Ако в предишните години в България беше бумът на фотоволтаиците, а миналата година – на батериите, което изстреля страната на трето място в Европа като разположена мощност за съхранение на енергия, тази година наред е бумът на центровете за данни.
Наблюдава се истинска треска за изпреварване на конкуренцията на този зараждащ се пазар и върви луда надпревара за резервиране на капацитет за присъединяване на бъдещите центрове за обработка на данни, за обучаване на изчислителни модели и комерсиализацията им и развитие на изкуствен интелект.
В „Електроенергийния системен оператор“ (ЕСО), който е собственик и управлява електропреносната мрежа, само до края на май 2026 г. има подадени искания за присъединяване и заявени инвестиционни намерения за дейта центрове с обща мощност от близо 9 хил. МВ. За 3710 МВ дори има изготвени становища с условията за присъединяване към преносната мрежа, сочат данните на оператора.
Най-крупните намерения са в Пловдив – 2610 МВ, във Варна – 1650 МВ, в Бургас – 1360 МВ, и в София – 920 МВ, но има намерения за такива центрове и в Монтана, Плевен, Русе, Горна Оряховица, Шумен, Стара Загора и в Софийска област. Възможно е част от тези проекти и да не се реализират, но определено погледите на инвеститорите са насочени към тази нова възможност за обработка на данни и работа с алгоритми и изкуствен интелект, призна в интервю за Mediapool преди време изпълнителният директор на ЕСО Кирил Георгиев.
„Тези заявки за присъединяване от 9000 МВ, дори само одобрените от близо 4000 МВ, са нереални не само за България, но и за Югоизточна Европа“, коментира за Mediapool Камен Георгиев, изпълнителен директор на компанията „Новател“. Дружеството е изпълнител на българска територия на проекта за прокарване на кабел по дъното на Черно море „Кардеса“, със скорост за пренос на данни от 500 терабита в секунда. Трасето ще свърже България с Грузия и Турция до края на 2027 г., а на следващ етап и с Украйна. Именно този проект се очаква да създаде предпоставки за превръщането на България в дигитален хъб и привличането на инвеститори в центрове за данни и за изкуствен интелект. Защото те може и да търсят електроенергия на достъпни цени, но не по-малко важно е да има оптично трасе, което да обслужва дейността им.
Заявките означават невиждани инвестиции от 120 млрд. евро
Георгиев коментира, че при цена за изграждане на сграда и инфраструктура на подобен център от 10 млн. евро за мегават и още 20 млн. евро на мегават за IT оборудване, сървъри и мрежи, само реализирането на вече одобрените 4 хил. МВ означава инвестиция от 120 млрд. евро.
Това е сума, която само потвърждава съмненията за спекулативно задържане на капацитет от мрежата и опити на собственици на терени в близост до подстанции на ЕСО да осребрят имотите си от бъдещи наистина сериозни инвеститори, смята той. По данни на Mediapool сред резервиралите капацитет от мрежата инвеститори в дейта центрове има фирми с капитал от 1 евро, такива за преработка на маслодайни суровини и свързвани с фирми, които се занимават с изграждане на ВЕИ и батерии.
По думите на Георгиев, ако България иска да се превърне в истинска притегателна сила за сериозни инвеститори в дейта центрове, трябва да има специална политика и да се отсява спекулативното блокиране на капацитет на мрежата с изискване подобни проекти да са диверсифицирани с присъединяване към две подстанции, каквито са техническите критерии. Той обръща внимание и на това, че трябва отрано да се знае какви точно ще са тези центрове – дали като сегашните, които вече функционират в София и са превърнали българската столица в хъб за обслужване на съседни държави, или ще става въпрос за изкуствен интелект и обучение на изчислителни модели и комерсиализацията им. „Вторите са тези, които търсят голяма мощност, ниски цени на електроенергията и дигитална свързаност, каквато ще осигури „Кардеса“, обяснява шефът на „Новател“.
А електроенергия откъде?
„Присъединяването на дейта центровете към мрежата е първият важен фактор, но следващият не по-малко важен е кой ще им доставя електроенергията на изгодни цени. Става въпрос за дългосрочни договори – за 10-15 години, а в България са малко доставчиците, които могат да осигурят такива големи количества електроенергия на устойчиви цени“, коментира Камен Георгиев.
