Туристи от страни извън Шенгенското пространство трябва да минават проверка на терминал с лицево разпознаване

Хаос, пропуснати полети на летище „Шарл дьо Гол“ в Париж, опашки с часове в Женева по време на ски сезона, огромни колони автомобили на пункта в Дувър и фенове на Астън Вила, блокирани в Болоня. Това са само малка част от големите проблеми, възникнали през последните седмици заради влязлата официално в сила на 10 април Entry/Exit System (EES) на Европейския съюз.

Системата засяга граждани на трети страни - британци, американци и други неевропейци. Пристигащите в Шенгенското пространство (ЕС, плюс Исландия, Норвегия и Швейцария) трябва да се регистрират при пристигане на EES терминал, който, освен че прочита паспорта, взема пръстови отпечатъци и сканира лицето. Данните се качват в базата данни и регистрацията трябва да се повтаря на всеки три години или когато пътуващият е с нов паспорт.

Затова при последващи влизания и излизания в ