Фермерите са притеснени, че кризата идва в най-чувствителния момент - началото на пролетната кампания
Военният конфликт в Персийския залив и блокираният Ормузки проток разтърсиха не само пазарите на петрол и природен газ. Точно като при доминото цените на повечето борсови стоки излетяха нагоре. Горива, торове, зърнени култури, растителни масла, някои метали - суровините поскъпват глобално и вещаят да повлекат крайните цени на стоките и услугите и да взривят световната инфлация. Всичко зависи колко време ще продължи войната в Близкия изток.
Първият видим ефект е в бензиностанциите.
От началото войната - 28 февруари, дизелът е поскъпнал с 19 eвроцента до средна цена към обяд на 13 март от 1.48 евро за литър (2.89 лв.) - най-високо ниво от две години и половина насам. Някои търговци вече го предлагат и за 1.51 евро за литър.
При бензините покачването на цената не е толкова рязко - с около 8 евроцента от началото на военните удари в Персийския залив. В момента средната цена на А95 е 1.36 евро за литър.
Ценовият скок на дизела автоматично оскъпява транспорта на стоките и ако се задържи по-дълго време, ще рефлектира и в крайните цени на щандовете в магазините. По същата причина ще поскъпне и общественият транспорт, който е на дизел.
Превозвачите вече отвориха дума за таван на цените и сваляне на ДДС и акцизи на горивата. Правителството обаче смята, че все още няма толкова високо поскъпване, за да се предприемат спасителни мерки. А ако се наложи, ще бъдат насочени директно към подпомагане на уязвими групи.
Все още няма яснота кога, как и с колко ще бъдат подпомогнати граждани с по-ниски доходи, които ще бъдат затруднени да зареждат леките си автомобили. По време на ковид-кризата тогавашните управляващи обясняваха, че няма време да се отсяват уязвимите групи, затова отстъпката от 25 стотинки на всеки литър бензин и дизел се ползваше повсеместно, което не беше удачен вариант. Първо, защото отстъпки от горивата получаваха предимно хора, които нямаха финансови затруднения, и второ, само големите вериги бензиностанции можеха да си позволят да ползват схемата, която се оказа доста тромава.
Липсата на редовен бюджет е допълнителна спънка пред правителството за въвеждане на компенсаторни механизми (а може и да се окаже предимство, което да спести излишни разходи) по подобие на някои европейски държави, в които скокът на цените на горивата е доста по-внушителен отколкото в България.
В Гърция, Германия, Хърватия бензинът и дизелът вече трайно са над 2 евро за литър и правителсвата бързат да реагират превантивно на задаващата се инфлация. В Гърция с ваучери за горива, в Германия с ограничение само веднъж дневно бензиностанциите да вдигат цените, в Хърватия с таван на цените.
Със или без компенсации производители, превозвачи, туристически фирми се подготвят да калкулират поскъпналите разходи за горива.
Новата война вече удря туризма
не само заради прекратените екскурзии и почивки в региона на Персийския залив. Очаква се сериозно поскъпване на авиационното гориво, което ще се отрази негативно на самолетните полети. Нещо повече - има риск от дефицит на авиационно гориво (Jet Fuel), защото около 25-30% от доставките му в Европа се внасят от рафинерии в Близкия изток (ОАЕ, Кувейт, Саудитска Арабия). Ако блокирането на Ормузкия проток продължи повече, това може буквално да приземи голяма част от европейския авиационен флот и да оскъпи билетите драстично, предупреждават анализатори.
Поскъпването на дизела силно притеснява и селските стопани.
„Реално голямата консумация на дизелово гориво тепърва предстои в земеделието. Започва пролетната кампания с подготовка на почвата, пръскания, торене, а след това и жътвата. Повишената цена на дизела неизбежно ще се отрази “, коментира за Agri.bg Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ).
Другият голям проблем за селското стопанство е поскъпването на торовете. От една страна това се дължи на почти дойното увеличение на цената на природния газ, който се явява основна суровина в торовото производство. Катар временно спря производството на втечнен природен газ, ключов за азотните торове, след като заводът „Ras Laffan“ бе ударен от ирански дрон. Държавата е вторият най-голям производител на втечнен газ в света. Дори войната да спре тези дни, възстановяванего на нормалната работа на завода ще отнеме два месеца.