Според него се спекулира с възможностите дейта центровете да са част от микс с фотоволтаици и батерии за съхранение на ток. За подобни проекти трябват солидни базови мощности, а у нас те намаляват. Той припомня, че в последните две години работа спряха двете най-модерни и най-екологични въглищни електроцентрали – ТЕЦ „КонтурГлобал Марица Изток 3“ през февруари 2024 г. и ТЕЦ „AES Гълъбово“ през май 2026 г.
Георгиев смята, че по-реалистично е в следващите години да се изгради един 100 мегаватов дейта център, който да си осигури дългосрочен договор за доставка на електроенергия и това да се надгражда с правилната държавна политика.
Гигафабрика за изкуствен интелект с IBM, но само на хартия
Ще успее ли България да построи своя гигафабрика за изкуствен интелект с европейски средства е големият въпрос, след като миналия октомври след среща с представители на технологичната компания IBM тогавашният премиер Росен Желязков обяви, че се проучва възможността за съвместен подобен проект.
Обявеният тогава проект предвиждаше инфраструктура с над 100 000 усъвършенствани GPU чипа, като за първоначалната фаза ще е необходима мощност от поне 70 MВ, а общата енергийна потребност може да достигне 500 MВ.
Желязков обяви тогава, че Европейската комисия може да инвестира до 17% от капиталовите разходи, а държавата равен или по-голям дял. За изграждането на гигафабриката ще е необходим равен терен с площ от 50 до 200 хектара и възможност за бъдещо разширение, обяви тогавашният премиер и обеща съдействието на държавата за намиране на подходящо място с необходимата инфраструктура – оптични магистрали, достъп до електропреносната мрежа, водоснабдяване за охлаждане и транспортна достъпност. Оттогава обаче нищо не е споменавано за развитието на намерението или реалната подготовка на проекта за кандидатстване за европейска субсидия.
Кой в ЕС е домакинът на основните играчи в сферата
За разлика от България, където проектите са все още на хартия, Ирландия е домакин на всички основни играчи в областта на центровете за данни, включително Amazon, Microsoft, Meta, Google и Echelon. С 29 подобни обекта Amazon и Microsoft (13 центъра за данни) съставляват огромна част от пазара на центрове за данни в Ирландия, с ясен апетит за още.
Според неотдавнашен доклад на Европейската комисия центровете за данни в Ирландия са 123. Местни данни от 2024 г. твърдат, че работещи в страната са 89 центъра за данни, 11 са в процес на изграждане, а над 30 са получили разрешение за строеж или са обжалвани.
Само два примера за продължаващия натиск в Ирландия за центрове за данни включват проекта за център за данни с мощност 200 MВ в Енис, графство Клеър, който претърпя множество забавяния поради оспорване на изграждането му от Висшия съд, и наскоро одобрения център за 1 милиард евро в Уестмийт.
По-рано тази година Brussels Morning съобщи, че в Ирландия ще има гигафабрика за изкуствен интелект, но засега има много малко информация за това.
Обикновено намеренията за дейта центрове не срещат трудности при одобряването им, но големите проекти обикновено са обжалвани от местните жители и от загрижените за въздействието им върху околната среда. Бавните процедури по произнасяне на комисията по обжалвания за планиране означават, че оспорваните проекти може да стагнират.
До миналия декември съществуваше фактически мораториум върху изграждането на нови центрове за данни в Дъблин поради липса на капацитет на мрежата. Това не означава, че центровете за данни са спрели да се строят; просто те започнаха да изграждат собствени газови централи или да ползват от националната мрежа газ вместо ток.
Този мораториум беше премахнат от ирландския регулатор на комуналните услуги, с изискване поне 80 процента от използваната електроенергия от преносната мрежа да е от възобновяеми източници. Което означава, че им трябват корпоративни споразумения за закупуване на зелена електроенергия.
