Хибридната война, която Русия разгръща в Европа, може да е нещо повече от поредица от еднократни операции, водени от тактически съображения. Поотделно те може да изглеждат като „убождане от карфица“, но взети заедно, създават картина на стратегическа ескалация, пише Financial Times, позовавайки се на европейски разузнавателни служители.
Много представители на разузнавателната общност, с които вестникът разговаря, смятат, че целите на атаките, рисковете, които Русия е готова да поеме, и целите, които се опитва да постигне, отразяват повече от просто реакция на развиващия се конфликт с Украйна. Последните оценки на саботажните дейности на Русия сега се разглеждат в контекста на Съвместната оценка на заплахите на НАТО от 2023 г., която заключи, че Русия подготвя въоръжените си сили и икономиката си за евентуална война с Европа до 2029 г., обяснил служител от разузнаването пред изданието.
Например, агенти на контраразузнаването разкриха операция, при която пратки, изпратени от Литва, съдържащи запалимо магнезиево съединение, експлодираха в логистични центрове на DHL в Полша, Германия и Великобритания. У диверсантите, ръководени от руски оперативен служител, бяха открити още 6 кг взривни вещества. Според европейски служители по сигурността това количество е достатъчно, за да се осъществи следващият етап от плана – взривяване на самолети, летящи към САЩ. Това би нанесло най-значителния удар на авиационната индустрия след атаките от 11 септември 2001 г.
В Литва и Полша най-малко 20 души са обвинени в тероризъм и други престъпления във връзка с този заговор. Организаторът на атаката избяга в Азербайджан, а Варшава иска екстрадицията му. Ръководителите и на трите руски разузнавателни агенции – ФСБ, СВР и ГРУ – обаче се намесиха в негова защита, демонстрирайки важността му за Кремъл.
Според ръководителя на една от водещите европейски разузнавателни агенции, неговите служители в момента наблюдават руски агенти, които обследват магистрални мостове (вероятно с намерението да ги минират) и активно търсят слаби места на железопътните линии. Наскоро в Полша беше избегната голяма катастрофа, когато бомба беше поставена на релсите между Варшава и Люблин. Полша сега смята, че Русия представлява същата заплаха за цивилното население, както ислямският тероризъм, който е основната грижа на европейските разузнавателни агенции през последните 20 години.
През последните години те успяха да предотвратят саботаж на железопътни линии, палежи на търговски центрове (въпреки че подобни инциденти се случиха във Вилнюс и Варшава), изпускане на вода от резервоар чрез разрушаване на язовир и отравяне на водоснабдителните системи. Но докладваните инциденти са само върхът на айсберга, предупреждава Киър Джайлс, експерт по Русия в Chatham House:
„Първото нещо, което трябва да се има предвид, е, че далеч не сме напълно наясно какво се случва. Има много неща, за които правителствата предпочитат да мълчат."
Огромният брой подобни атаки и техният анализ позволяват на разузнавателните агенции да идентифицират модели и да установят връзки между събитията, дори в случаите, когато руско участие не е доказано или разкрито. Например, през май тази година трима души – двама украинци и един румънец – се опитаха да подпалят сграда и автомобил, свързани с британския премиер Киър Стармър. От гледна точка на разузнаването е забележително, че подобни инциденти, включващи автомобили и имоти на политици, са се случили и в други европейски страни, особено в Естония, която граничи с Русия и е домакин на най-големия британски военен контингент на континента.
Вербуването на източноевропейски граждани за извършване на подобни операции също е станало често срещано явление, включително украинци, които могат да пътуват свободно из цяла Европа, както и местни престъпници и хора, които се нуждаят от пари. Те се вербуват чрез приложения за съобщения: например, според разузнавателните служби на страната, извършителите на неуспешния терористичен атентат срещу полската железопътна линия са били контролирани от Михаил Викторович Миргородски, агент на ФСБ, който е комуникирал с тях чрез Telegram и е плащал в криптовалута.
„Тези инциденти може да изглеждат незначителни, като малки убождания с карфица“, казва Константин фон Ноц, член на германския Бундестаг, който преди това е председателствал парламентарната комисия по разузнаване. „Но трябва да се гледа на ситуацията като цяло. Всичко това са отделни компоненти на силно целенасочена хибридна кампания, насочена към разделяне на обществото."
Тази кампания може да се води в рамките на подготовка за война. 2029 г. се обсъжда като възможна дата за конфликт не без причина, заяви генералният инспектор на германските въоръжени сили Карстен Бройер на конференцията по сигурност в Мюнхен в края на ноември. „Никой не е измислил тази година просто така“, обясни той. „Тя се основава на чист анализ: това не означава, че Русия ще нападне, но ще бъде способна да го направи."
Експертите виждат силни прилики между действията на руските разузнавателни агенции и плановете, разработени от КГБ още по съветско време. „През последните две години станахме свидетели на атаки или опити за атаки срещу същите оперативни цели“, които са били определени тогава, обяснила пред FT Даниела Рихтерова, съдиректор на Центъра за изследване на разузнаването в Кингс Колидж Лондон. Тя е изучавала, наред с други неща, напълно запазения архив на чехословашките тайни служби и множество документи, които архивистът на КГБ Василий Митрохин е предал на Обединеното кралство през 1992 г.
Архивните документи изрично посочват, че действията на шпионите и саботьорите зависят от нивото на напрежение, обяснява Рихтерова: „В мирно време руското разузнаване се стреми да извършва по-малки, по-фини атаки, предназначени да изглеждат като инциденти. Случайни пожари, вандализъм и т.н. По време на истинска война те активират цяла поредица агенти-саботьори, за да извършват всякакви разрушителни действия."
По думите на Рихтерова, настоящата активност на Русия в Европа съответства на средната „предвоенна“ фаза.