Другата причина за
очакван драстичен ръст на цената на торовете,
е появилият се недостиг, без да има яснота колко време ще е необходимо за нормализиране на доставките в световен мащаб.
Страните от Близкия изток са едни от най-големите производители на азотни и фосфатни торове в света, а Ормузкият проток е решаващ морски маршрут за износа им. Една трета от глобалния износ на карбамид (урея) преминава през този воден път. През същия маршрут преминават и 45% от световния износ на сяра – ключова съставка за производството на фосфатни торове, както и значителни обеми амоняк, основна съставка за азотните торове.
Нарушените доставките на торове и скока на цените им се случва в много чувствителен момент за земеделието - фермерите от Северното полукълбо тъкмо се подготвят да започнат торенето на нивите си. Много от земеделците бързат да се запасят с достатъчни количества, което също натиска цените нагоре. Те вече са с 20% по-високи от миналата година.
Например в началото на седмицата цените на карбамида в САЩ, който се използва широко при зърнените култури, скочи със 100 долара спрямо предходната седмица до 570 долара за тон - най-високото ниво от октомври 2022 г. Цените на гранулирания карбамид в Египет също са се повишили с около 20% до 585 долара за тон.
Индийските производители са ограничили производството заради спрените доставки на втечнен природен газ от Катар. В Европа войната в Иран добави нов натиск върху разходите в торовото производство, което от години страда от нарастващи разходи. Полският държавен производител на торове, Grupa Azoty SA - един от най-големите в Европейския съюз - дори временно спря да приема поръчки, в очакване цените на природния газ да се успокоят.
У нас зърнопроизводители също алармираха, че в момента
фирмите са спрели да продават амониева селитра и карбамид.
„При възобновяване на търговията се говори за увеличение цените от порядъка на 60-80-100 евро за тон“, коментира за Agri.bg Жечко Андрейнски, председател на Видинския съюз на зърнопроизводителите.
А без наторяване добивите падат. Тогава на пазара има по-малко зърно, ориз или каквато и да е храна, а това вдига цените. С по-скъп тор картината е същата заради ръста на себестойността на селскостопанската продукция.
Министърът на земеделието Иван Христанов е поканил на среща производители и вносители на торове, които съвместно с фермерите и администрацията да обсъдят варианти за реакция. Секторът има и други неволи - с въвеждането на Механизма за корекция на въглеродните емисии на границите (CBAM) от началото на годината пазарът на торове вече изпита сериозен удар заради повишената въглеродна цена, която индустриите в ЕС са принудени да плащат. Индиректно тази цена ще се плаща от земеделските стопани, които купуват торове.
Пазарите на зърно и маслодайни култури също следват енергийните пазари.
В началото на седмицата фючърсите на пшеницата в САЩ се покачиха с над 3% до 215 долара за тон (СМЕ) - най-висока стойност от две години насам. В Европа хлебната пшеница се повиши до 237 долара за тон (Euronext).
Повишение има и на световните борсови цени на царевицата и соята. Растат цените и на растителните масла, след като някои държави-производители спряха износа. Например Индонезия спря износа на палмово масло. Това доведе до ръст на цените на соевото масло като заместител. Освен това търсенето на растителни масла нараства, тъй като войната с Иран засилва търсенето на биогорива. Слънчогледовото масло от Черноморския регион е поскъпнало в последната седмица с 42 долара за тон или с над 3%.
Засега световните запаси от зърно са достатъчни, което ограничава ценови шокове до щандовете за хранителни стоки, поне що се отнася до хляба и месото, успокояват анализатори. Но ако военният конфликт в Близкия изток продължи и доведе до нарушаване на сезонните земеделски кампании, потребителите по целия свят ще усетят въздействието. Освен това опасенията за продоволствената сигурност по време на война вече карат много страни да се презапасят с основни продукти като пшеница, а това също може да предизвика повишение на цените.
МИЛА КИСЬОВА