Центровете харчат 1/5 от тока в Ирландия
Според данни на Централната статистическа служба на Ирландия, потреблението на ток от центровете за данни се е увеличило от 6969 ГВтч през 2024 г. до 7663 ГВтч през 2025 г. Това е 23% от цялото потребление на електроенергия в Ирландия през 2025 г. А прогнозите на преносния оператор Eirgrid са центровете за данни и всички други нови технологии, свързани с енергийните разходи, да представляват 31% от търсенето на електроенергия до 2034 г.
Ирландия също така е посочена като „предупредителен“ пример в доклад на ООН за въздействието върху околната среда от неконтролируемия растеж на изкуствения интелект. Дори основните опозиционни партии в Ирландия наскоро внесоха предложение, призоваващо за повторно въвеждане на мораториума върху центровете за данни, но то беше отхвърлено от правителството.
Безпрецедентен бум в Италия
Италия е една от най-интересните страни за наблюдение в европейската надпревара за инфраструктура с изкуствен интелект. Тя преживява безпрецедентен бум в проектите за центрове за данни, воден от облачните технологии и все по-често от изкуствения интелект. В същото време няма закон, регулиращ изграждането на нови центрове за данни.
Само един регион - Ломбардия, е регулирал въпроса чрез регионален закон, приет през май 2026 г., и там се намират около половината от центровете за данни в Италия. Почти всички са концентрирани в района на Милано, където е инсталиран 68 процента от общия капацитет в страната. Останалите центрове за данни са сравнително разпръснати из Италия.
Според Il Post, в Италия вече има около 200 центъра за данни с общ капацитет над 600 MВ, а още 83 подобни обекта са планирани за следващите години. Според Обсерваторията на центровете за данни към Политехническия университет в Милано, между 2023 и 2025 г. в сектора в Италия са инвестирани 7.1 милиарда евро, а за периода 2026-2028 г. са планирани инвестиции в размер на 25.4 милиарда евро.
Италия все още не е обявила официално национален проект за гигафабрика с изкуствен интелект, сравним с тези, които в момента се обсъждат на ниво ЕС. Правителството обаче многократно е заявявало амбицията си да позиционира страната като един от водещите центрове за изкуствен интелект и центрове за данни в Южна Европа. Дебатът около предстоящата покана за финансиране от Европейската комисия следователно се провежда на фона на бързо разрастващ се вътрешен пазар на центрове за данни и нарастващ брой мащабни инвестиционни проекти.
Ако всички проекти станат, няма да има ток за никой друг
В същото време италианският преносен оператор отчете изключително увеличение на заявките за мрежови връзки от разработчици на центрове за данни. В края на 2024 г. заявките възлизат на около 30 ГВ. Днес те вече са над 50 ГВ в над 300 предложени проекта. Ако всички те бъдат реализирани, в което експертите силно се съмняват, това означава, че търсенето на ток от тези обекти би достигнало пиковото в страната от около 55-60 ГВ.
Заявките за мрежови връзки често са спекулативни и много проекти никога няма да бъдат построени. Но те илюстрират безпрецедентния мащаб на интерес към пазара на цифрова инфраструктура в Италия и значителния натиск, който се оказва върху електроенергийната система.
Без подобрения сегашната мрежа не може да побере стотици енергоемки центрове за данни с изкуствен интелект и затова Terna инвестира сериозно в укрепването ѝ, но наличието на енергия и цените ѝ са другото голямо предизвикателство. Експерти по енергийна политика твърдят, че успехът на амбициите на Италия за изкуствен интелект в крайна сметка ще зависи от способността ѝ бързо да разшири капацитета си за производство на възобновяема енергия и да укрепи преносната мрежа.
Използване на изоставени обекти вместо на нови площи
Центровете за данни са добре приети от местните власти, защото позволяват регенерацията или рекултивацията на изоставени промишлени обекти. Например, според Il Post, в Сетимо Миланезе е построен център за данни върху бивш терен на телекома Italtel. В Маджента е планиран голям център за данни на мястото, което преди е било заето от химическата компания Novaceta. В Преняна Миланезе ще бъдат построени три центъра за данни на места, преди това заети от фабрики на Citroën, Iveco и Olivetti, които представляват 20% от застроената площ на общината.
В района на Милано граждански групи са се сформирали, за да се противопоставят на изграждането на нови центрове за данни, обезпокоени най-вече от потенциала за по-нататъшно усвояване на земя (използването на земята в района вече е много интензивно). Засега обаче тези групи остават сравнително малки.
Испания одобри 719 млн. евро за гигафабрика
Испания вече е домакин на две фабрики за изкуствен интелект, свързани с EuroHPC: Суперкомпютърния център в Барселона (BSC) и Суперкомпютърния център в Галисия (CESGA), и двете финансирани от испанското правителство.
Съвсем наскоро правителството в страна одобри инвестиция от 719 милиона евро на Министерството на цифровата трансформация и обществените услуги за участие в публично-частен консорциум за разработване на усъвършенствана гигафабрика за изкуствен интелект и участие в предстоящата покана за предложения от Европейската комисия. Намерението е за разполагане на множество обекти, с локации в Мора ла Нова (Тарагона) и Сан Фернандо де Енарес (Мадрид). За разлика от конвенционалните центрове за данни, гигафабриките за изкуствен интелект са специализирани съоръжения, предназначени да осигурят огромния изчислителен капацитет, необходим за следващото поколение системи за изкуствен интелект.
„Тази инвестиция е ангажимент на правителството на Испания за технологичен суверенитет, реиндустриализация и лидерство в надежден и устойчив изкуствен интелект“, коментира тогава министърът на цифровата трансформация и обществените услуги на Испания Оскар Лопес.
В прессъобщение испанското правителство заявява, че този тип инфраструктура в момента е доминирана от големи американски технологични компании и от Китай. Чрез мрежата EuroHPC, която включва суперкомпютъра MareNostrum 5 в Суперкомпютърния център в Барселона (BSC), и програми като PERTE Chip, Испания се стреми да помогне за изграждането на европейски суперкомпютърен капацитет и да намали зависимостта от чуждестранна инфраструктура.
EDF с обща оферта за терен, свързане и продажба на ток
Според електроенергийния преносен оператор на Франция RTE в страната вече функционират около 300 центъра за данни. Повечето са свързани към разпределителни мрежи, докато осем са директно свързани към мрежата на RTE за високо напрежение. Тяхната обща мощност е 800 MВ. RTE твърди, че френската държава е определила 65 подходящи места и пет „ускорени“ места за големи центрове за данни, свързани с изкуствен интелект. Франция активно се позиционира и като домакин на инфраструктура от типа гигафабрика с изкуствен интелект. На срещата на върха „Избери Франция“ през 2026 г., SoftBank обяви планове за до 5 ГВ капацитет на центрове за данни с изкуствен интелект във Франция до 2031 г.
Френският доставчик на електроенергия EDF предлага на пазара бивши индустриални обекти за големи центрове за данни, с потенциал за свързване към мрежата и персонализирани оферти за покупка на електроенергия. EDF и OpCore, съвместно с мобилния оператор Iliad и InfraVia, водят ексклузивни преговори за хипермащабен център за данни на стойност 4 милиарда евро в бившата въглищна електроцентрала в Монтеро. Първата фаза се очаква през 2027 г. Проектът Châteauroux/Ozans на Google е влязъл в предварителните консултации на Националната комисия за обществен дебат, стъпка преди разрешението за планиране. Data4 също така потвърди проект за център за данни с изкуствен интелект с мощност 700 MВ за 5 милиарда евро в Северна Франция.
Въпреки че правителството се опитва да намали административните пречки пред подобни проекти, големите изчислителни центрове могат да се сблъскат с ограничения, свързани с разрешения за строеж, екологична оценка, свързване към мрежата и водни ресурси. Реформите на Франция в рамките на „Зелената индустрия“ намалиха някои срокове за одобрение, а правителството обмисли разширяването на ускорения статут на „голям проект от национален интерес“ за големи центрове за данни. В същото време, неотдавнашен законодателен дебат въведе ограничение: разрешителните могат да бъдат отказани, когато центровете за данни биха влошили състоянието на водните ресурси.
Съществуващите центрове за данни във Франция консумират около 10 TВтч, около 2% от годишното потребление на електроенергия. RTE прогнозира, че то може да стигне 15-20 TВтч до 2030 г. и 23–28 TВтч до 2035 г. или около 4% от националното потребление.
Четири предизвикателства
Експертите посочват четири предизвикателства пред развитието на центровете за данни - достъп до мрежата, вода, прозрачност и местна стойност. Формулировката на RTE е оптимистична на национално ниво, но предпазлива в оперативно отношение: обявените проекти се отхвърлят поради темповете на завършване и бавното им ускоряване.
Урбанистката Сесил Диге, цитирана от Le Monde, предупреди, че центровете за данни повдигат „ключови въпроси за градското планиране, климата и цифровия суверенитет“, особено в наситения Ил дьо Франс (регион Париж). Критично настроените неправителствени организации твърдят, че потреблението на енергия и вода, ниският брой открити работни места и намаленото консултиране биха могли да подкопаят местното приемане.
Нововъзникващият политически компромис е да се даде приоритет на изоставени промишлени зони и бивши енергийни обекти със съществуващ капацитет на мрежата, като същевременно се затегне контролът в районите с недостиг на вода.
В Австрия масово изчислителните центрове ползват свои ВЕИ
Любопитното при австрийските центрове за данни е, че регистрираните 16 такива се захранват основно с произведена на място възобновяема енергия. В Доклада за напредъка за 2025 г. на Агенцията за мониторинг на енергийната ефективност тези центрове с номинална електрическа мощност от 27 718 kВ са използвали общо 142.8 ГВтч енергия, включително за охлаждане, както и 43 021 куб. м вода.
136.2 ГВтч – или около 95 процента – се покриват от възобновяема енергия, или чрез производство на място, или чрез закупуване на зелена електроенергия.
Въпреки изискванията на ЕС за отчитане обаче, общият брой на центровете за данни в Австрия все още не може да бъде надеждно определен количествено, според изявление на офиса на държавния секретар по дигитализацията. Посочените причини включват липсата на данни за по-малки, изцяло вътрешни центрове за данни, както и продължаващата консолидация на пазара.
В момента в Горна Австрия се строи център за данни на Google. Мястото, обхващащо приблизително 50 хектара (за целия кампус, не само за центъра за данни), е определено за тази цел преди 20 години. След продължителни преговори решението за започване на строителството е взето преди година. Миналата седмица беше обявено, че центърът за данни ще е около два пъти и половина по-голям от предвиденото по-рано. Това би направило обекта един от най-големите в компанията.
Екопротести
Срещу проекта обаче има остри критики от екологични организации и местна гражданска инициатива, които категорично се противопоставят на проекта. Гражданската инициатива „Rechenzentrum Kronstorf“ дори проведе митинг срещу инвестицията и разкритикува властта, че провежда „тактика на салам“, разделяйки фиктивно мащабния проект на „серия от малки отделни части“. Тя изисква всякаква политическа подкрепа да бъде спряна, докато не се проведе „честен цялостен преглед“. Екоорганизацията WWF нарича проекта на Google „едно от най-големите в страната, които поглъщат земя и енергия“. Организацията Global 2000 критикува факта, че въпреки „огромните размери“ на центъра за данни на Google, не е планирана оценка на въздействието върху околната среда.
Миналата година Microsoft откри цял регион за центрове за данни в района на Виена. Този регион се рекламира като „десетата провинция“ на Австрия. Компанията е инвестирала около един милиард евро в три нови центъра за данни.
Настоящата австрийска правителствена програма дава висок приоритет на дигитализацията. Съответно, тя също така е благоприятно настроена към изграждането на центрове за данни. Държавният секретар по цифровите въпроси Александър Прьол нарече новите центрове за данни на Microsoft „основа за иновации“ и „силен ангажимент към Австрия като дигитален център“.
Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея работиха Владислава Пеева (Mediapool.bg, България); Conor O'Carroll (The Journal Investigates, Ирландия); Lola García-Ajofrín (El Confidencial, Испания); Lorenzo Ferrari (OBCT, Италия); Silvia Martelli (Il Sole 24Ore, Италия); Gian-Paolo Accardo (Voxeurop, Франция); Hannah Krause (Der Standard, Австрия).
Mediapool, The Journal Investigates, El Confidencial, OBCT, Il Sole 24Ore, Voxeurop, Der Standard
