Настоящата политическа ситуация, в която се намираме- на прага на президентски избори и на третите през тази  година парламентарни, ситуация на обществено разделение на  многобройни разнопосочни политически партии, в търсене на допирни точки и коалиционни обединения, не е изключение  у нас във времето. За подобни събития преди век и как те се развиват в Хасково, разказва историкът от Регионалния исторически музей д-р Красимира Узунова.

Сред най-противоречивите периоди в политическата ни история се отличава десетилетието между двата държавни преврата 1923-1934 г. Сформираното след деветоюниския преврат през 1923 г. правителство на проф. Ал. Цанков наследява от предходното земеделско управление тежко разделение на българския народ на „трудолюбиво селячество и  градски капиталисти експлоататори”, заедно с общественото разделение на  многобройни разнопосочни политически партии. Новият министър-председател предприема енергични действия за обединяване на буржоазните партии  и създаване на обществено-политическа  опора на установения режим. Затова още в първата си публикувана реч, той подчертава, че България е малка страна, която не може да си позволи лукса при 4-5 млн. население да има дузина партии, нито в такива „тежки, критични минути” да бъде управлявана от една „хомогенна” партия или коалиция от партии. Според него, задачите на новото време изискват обединение или сливане на партиите, не във временни политически коалиции, а в „единна, нова обединена сила”.

Макар идеята за сливане на „партиите на реда” да среща съпротивата на Радикалната, Демократическата и Социалдемократическата партия, през юли 1923 г. двете блокови партии, към които се присъединява и Обединената народнопрогресивна партия, образуват коалиция Съюз за демокрация. На 10 август се обединяват с Народен сговор във формация под името Демократически сговор. 

Сложната многопартийна обстановка поставя хасковските организации на „партиите на реда” в състояние на вътрешни колебания и размисли по идеята за сливане. Особено нерешителни в това отношение са радикалите, демократите и социалдемократите. Местният вестник „Изток”, който поддържа правителството и изразява неговите идеи, настойчиво призовава от своите страници политическите партии да прегрупират силите си, да се преустроят и превърнат в реална политическа сила. Вестникът съветва както партиите, така и политическите дейци да превъзмогнат себе си, да се издигнат над личното, над партийното, да се унищожат завинаги партизанските вражди.

В изключително динамичното време между 9 юни и 18 ноември 1923 г.-денят, насрочен за парламентарни избори, политическата класа съумява бързо да се ориентира към редовете на Демократическия сговор, в който навлизат партизани от всички буржоазни партии, обхванати от стремежа към заемане на ключови позиции в нейните групи. Надеждата за затвърждаването на политическите и правителствените промени, извършени на 9 юни, се възлага на последвалите  избори за ХХІ ОНС. Предизборната подготовка е съпроводена с активна обществено-политическа дейност. Вестник „Мир” съобщава за предварителното разпределяне на мандатите между организациите, образували Демократическия сговор. За Хасково те са: Сговорът, широките социалисти и обединистите. По време на предизборната кампания, Демократическият сговор в Хасково провежда голямо публично събрание, на което проф. Кулев произнася дългата си реч „За политиката на правителството и работничеството”. Той обикаля заедно с хасковските членове на ДП Апостол Урумов, Д. Митев и др. местни партийни лидери околните села с предизборна агитация. В същото време ударите, които организациите на БЗНС и БКП понасят през юни и септември 1923 г., разстройват силно местните им структури и те не могат да се организират за предстоящите избори.

В изборния ден-18 ноември 1923 г. се отчита голяма избирателна активност. Сговорът, към който се присъединява и БРСДП получава 640 хил. гласа и печели убедителна победа. След него се нарежда БЗНС с 132 хил. гласа, националлибералите – 121 хил. гласа, левият блок на БКП и левицата на БЗНС- 90 хил. гласа. Изборните резултати, макар и повлияни в известна степен от размириците след извършения преврат, отразяват реално вътрешнополитическото състояние на страната. Една значителна част от всички избиратели гласуват за Сговора, тъй като у тях се създава усещането за създадена реална заплаха за сигурността и стабилността на България, а в Сговора те виждат гарант за своя спокоен живот.

От всичките 20 190 избиратели в Хасково, правото си на глас упражняват 18 413 души, което изразено в проценти представлява 91.20 %. От тях управляващите получават  4 311 гласа, или 23.41 %. В окръга  при записаните 64 319 избиратели, за Демократическия сговор гласуват 36 617, за Националлибералната партия-8 327, за Земеделския съюз – 10 345. 

Любопитна подробност за тези избори и фактът, че в Хасково от всичките подадени 18 413 бюлетини, 1695 били недействителни, а за окръга от всичките 36 617 бюлетини-недействителните били 4 482. В тези избори за хасковски депутати били излъчени демократите Т. Кулев и Ап. Урумов, социалдемократът Вл. Дамянов, радикалът П. Найденов. БКП и БЗНС не успяват да изпратят свои представители в ХХІ ОНС.