Отново избирателната активност ще бъде основният фактор, който ще облика на политическото представителство в следващия парламент. Подобно на изборите през април, по-високата избирателна активност означава повече подкрепа за партиите на протеста. Това сочи извод от проучване, финансирано и реализирано съвместно от бТВ и Маркет ЛИНКС, проведено сред 1075 човека над 18 г. в страната в периода 18 - 25 юни по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.

Според проучването ГЕРБ-СДС получава 19,7 на сто, "Има такъв народ" - 18,8 на сто, БСП- 16, 9 на сто, "Демократична България" - 12,5 на сто. Подкрепата за ДПС е 9,5 на сто, за "Изправи се! Мутри вън! " - 5,4 на сто. Коалицията на патриотите не успява да мине бариерата от 4 процента, като подкрепата за "Българските патриоти" е 2,9 на сто.

Динамиката на процесите на преразпределение на електоралната подкрепа нараства през месец юни. Коалицията ГЕРБ-СДС губи влияние сред тесен сегмент в обществото, но достатъчен по обем, за да постави под въпрос постигането на поредна изборна победа, анализират социолозите. 

"Има такъв народ" е вече е категорично поне втора политическа сила с потенциал да бъде и първа, като това зависи от мобилизацията на симпатизантите на партията. БСП може би ще добави гласове на предстоящите избори, но и висока избирателна активност може да приближи Демократична България до изборния резултат на социалистите.

ДПС ще бъде петата политическа сила, следвана от ИСМВ, които изглеждат много вероятни участници в 46-то НС. Подобно на изборите през април, по-високата избирателна активност означава повече подкрепа за партиите на протеста.

Гражданите остават политически мобилизирани и вероятно ще имаме относително висока избирателна активност, измерима с тази от редовните парламентарни избори,проведени през април, прогнозират социолозите. Общо 58 на сто заявяват, че със сигурност ще гласуват, "със сигурност няма да гласувам" заявяват 9 на сто, толкова са и колебаещите се. "По-скоро няма да гласувам" заявяват 4 процента , а "по-скоро ще гласувам" - 20 на сто.

Нагласите на гражданите изглеждат относително стабилни и нерешилите са значително по-малко от тези на предишните избори, посочват социолозите.

Настоящото разпределение на общественото влияние на политическите сили би било поставено под сериозен натиск при сценарий, в който и следващия парламент не успее да състави кабинет. ГЕРБ, БСП, Демократична България и ДПС са най-малко застрашени от свиване на електорална подкрепа. В другия полюс са две от партиите на протеста - "Има такъв народ" и "Изправи се! Мутри вън", коментират социолозите.

Според проучването служебното правителство и министър-председателят се ползват с висок кредит на доверие. Почти идентичните стойности на одобрение и неодобрение подсказват, че институцията се отъждествява с премиера и обратното. Общо 42 на сто имат доверие към кабинета, а премиерът Стефан Янев се ползва 43 на сто доверие. Общо 30 на сто от анкетираните имат недоверие към служебния кабинет, а 27 на сто към служебния премиер. Това е нормален и очакван резултат за първите месеци на дейността на едно правителство, коментират социолозите.

Санкциите Магнитски провокираха политически сътресения, но все още липсваше отговор на въпроса, каква е обществената оценка за този акт. Общо 57 на сто от българските граждани смятат, че санкциите са основателни, докато на обратното мнение са едва 17 процента. За 60 на сто няма съмнение,че този акт е критична оценка за предишното управление, което също се превърна в тема на политическия дебат през последните седмици, посочват социолозите.

Проучването е финансирано и реализирано съвместно от бТВ и Маркет ЛИНКС, проведено е сред 1075 човека над 18 г. в страната в периода 18 - 25 юни по методите на пряко-лично интервю и онлайн анкета.