От х:

Днес в x:

Какво да очакваме от срещата с извънземен разум

Бавно си пробиваме път през Космоса и въпросът дали някъде сред звездите не ни наблюдават разумни същества става все по-актуален. Холивуд описва инопланетяните като добронамерени човечета или като зли завоеватели, подобно на  марсианците от «Война на световете». По-голямата част от извънземните в киното и научнофантастичната литература обаче са плод на чисто човешките ни страхове и надежди, а не на някаква разумна теория. Ако сценаристите и писателите като цяло са ненадежден източник на информация, какво може да каже по въпроса за извънземния живот официалната наука?

Един от най-често цитираните примери е т.нар. уравнение на Дрейк. Астрономът Франк Дрейк е създател на проекта за търсене на извънземен живот SETI в САЩ. Уравнението, което написва през 1960 г., е с много неизвестни. Затова, прилагайки го, учените достигат до съвършено различни резултати: например, че в Млечния път има между 10 и 10 хил. цивилизации, достатъчно развити, че да притежават радиоапаратура и да изпращат сигнали в Космоса. Грубо казано, формулата се базира на това колко звезди има в галактиката, колко от тях притежават планети и на каква част от тези планети би могъл да възникне разумен живот.  Но откъде например можем да сме сигурни, че дори при правилните стечения на обстоятелствата на една планета ще се зароди живот, още повече - интелигентен? Срещу логиката на Дрейк се изправя и тъй нареченият парадокс на Ферми – щом галактиката изобилства от интелигентни извънземни, защо досега не сме открили и следа от тях? 

Отговорът може би се крие в огромните разстояния.

Млечният път е с диаметър от около 100 хил. светлинни години, а в него греят 250 млрд. звезди. При това положение е изключително трудно да засечем нещо по-дребно от планета, камо ли да „видим” дали на нея има белези от разумен живот – градове, артефакти и т.н. Не трябва да се изключва и вариантът част от тези евентуално съществували цивилизации просто да не са оцелели и в разгара на технологичния си бум да са били унищожени от война, изчерпване на ресурсите или мащабен планетарен катаклизъм. Накрая, напълно възможно е да сме толкова незначителни в сравнение с тях, че просто да не знаят за съществуването ни или да не смятат за нужно да се свързват с нас.

Сет Шостак, главен астроном в института SETI, претърсва Космоса чрез радиотелескоп, надявайки се да попадне на  сигнали, които да индикират наличието на чуждопланетен разум. Той твърдо вярва в съществуването на извънземен интелект, но смята че тиражираните от Холивуд образи на космически завоеватели отразяват доста примитивни човешки страхове, наследени още от пещерните ни предци. Всъщност страхът от това, че някой ще дойде, ще унищожи домовете ни и ще ни убие, е страх от нещо, което хората са си причинявали едни на други през цялата история.

Друг разпространен стереотип - високите слаби пришълци с големи глави и очи, също така е дълбоко антропоморфен и най-вероятно погрешен. Според Шостак това е по-скоро образ на самите нас – такива, каквито си се представяме след още хиляди години еволюция. Големият череп би трябвало да свидетелства за повече интелект, но защо той ще бъде развит по биологичен път, а не по машинен, каквато е тенденцията с компютрите в момента? Следователно много е вероятно първият контакт да не е „разговор” директно с пришълците, а с някаква форма на мислещи машини, плод на напредналата им технология.

Що се отнася до размера на извънземните,

трябва да имаме предвид, че все пак говорим за разумни същества. Поне на Земята интелектът изисква централна нервна система и пространство – следователно едва ли ще става дума за изключително дребни същества като хлебарки, смята Шостак. От друга страна, посетителите от звездите едва ли ще са стометрови титани. Големите размери изискват много ресурси, за да се поддържа тялото живо, и биха били пречка, поне що се отнася до работа с инструменти.

Както и да изглеждат те обаче, Шостак залага на това, че нашите космически събратя по разум ще използват някаква форма на радиокомуникация. За да засече сигнала,

SETI изгражда инсталацията Allen Telescope Array (ATA) в близост до Сан Франциско.  Когато бъде довършена напълно, ATA ще разполага с близо 350 радиотелескопа, които ще проучат около 1 млн. звезди за възможни радиоемисии от чужди цивилизации. Астрономът е убеден, че с подобна инсталация първият контакт може да стане реалност до 2025 г.

