Как се намаляват рисковете, разходите и деградацията на почвите при екстремно време

•     Българското земеделие все по-често се оказва между суши и порои – с почви, които не задържат водата, а я губят. А почвата е жива система – колкото е по-здрава, толкова по-устойчиви са добивите.
•     Регенеративното земеделие предлага работеща форма на климатична адаптация чрез възстановяване на почвата и водния ѝ капацитет.
•     За много фермери преходът към регенеративно земеделие започва не от идеология, а от криза – ерозия, суша или икономически натиск.
•     При суши добивите от регенеративно земеделие са между 30% и 100% по-високи в сравнение с тези в индустриалните земеделски системи.
•     Популярността на регенеративното земеделие нараства рязко през последните години – включително чрез документални филми като Kiss the Ground в Netflix – но зад модата стоят реални, измерими ефекти върху почвата и водата.

Земеделието в България все по-често се оказва между две крайности – продължителни суши и внезапни, интензивни валежи, които отнасят почвата, вместо да напояват нивите. Въпреки че годишните количества валежи не намаляват драстично, водата все по-рядко остава там, където е най-нужна – в почвата. Това превръща деградацията на земеделските земи в един от най-сериозните климатични рискове за страната.

Сегашният модел на интензивно земеделие допринася за ускорена деградация на земята. Загубата на органична материя, нарушената почвена структура и намаленото биоразнообразие водят до по-слаба инфилтрация и по-висок риск от ерозия. Това прави земеделските системи все по-уязвими.

Отговор на тези предизвикателства дава т.нар. регенеративното земеделие. Чрез възстановяване на почвената структура, органичната материя и биологичните процеси, тези практики имат потенциала да превърнат почвата от уязвимо място в буфер – способен да задържа вода при суша и да поема порои при екстремни валежи.

Какво е регенеративно земеделие?

Регенеративното земеделие е цялостна система от принципи и земеделски практики. Целта е да се възстанови, а после и подобри екосистемата на едно стопанството – почвата, водата, биоразнообразието и продоволствието на общността. Всичко това се прави като основа за дългосрочна устойчивост, икономическа рентабилност и човешко здраве. Тук здравето на почвата е поставено в центъра на производството, работи се в синхрон с природните процеси, а не срещу тях. Фермата тук е взаимосвързана система, а не просто фабрика за добив и краткосрочна печалба.

Основните принципи включват: минимално нарушаване на почвата (безоран или щадящи обработки); постоянна почвена покривка (покривни култури, мулч); живи корени през по-голямата част от годината; високо разнообразие от култури и видове;
интегриране на животни там, където е приложимо.

Регенеративното земеделие се стреми да:
• възстановява почвеното плодородие и биологичната активност;
• подобрява водния цикъл и способността на почвата да задържа вода;
• увеличава биоразнообразието над и под повърхността на почвата;
• избягва синтетични торове и пестициди;
• повишава устойчивостта на стопанствата към крайни проявления на времето;
• допринася за смекчаване на климатичните промени чрез улавяне и съхранение на въглерод в почвата.

Какви са практиките в България?

За съжаление, регенеративните практики у нас все още са нишови и ограничено прилагани, въпреки че точно България е сред страните, където рискът от суши, порои и почвена деградация расте.

Структурата на българското земеделие остава силно концентрирана в растениевъдството, а малък брой култури (пшеница, царевица и слънчоглед) заемат голям дял от обработваемите площи. Това насърчава монокултурни модели, които са по-уязвими при климатични крайности и създават условия за ерозия, загуба на органична материя и зависимост от външни ресурси като торове и пестициди.

Когато към това добавим демографската криза в селата и тенденцията към окрупняване на стопанствата, става ясно, че промяната трудно ще дойде „отвън“ — тя по-скоро трябва да се случи вътре в съществуващия модел, чрез по-щадящи почвата практики: покривни култури, по-малко обработки, по-разнообразни сеитбообороти и управление на водата на ниво поле.

Действията към адаптация и ограничаване влиянието на промените в климата няма как да са успешни, ако в тях не се включат основно едрите поземлени собственици и арендатори в земеделието

Точно тук регенеративното земеделие може да бъде една от работещите посоки: не като идеологическа алтернатива, а като инструмент за намаляване на риска — по-стабилни добиви, по-добро задържане на вода и по-малка уязвимост при суша и порои.

Стари методи с нови инструменти

Много от методите, които днес наричаме „регенеративни“, съществуват от векове – покривните култури и оборският тор са използвани от хилядолетия, а земеделието без оран – от десетилетия. Разликата днес е в прилагането им с помощта на съвременни технологии, по-добро оборудване и нови научни знания. Регенеративното земеделие обаче не е сбор от технически трикове, а цялостна промяна в мисленето – подход, който разглежда земеделието като част от по-широка екологична мрежа.

Регенеративните фермери обикновено се стремят да нарушават структурата на почвата възможно най-малко: те избягват обработката, която нарушава сложната мрежа от червееви дупки, гъбични хифи и лабиринт от микроскопични въздушни джобове, а също така избягват обилно торене или пръскане. Отглеждат различни култури, често едновременно на един и същ терен, и вярват, че пашата на животни е от съществено значение за подобряване на здравето на земята.

Регенеративното земеделие опазва местното биоразнообразие от опрашители /източник Wikimedia

Адаптация към местния климат и специфики

Историята на този вид земеделие включва противоречиви примери, които напомнят, че не всяка „естествена“ практика е автоматично решение. През 50-те години биологът Алън Савъри участва в управлението на природни резервати в Кения, където деградацията на почвите първоначално е обяснена с прекомерна паша. Последвалите мерки не водят до подобрение, а показват колко сложни и контекстни са връзките между животни, почва и климат.

По-късно Савъри развива концепцията за т.нар. холистично управление на пасищата, основано на контролирана, интензивна паша за кратки периоди. Отделни фермери отчитат положителни резултати, но научните изследвания не потвърждават универсалната ефективност на този подход, особено в различни климатични и почвени условия.

Този пример е важен урок: регенеративното земеделие не е готова рецепта, а изисква внимателно адаптиране към местния климат, почви и воден режим — особено в региони, подложени на суши и други климатични крайности — какъвто все по-често е и българският контекст.

Здравето на почвата се свързва пряко с качеството на храната. Опитът показва, че почви с високо съдържание на органична материя дават и по-стабилни добиви при климатични колебания. 

Минималните обработки на почвата са основна практика в регенеративното земеделие / източник: Wikimedia

Устойчиво земеделие: начин за оцеляване за фермерите

Регенеративното земеделие все по-често се превръща в инструмент за оцеляване на обикновени фермери.

Британският фермер Джеймс Ребанкс, наследник на семейство с шествековна земеделска история, първоначално е скептичен към регенеративните практики. Както много фермери от неговото поколение, той разчита на интензивни методи, които след Втората световна война носят високи добиви. С времето обаче ерозията и деградацията на почвата правят фермата нерентабилна.

След 2015 г. Ребанкс решава да промени подхода: спира изкуствените торове, засажда дървета и възстановява водния режим на земята чрез създаване на влажни зони. Фермата не става по-богата, но отново става жизнеспособна — с по-здрава почва и по-добра устойчивост на климатични промени.

Подобна е историята и на американския фермер Гейб Браун, който започва да прилага регенеративни практики след поредица от природни бедствия, оставили го без средства за конвенционално земеделие. Днес неговите полета задържат значително повече вода и почвен въглерод в сравнение със съседните, което ги прави по-устойчиви при суша.

Тези примери показват, че регенеративното земеделие често не започва от идеология, а от криза — и работи там, където целта е дългосрочна устойчивост, а не максимален добив на всяка цена.

Почвата като жива система

Регенеративното земеделие разглежда производството на култури като управление на цялостни екосистеми. Биологичните процеси в почвата – особено взаимодействията между растенията, микроорганизмите и гъбите – могат да възстановят органичната материя и структурата ѝ много по-бързо, отколкото се смяташе допреди години. Така се възстановява почвената хранителна мрежа и се задвижват отново естествените цикли на хранителните вещества и водата.
Устойчивост срещу краткосрочния натиск

Всеки фермер е зависим от здравето на почвата си, но трябва да оцелява икономически в краткосрочен план. Тези два интереса често влизат в конфликт. Подобряването на почвеното здраве повишава устойчивостта на земеделските системи към суши, екстремни валежи и температури, но някои регенеративни практики изискват време и инвестиции, преди да дадат видими резултати.

Икономиката на прехода: разходи днес, ползи утре

Икономическата логика на регенеративното земеделие не винаги е очевидна. Практики като безоранната обработка често изискват първоначални инвестиции в ново оборудване. В същото време текущите разходи за горива, торове и обработки намаляват сравнително бързо. Добивите могат временно да спаднат, но в средносрочен план икономическите резултати се подобряват именно заради по-ниските производствени разходи и по-устойчивите добиви.

Намаляването на разходите в регенеративното земеделие идва от по-прецизно управление. Това включва оптимизиране на нормите на засяване, внимателен избор на покривни култури според целите на фермата (фиксация на азот, задържане на влага, контрол на ерозията) и съобразяване с местните климатични и почвени условия. В по-сложни сеитбообороти култури като царевица и соя често показват по-добри резултати именно в години със стресови условия.

Адаптация към суша и климатични крайности

Проучванията показват, че в години със засушаване добивите при устойчиво регенеративно земеделие са между 30% и 100% по-високи в сравнение с тези в индустриалните земеделски системи (Rodale Institute, 2020).

Регенеративните практики се превръщат и в инструмент за адаптация към климатичните промени. Безоранната обработка подобрява инфилтрацията и задържането на вода в почвата, което е особено важно в по-сухи периоди. Покривните култури и многогодишните насаждения намаляват ерозията и почвения отток, макар че изискват внимателно управление, за да се избегнат загуби на хранителни вещества. 

Регенеративното земеделие има потенциала да смекчи последиците от изменението на климата: то намалява зависимостта от синтетични материали, намалява емисиите и замърсяването и възстановява биоразнообразието както в наземните, така и в почвените екосистеми. Повишава устойчивостта на суша, болести и икономическа нестабилност. 

Има и ефект върху здравето: като подобрява качеството на реколтата и възстановява почвения микробиом. Нараства и научният интерес към връзките между здравето на почвата, хранителните вещества в растенията и човешкото здраве.

Регенеративното земеделие не е универсално решение и не може да замени нуждата от политики и инвестиции в управлението на водите. Но в условията на все по-чести суши и екстремни валежи, то предлага работеща форма на адаптация, която започва от основата на земеделието – почвата.

5-те принципа на регенеративното земеделие
1. Не нарушавайте почвата: Почвата е сложна жива система, изградена от мрежа от пори, въздушни джобове, гъбични хифи, микроорганизми и почвени животни. Оранта, прекомерното торене и честото пръскане разрушават тази структура и прекъсват естествените процеси в почвата. Минималната или липсваща обработка позволява на почвената екосистема да се самовъзстановява и да функционира по-ефективно.
2. Поддържайте почвата постоянно покрита: Голата почва е уязвима към ерозия, прегряване, измръзване и уплътняване от валежи. Покривка от растителни остатъци, покривни култури или живи растения предпазва почвата от екстремни климатични въздействия, съхранява влагата и намалява загубите на хранителни вещества.
3. Поддържайте живи корени в почвата възможно най-дълго: Живите корени са основният източник на енергия за почвената хранителна мрежа. Те подхранват микроорганизмите чрез отделяне на органични вещества и поддържат микоризните гъби – ключови партньори на растенията при усвояването на вода и хранителни елементи. Дори извън основния вегетационен сезон, живите корени подпомагат здравето и устойчивостта на почвата.
4. Отглеждайте разнообразие от култури: Биоразнообразието е основен двигател на стабилните екосистеми. В природата монокултурите са изключение, а не правило – същото важи и за земеделието. Разнообразието от култури и покривни растения поддържа по-богата почвена микробиота, подобрява структурата на почвата и намалява риска от болести и вредители.
5. Интегрирайте пасищата и животните: Включването на животни в земеделската система имитира естествените екосистемни процеси. Контролираното пашуване допринася за наторяването, подобрява структурата на почвата и ѝ позволява да се възстановява чрез периоди на „почивка“. Така се затварят естествени хранителни цикли и се повишава устойчивостта на системата като цяло.

В публикацията са използвани материали от:

1. Kiss the Ground, https://kisstheground.com/

2. Regenerative agriculture – the soil is the base, Loekie Schreefel, 2020 DOI:10.1016/j.gfs.2020.100404

3. What Is Regenerative Agriculture? A Review of Scholar and Practitioner Definitions Based on Processes and Outcomes, Peter Newton, 2020, DOI:10.3389/fsufs.2020.577723

4. REGENERATIVE AGRICULTURE: INTRODUCTION AND PRACTICES FOR SUSTAINABLE PRODUCTION, Amisha Choudhary, Aprill 2022

5. Regenerative agriculture: a potentially transformative storyline shared by nine discourses, Ethan Gordon, 2022, DOI:10.1007/s11625-022-01281-1

6. МЗХ, ГОДИШЕН ДОКЛАД ЗА СЪСТОЯНИЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ЗЕМЕДЕЛИЕТО 2024

7. The climate crisis is here, but regenerative agriculture can help fight it., Rodale Institute, 2020

Източник: Регенеративното земеделие: защо почвата е първата линия на адаптация към климата, Климатека

Авторът Роман Рачков  е агроном, специалист по тропично и субтропично земеделие, както и по интегрирана и биологична растителна защита. Председател е на Българската асоциация по биологична растителна защита, има интерес в областта на инвазивните видове насекоми в Европа.