Коронавирусът продължава да се разпространява из целия свят. Жертвите на пандемията в световен мащаб вече са над 1,3 милиона  души. Само в САЩ те надминаха психологическата граница от 250 000. В Германия се обмисля удължаването на частичния локдаун до 20 декември.

Най-ефективният метод за ограничаване на заразата обаче си остава проследяването на контактите и бързото изолиране на заразените. Затова все по-често западните държави поглеждат към Азия, където се справят доста по-добре с проследяването на контактните лица. Но някои от мерките, които прилагат там, са немислими в Европа: свободният достъп до личните данни на гражданите, с какъвто властите в Сингапур и Южна Корея разполагат, е напълно немислим в Европа.

Сканиране на данните навсякъде

“Нямам друг избор, освен да се съобразявам с многобройните правила”, разказва Жанин Дитцел, която живее в Сингапур. Всяка вечер тя получава SMS от правителството с информацията, че няма нови случаи на коронавирус, регистрирани в държавата. Дитцел се чувства спокойно за здравето си, но всичко си има цена: всеки път, когато напусне дома си, мобилният ѝ телефон трябва да е добре зареден, защото без него тя няма как да се придвижва свободно. Той ѝ е необходим навсякъде – на влизане и излизане от всеки магазин трябва да се регистрира с помощта на специално приложение на смартфона си. Ако посети някой мол и четири магазина в него, ѝ се налага да сканира личните си данни общо 10 пъти. “Дори и на малка сергия за храна на пазара, пак трябва да сканирам данните си”, разказва германката, която живее от три години в Сингапур.

Програмата за контрол "SafeEntry” (“Сигурен вход”) е активна от май тази година. Досега в Сингапур има 58 000 случая на Ковид-19 сред населението, което наброява 5,6 милиона жители. В последните дни обаче държавата регистрира по по-малко от 10 нови случая на ден, като почти всички са чужденци, пристигнали отвън.

Официалният локдаун в страната приключи в средата на юни, но нормалният живот така и не се възстанови изцяло. Мерките за социална дистанция си остават строги. Във фирмите има контрольори, които обикалят работните помещения и проверяват дали се спазва социална дистанция. Училищата и детските градини, киносалоните, фитнес студията и офисите обаче работят, макар и при ограничен капацитет на посетители.

Всичко това е възможно благодарение на пълното проследяване на движението на гражданите чрез приложенията “SafeEntry” и “"TraceTogether" (“Съвместно проследяване”). Чрез тях здравните власти в страната проследяват контактните лица. Подобна тактика е приложена и при епидемията от ТОРС през 2003 година.

"Неприятно е, разбира се, че правителството притежава толкова много данни за мен. От друга страна, данните ми отиват и при американските компании, когато използвам социални медии", казва Дитцел.

Обществената подкрепа за мерките за проследяване е голяма. Според сингапурския "Институт за публична политика", 59% от анкетираните подкрепят проследяването на контактите на заразените чрез мобилни телефони, а 49% дори са съгласни правителството да ги контролира по този начин без тяхно съгласие.

Тази информация се събира автоматично. Чрез “Система за умен мениджмънт” южнокорейското правителство има достъп до GPS-координатите и информацията от кредитните карти на гражданите. Поради слабата анонимизация на съобщенията, които властите разпращат, се стигна до някои скандални случаи, в които заразените хора бяха заплашвани с насилие. Затова днес тези SMS-и съдържат по-ограничена информация. Но масовото публикуване на контактните данни вече остави следи. Според проучване на Висшето училище по обществено здраве към Националния университет в Сеул участвалите в него се страхуват повече от социалната стигма, отколкото от опасния вирус.

В Южна Корея са регистрирани 29 000 инфекции с коронавирус и 494 смъртни случая. До пълен локдаун така и не се стигна. В последните дни броят на случаите нараства с около 200 на ден, което доведе до ограничения в религиозната и развлекателна сфера. Но страната продължава да е горда, че се справя с вируса далеч по-добре от САЩ и Западна Европа. Включително и поради това, че в Азия реагираха своевременно със затваряне на границите, с това, че населението масово носи маски и с добрата подготовка от предишни епидемии.