Александра Барнет, астроном и изпълнителен директор на Космическия научен център в Кебът в Оукланд, Калифорния, също не вярва, че ще открием екзотични пришълци с много очи и пипала. Въпрос на ефективност. Учените очакват, че извънземният живот най-вероятно ще се е зародил на планета, обикаляща около звезда. В такъв случай той ще живее в условия на светлина и ще притежава някаква форма на визуални рецептори – очи. От еволюционна гледна точка, за да има добри предпоставки за оцеляване, перспектива на погледа и по-приемлива визия,

две очи са добра основа. А защо не десет?

Защото биха натоварили изключително мозъчната дейност с малко или никаква полза от това. Същото важи и за крайници като ръцете. Извънземните би трябвало да имат повече от една ръка или подобен орган за манипулация, ако очакваме от тях да създават сложни уреди като радиостанции, телескопи и кораби, но пък едва ли биха имали нужда от 20, тъй като това пак ще изисква огромен мозъчен ресурс за координирани движения.

Можем да създадем теоретичен образ на инопланетяните, ако знаем условията на родната им планета.  През 2005 г. в Лондонския музей на науката група специалисти в сферата на палеонтологията, биологията и други науки организират интерактивна изложба “Науката за извънземните” (Тhe Science of the Aliens). Нейната цел е да покаже на широката публика най-логичните предположения за това какъв може да изглежда животът на други планети въз основа на техните характеристики. За целта чрез компютърна анимация са били „създадени” фиктивни планети като Синята луна (Blue Moon). Тя има толкова гъста атмосфера от кислород и въглероден двуокис, че в нея могат да летят дори същества с огромни размери. На базата на тази характеристика учените „населяват” Синята луна с огромни „небесни китове” – животински вид с десетметрови криле, който се носи във въздуха благодарение на мощните течения на планетата. Те са желана плячка за друг вид летящи инсектоиди, които живеят в колония. В небето на Синята луна пък се извисяват дървета с височина от три километра.

Колкото и невероятно да звучи, подобни екосистеми следват логиката на живота – такъв, какъвто го познаваме тук, на Земята. Естествен подбор, хищници, плячка, адаптация към околната среда. Дали обаче на места като тези е възможно да се появи и разум, си остава поредната спекулация.

Образът на пришълците може да е и още по-странен.

На Земята например всички биологични видове се базират на въглерода, тъй като той е в състояние да се свързва в  много дълги молекули и да оформя органични вещества - от захари до ДНК. Теоретично е напълно възможно

в Космоса да има същества, които използват друг химичен елемент в основата си. Като най-подходяща алтернатива на въглерода, поне за момента, изглежда силицият. Той е седмият най-разпространен елемент във Вселената, а на Земята е втори след кислорода. Някои бактерии и други форми на живот - като protozoa radiolaria - имат скелет от силициев двуокис, а бодлите на морските таралежи също са изградени от това съединение. През 1891 г. германският астроном Юлиус Шайнер разглежда възможността силицият да бъде база на живота, тъй като поради изключителната си издръжливост той би позволил на подобно същество да оцелява при много високи температури.

Американският физик и футурист д-р Мичио Каку разсъждава върху напредналите цивилизации, които човечеството може да срещне в Космоса, на базата на скалата, създадена от съветския астроном Кардашев.

Според нея съществуват три типа напреднали цивилизации. Първият е в състояние да контролира всички форми на планетарна енергия – слънчева, геотермална и т.н. Подобна цивилизация би имала енергиен капацитет от хиляди до милиони пъти по-висок от този, с който човечеството разполага. Това би й дало възможност изцяло да властва над времето и да предотвратява катаклизми като изригвания на вулкани и земетресения. След като изразходи всичките налични енергийни ресурси на планетата си, подобна цивилизация най-вероятно би насочила поглед към Космоса и би започнала да усвоява пълния енергиен капацитет на собственото си слънце. Според физика Фрийман Дайсън това би могло да се осъществи най-лесно чрез изграждане на огромна сфера около слънцето, която да усвоява голям процент от неговата енергия. Това би дало на цивилизацията статус от втори тип. Цивилизация от трети тип пък би била в    състояние да експлоатира енергията не само на своето слънце, но и на десетки, а може би и на стотици други звезди, дори на черните дупки.

Каку предлага и  четвърти етап на развитие – цивилизация, която е в състояние да използва екзотични източници като „тъмната енергия”. За същества, владеещи такъв ресурс, дори непреодолими бариери като скоростта на светлината не биха били пречка, смята още Каку. Те биха могли да изминават хиляди светлинни години за кратък период от време през изкривявания  в пространството, известни като „червееви дупки”.

А как бихме комуникирали с интелигентни същества от друга планета? През 60-те години Ханс Фройдентал разработва езика Lincos, който един ден може да послужи за първия разговор между нас и пришълците. Той представлява серия от импулси, които биха могли да се предават чрез радиотрансмитер. По този начин, поне на теория, две разумни цивилизации биха изяснили първо базови концепции като числа, аритметика, докато се стигне до по-сложни логически понятия и накрая до описание на физическите им характеристики и разположението на родните им планети.

И накрая, какво да очакваме от срещата ни с извънземна цивилизация?

Много вероятно е тя да е много по-напреднала технически от нас. Това кара хора като физика Стивън Хокинг да са скептични относно посещението на „добра воля”. Той припомня, че, поне в човешката история срещата между две цивилизации с огромна технологическа разлика винаги по правило е завършвала с неприятни последици за по-изостаналата култура. А какви ще са последиците, ако това се случи между два съвършено различни биологични вида?

При всяко положение вече е късно да се крием. Първите радиосигнали от Земята са изминали разстояние от около 100 светлинни години и продължават да се разпространяват из галактиката. Ако там наистина има някой, който може да ни чуе, то контактът е просто въпрос на време.

***

“Добре дошли!” или “Внимавайте, имаме оръжия!”

Нека за момент приемем, че сме открили извънземните форми на живот, за които толкова отдавна мечтаем в книги, филми и игри. Как ще реагираме в този случай? Съществува едно интересно изследване по въпроса, направено от американската организация Roper на местно ниво. Тя попитала 1971 души най-разнообразни неща, включително как ще реагират от психологическа гледна точка, ако съществуването на извънземна форма на живот бъде потвърдено. 32% от тях са „напълно готови да се справят с тази новина“, докато 17% ще „преосмислят мястото си във Вселената“. Интересното е, че на въпроса как хората около тях биха реагирали на подобни новини, отговорите са коренно различни: 25% смятат, че „повечето ще откачат и ще изпаднат в паника“, 10% - “ще започнат да действат неразумно и ще станат заплаха за останалите“, 14% - “ще се държат много странно“, 36% - “повечето ще бъдат много загрижени“ и едва 13% са на мнение, че „другите ще приемат новината спокойно и разумно“.

Щом на теория изглеждаме неподготвени дори за самата новина, че съществуват извънземни, какво остава, ако един ден те директно се озоват на нашата планета по един или друг начин? Ще ги посрещнем с плакати „Добре дошли!“, ще ги халосаме с първия тежък предмет, който ни попадне под ръка, или просто ще изчакаме военните да предизвикат първия междупланетен конфликт? И как ще ги поздравим? „Здравейте, тук долу сме леко объркани! А, и между другото – не ни отвличайте, за да ни човъркате с инструментите си, мразим това!“

Преди време астната организация Bay Area стартира проект, наречен „Земята говори“ (earthspeaks.seti.org), чиято цел е да накара всички космически ентусиасти по целия свят да помислят какво ще кажем на пришълците, щом осъществим така бленувания космически телефонен разговор с тях. Както може би се досещате - предложенията са изключително разнообразни, някои налудничави, други направо смехотворни. Една част от земните жители са готови да ги приветстват с парти в квартала. „Слезте от облаците и да пием по текила. Има толкова неща, които да обсъдим.“ Други – не чак толкова доверчиви – ги предупреждават: „Имаме оръжия и знаем как да ги използваме!“. Или пък са на мнение, че „Ако открием живот извън Земята, не бива да го заговаряме. Трябва да застинем на едно място и да се престорим на умрели“.

Естествено – закачливите идеи също не са малко - като например „Не ставаме за ядене“, „Имате ли петрол?“, „Помощ!!!“ или „Няма нищо за гледане на нашата планета, продължавайте си по пътя“.

А вие какво бихте им казали?

Източник: obekti.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини