"Общо 170 хил. души работят за мутренски организации на основна или допълнителна работа, а на други 8 % или 250 хиляди им се иска да работят в такава организация, но не се имали възможност". Това съобщи днес Михаил Мирчев, ръководител на социологическа агенция ACCA-M при представяне на емпирично социологическо изследване "Обществени нагласи в края на втората година от членството на България в ЕС", направено между 1 650 души на възраст от 18 до 60 год.
Изследването сочи още, че българинът е оптимист в дългосрочен план, но песимист за настоящето - оптимистите за бъдещето на България са 44 %, а песимистите 33 %.
Близо 5 % от брутния вътрешен продукт е формиран на базата на трансфери на пари от близки на българи, които работят в чужбина. Официално държавата има заеми за 1,2 млрд. лв. за 2007 г., но трансферите вероятно са много по-големи, заради закона, който позволява при преминаване на границата да се пренасят до 10 000 евро без да се декларират.
На въпрос в изследването защо малка част от еврофондовете се усвояват, 65 % от българите твърдят, че това е заради бюрокрацията, 25 % казват, че това е защото Европа си търси повод да спре обещаните пари. 12 % отговарят, че министрите не искат допълнителни отговорности, а 18 % прехвърлят вината на кметовете с твърдението, че те не искат да си създават още проблеми.
Изследването сочи, че 14 % от българите, работещи в чужбина, ще се върнат в България заради финансовата криза. "Това означава, че около 150-200 хил. души ще бъдат отново на българския пазар на труда, който едва ли в този момент ще може да ги поеме", обясни Михаил Мирчев.
На въпроса за какво да се харчат парите от еврофондовете 79 % посочват като първи приоритет здравеопазването, 63 % образованието, 57 % пътища и магистрали. Административния капацитет и обучението на чиновниците е на последно място едва с 6 %.
"Растежът на приходите за 2008 г. е от 43 на 39 %, т.е има известен дефицит, който засега обаче не е в тревожни граници", обясни Мирчев. За сравнение през миналата година съотношението е било от 50 към 33 %. 54 % от българите очакват цените през 2009 г. да се повишат повече, отколкото през 2008 г., като 49 % заявяват, че при подобно повишение на цените те няма да се справят. Едва 5 % очакват намаление на цените.
Изследването сочи още, че българинът е оптимист в дългосрочен план, но песимист за настоящето - оптимистите за бъдещето на България са 44 %, а песимистите 33 %.
Близо 5 % от брутния вътрешен продукт е формиран на базата на трансфери на пари от близки на българи, които работят в чужбина. Официално държавата има заеми за 1,2 млрд. лв. за 2007 г., но трансферите вероятно са много по-големи, заради закона, който позволява при преминаване на границата да се пренасят до 10 000 евро без да се декларират.
На въпрос в изследването защо малка част от еврофондовете се усвояват, 65 % от българите твърдят, че това е заради бюрокрацията, 25 % казват, че това е защото Европа си търси повод да спре обещаните пари. 12 % отговарят, че министрите не искат допълнителни отговорности, а 18 % прехвърлят вината на кметовете с твърдението, че те не искат да си създават още проблеми.
Изследването сочи, че 14 % от българите, работещи в чужбина, ще се върнат в България заради финансовата криза. "Това означава, че около 150-200 хил. души ще бъдат отново на българския пазар на труда, който едва ли в този момент ще може да ги поеме", обясни Михаил Мирчев.
На въпроса за какво да се харчат парите от еврофондовете 79 % посочват като първи приоритет здравеопазването, 63 % образованието, 57 % пътища и магистрали. Административния капацитет и обучението на чиновниците е на последно място едва с 6 %.
"Растежът на приходите за 2008 г. е от 43 на 39 %, т.е има известен дефицит, който засега обаче не е в тревожни граници", обясни Мирчев. За сравнение през миналата година съотношението е било от 50 към 33 %. 54 % от българите очакват цените през 2009 г. да се повишат повече, отколкото през 2008 г., като 49 % заявяват, че при подобно повишение на цените те няма да се справят. Едва 5 % очакват намаление на цените.
