Казусът сочи как липсата на съзнание за лична отговорност деградира в незнание за нея

Нов варненски казус обхожда информационното пространство. Обаче на мен ми е безинтересен от самото начало. Казусът е, че фирма на Благомир Коцев („Овърсийз-Хоризонт“, на майката и сестрата в момента) ползва незаконно поляна в Морската градина - шатри, маси, столове до семейния им ресторант „Хоризонт“. Теренът е държавна собственост, даден подобно на другите държавни в парка за управление на общината; преди години общината го предоставя на фирмата - за кръчмарски цели. След като влезе Коцев в политиката (ПП), ГЕРБ каза, че нещата са незаконни, прокуратурата се заинтересува, областната управа извърши проверки. След битка на всички съдебни инстанции сега излезе финално, че около 1 декар наистина се ползва незаконно - преместваемите обекти трябва да се махнат, наложена е глоба - в някои държави следват оставки.

Хората сме свикнали да отъждествяваме решенията на съдилищата с моралното поведение - постановеното от тях е допустимо, правилно, показва добрия начин да живеем в обществото. Но истината е, че едно съдебно решение е просто въпрос на процедура. Според качествата на адвокати, тълкуване и прилагане на закони съдът един път може да реши едно, друг път - друго. Така

доброто поведение не зависи от съдебните решения,

а от ценностите в самия човек - той върши добри, полезни и честни неща съобразно съвест, добродетели; не ги върши, ако липсват - сам решава, без никой да го кара. Това е базата на морала, а закони, съдебни състави и т.н. са второстепенни.

Всичко по-горе важи в пълна степен по казуса с Благомир Коцев. Водеше се и дело от друг характер, завършило в полза на шатрите. Тоест законни  ли са те или не, е въпрос просто на съдебни обстоятелства. По-важно бе какво прави самият Коцев, без връзка с делата, моралът му. А това не бе окей.

Откакто е в политиката като областен управител, кандидат-кмет и кмет, той винаги се е обявявал за много повече поляни в Морската градина, свобода там, въздух, зеленина - а не повече сгради, търгашество, преместваеми обекти. Вдъхновено обещаваше да се противопостави на всичко, превръщащо парка в квартал, паркинг, битак. Не само за Морската градина, а и града. Този му афиш бе напълно противоположен с реалността - в същия парк той притежава ресторант, хотел, кафене, паркинг. Противоположен е и на конкретната поляна с шатрите. На нея хората имат

достъп само след като седнат, поръчат,

дори и платят вход (свидетелка по делото съобщава за входа - вероятно има предвид дискотека). Но всичко това, все пак, бе наследен семеен бизнес; важно бе какво прави лично той. И какво, мислите, направи Благомир Коцев с кръчмарската си мебел на поляната, след като стана политик? Осигури свободен достъп при обещанията си за треви, вместо пари? Сложи пейки, изгради чешмичка? Човек може да си направи пикник там, вместо да плаща на заведението? Нищо подобно. Остана същото. Докато политикът Благомир Коцев обещаваше поляни в Морската градина, бизнесменът Благомир Коцев

запази кръчмата-поляна

Спорна, както стана ясно впоследствие. Знаел е, че е спорна. А можеше просто да махне шатрите. От него зависеше. Шатрите са си негови. Варна нямаше да пострада, само миниатюрна част от бизнеса му - 3-4 са.

Това поведение на Благомир Коцев нямаше нищо общо със съдебни дела, политически атаки, законност или не на обектите. Няма как и да има. Щом като политик се застъпваш за повече парк, свободни поляни, и си някак в конфликт на интереси (връзката държава-община-фирма за земята), от първия ден като областен управител или кмет

Коцев трябваше  сам, по своя воля, без никой да го кара,

без да чака съд, атаки, да им отвръща... - да махне своите си неща от моравата. Щеше да е честно, доблестно, за пример - политик се отказва от нещо свое в името на обещанията си и обществения интерес. Путин ли му попречи да прояви тази ценности, Пеевски, Бойко ли? След като тръгнаха делата, през цялото време той твърдеше, че мафията-прокуратура-ГЕРБ се разправя с него. Изчакваше съдът да реши, понеже „съдът е над всичко“. Атаката на враговете бе ясна, но

съдебно постановление ли е нужно, за да е един човек честен?!

