От х:

Днес в x:

14 °C

Резервният бекъп на държавни данни гълта пари, но още не работи

Почти година след като българският бизнес остана за повече от две седмици без Търговски регистър заради изгорели дискове, обещаното от правителството резервно хранилище на данни от публичната администрация на практика не функционира. В неговото конфигуриране са инвестирани 770 хил. лв., тествано е как работи с реални данни, но нито една администрация не го ползва, защото трябва адаптиране на вече съществуващите системи и затова ще се изхарчат още 550 хил. лв.

Това сочи проучване на Mediapool докъде е стигнал обявеният от вицепремиера Томислав Дончев миналата есен допълнителен бекъп на базите данни в държавата.

След като на 9 август 2018 г. системата на Търговския регистър спря заради изгорели дискове и бе възстановена чак на 27 август 2018 г., два дни по-късно правителството обяви, че до 15 ноември същата година ще заработи резервно хранилище за защита и съхранение на данни на критични системи и регистри на държавната администрация.

Приетият тогава от Министерския съвет план предвижда това Хранилище за резервни копия на критичните бази данни и регистри да е част от Държавния хибриден частен облак (ДХЧО), надграждан от миналата година с над 54 млн. лв. със съфинансиране от еврофондовете. ДХЧО трябва да има два центъра за обработка на данни, център за възстановяване и контролно-технически център на електронното правителство. Изпълнението на проекта е възложено на фирмите "Лема Трейдинг", "Съобщително строителство и възстановяване", "Телелинк", "Мобилтел" и "Контракс", по обособени позиции, сочат данни в системата ИСУН за изпълнението на финансираните от ЕС  проекти.

След като миналия август правителството решава да има резервно хранилище за бази данни, през септември Държавната агенция "Електронно управление" (ДАЕУ), която трябва да предоставя облачната услуга за администрациите, обявява обществена поръчка "Изграждане и пускане в експлоатация на хранилище за резервни копия на данни от критични системи и регистри на електронното управление“. Стойността ѝ е 770 хил. лв. и е спечелена и изпълнена от фирмата "Контракс", която работи и по държавния хибриден облак, обясни пред Mediapool ръководителят на проекта в ДАЕУ Николай Петров. Поръчката била обявена по специален ред, защото се изисквало изпълнителят да има разрешение за достъп до класифицирана информация.

Така в момента резервното хранилище се тествало с качените вече там данни и всяка администрация имала възможност да каже за какъв ресурс иска да го ползва. Оказало се обаче, че отделните ведомство и служби срещат проблеми с адаптирането на своите налични информационни системи към архивирането на всекидневните данни в резервното хранилище. Затова ДАЕУ смята да купи допълнителни технически средства, които да се инсталират и конфигурират в инфраструктурата на всеки потребител. Те трябва да улеснят миграцията и съхранението на допълнително копие на критичните му данни в хранилището, а самата система да се тунингова така, че да може да се ползва максимално добре предвид различните видове информационни системи на администрациите..

За целта държавната агенция е обявила процедура за набиране на индикативни оферти за закупуване на седем устройства за създаване на резервни копия на публичните бази данни. До крайния срок - 26 юли, са постъпили няколко индикативни оферти и поръчката ще е за 550 хил. лв. без ДДС, каза Петров.

Така цената на хранилището ще е около 1.320 млн. лв. Парите ще са от бюджета на ДАЕУ, но ще се реимбурсират от проекта за надграждане на Държавния хибриден частен облак, който се финансира от оперативната програма "Добро управление" 2014-2020 г.

Не е ясно кога реално ще проработи резервното хранилище и доколко ще имат интерес администрациите до го ползват, макар по плановете на правителството вече да трябваше да може да се ползва.

Това за пореден път показва колко празни са всички обещания, давани от правителството, когато трябва да се гаси някаква криза. А миналогодишната със срива на Търговския регистър на практика се повтаря с теча на лични данни от Националната агенция по приходите след хакерска атака. Компрометира се идеята за разширяване на електронните услуги и заработването на електронното правителство у нас.

Източник: mediapool.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини