Докато Москва ускорява военната си машина, Западът продължава да говори за мир. Разминаването между думи и действия става все по-опасно, а въпросът вече не е дали Европа е готова за война, а дали изобщо признава, че тя може да я застигне. При повече от хиляда убити или ранени войници всеки ден няма признаци натискът на Доналд Тръмп за прекратяване на войната да забавя руските операции. Напротив, пише Sky News.
Главнокомандващият на украинската армия предупреждава, че Владимир Путин използва мирните инициативи на американския президент като „прикритие“, докато руските сили опитват да овладеят още територия. Натискът върху украинската отбранителна линия расте, независимо че пред камерите политическите лидери си разменят усмивки в Москва, Аляска и Лондон.
Путин не се готви за мир
Липсват каквито и да било признаци, че Кремъл планира да забави своята военна машина. Напротив, рискът войната да се прехвърли отвъд украинските граници расте.
Поставянето на държавата в режим на война изисква огромен ресурс – мобилизация, пренасочване на бюджета, трансформиране на индустрията. Но връщането към мирно време изисква също толкова политическа воля. Когато такава липсва, посланието е ясно: няма намерение за дългосрочен мир, само кратка пауза преди ново настъпление.
Фактът, че Москва не подготвя забавяне на операциите – при над 710 000 войници, разположени по фронт от 1255 километра – подсказва, че Путин очаква повече, а не по-малко война.
Как може да приключи конфликтът?
Бъдещето на Европа зависи от съдържанието на евентуалната мирна сделка за Украйна. Пълното поражение на Русия е трудно постижимо без обрат в политиката на Тръмп и масивно увеличение на западната военна помощ.
Най-благоприятният сценарий за Украйна е замразяване на бойните действия по текущата линия на контакт, последвано от реални преговори, подкрепени с надеждни гаранции за сигурност от Европа и САЩ.
Това означава не само по-големи бюджети за отбрана, а и честен разговор с обществата. Франция вече предупреди, че родителите може да се изправят пред риска да губят децата си в конфликт с Русия. Германия подготвя 18-годишните за възможно връщане към наборна служба.
Във Великобритания подобна откровеност липсва. Най-смелото изявление на военния командир на Стармър е, че „готовността за война“ е приоритет. За обществото тази фраза звучи като дипломатична гимнастика, а не като предупреждение.
Армиите водят битки. Държавите водят войни.
И ако европейските съюзници искат да демонстрират реална решимост, ще трябва да върнат своите армии – и население – в режим на военно време, за да покажат на Кремъл нещо, което той наистина разбира: готовност за действие.