Махаш шатрите първия ден, враговете да си гледат работата, съдът нека си решава, ти си вдигаш акциите пред електората - това трябваше да направи Коцев  - толкова е тъпо, просто, елементарно...

Някъде в началото на сагата Асен Василев сложи Румен Спецов за шеф на НАП. Във Варна Благомир Коцев прояви точно визираните ценности, не други. Двамата бяха представители на промяната, претендираща да променя България. И двете действия не бяха законови задължения, а решения на свободни хора. През това време (все още) висеше въпросът наистина ли тая общност (ПП-ДБ) иска да променя България - въпрос на въпросите. Аз получих моите отговори. С което казусът „Шатри“ ми стана супер безинтересен: ще има ли дела, глоби, не ли - дребнотемия. 

Понеже делата доведоха до откровени излагации на Коцев (за тях - по-долу), попитах неформално няколко пъти близки до него хора: „Абе, той що не ги махне тия шатри сам? Милионер е, толкова ли са му притрябвали?". Всеки път питането предизвикаше мигане, все едно съм се се поинтересувал носи ли той в раницата атомна бомба - автентично, добродушно, съвсем истинско неразбиране -

„Как така сам?!"

Според мен наистина на никого в града не му бе хрумнало, че Коцев може сам да си махне шатрите, независимо от съда. Мисля си, че липсата на съзнание за лична отговорност в обществото деградира в незнание. Хората буквално не знаят, че за да пазят природата не са нужни глоби, а може сами да я пазят; че за да не изпреварват тройно на шосето, не е нужна полиция, а просто да не изпреварват.

Мисля също, че на никой не му бе хрумнала връзката между политическите обещания и кръчмарската дейност на поляната. При всеобщия принцип „Да не се мина“ няма как да се появи допускане, че все някога човек може „да се мине“ с по-малко приходи.    

А ето фрагменти от съдебно-политическата хронология, за да се види какви наистина излагации преживя Коцев заради някакви шатри, само защото не пожела да направи едно брутално просто нещо:

Шатрите са разрешени от главния архитект при ГЕРБ и Иван Портних (Виктор Бузев) много преди Коцев да сънува, че ще става политик. След влизането му машината се задейства, установена е незаконност. „Овърсийз-Хоризонт“ обжалва. Междувременно Бузев се е скарал с Портних по друг повод, отстранен е. ГЕРБ натискат педалите на скандала, образувани са дела. Коцев пък е станал кмет. В общината съдът връща на поста архитект Бузев. Новият кмет го приема радушно, старият е ехиден: „Приятелчетата се събраха“. Тъй като феновете на ПП-ДБ винят Бузев за застрояването на града,

Портних е още по-ехиден

към тях: „Аз махнах Бузев заради далаверата с шатрите, сега кметчето ви му връща услугата“. Коцев не отговаря, понеже наистина са заедно с Бузев в общината (тази пролет бе разжалван). Междувременно делата набират ход, ситуацията е смешно унизителна: кметът Коцев се съди с бизнесмена Коцев, общината му - с фирмата му. Аверът Деян Иванов (митичният Дишка) от адвокат на „Овърсийз-Хоризонт“ се е превърнал в зам.-кмет по юридическите въпроси. Двамата публично се кълнат, че вече защитават общинския интерес срещу... собствената фирма. Всички им вярват!!! На различните инстанции по различните дела

кметът Коцев осъжда бизнесмена Коцев,

но и бизнесменът Коцев печели срещу кмета Коцев. Всичко се развива до задържането му, оправдание „бях в ареста“ няма. В крайна сметка по едното дело след определение на Върховният касационен съд „Овърсийз-Хоризонт“ трябва да плати към 190 000 евро глоба за периода 2018 г. - 2022 г.; кметът-бизнесмен ще трябва да махне преместваемите обекти. Възможно е да последват баталии за годините до днес.

Това е малка история на фона на останалите варненски. Но показваща какво точно може да си причини един човек. 

Поляната и шатрите.

 
ДИЯН БОЖИДАРОВ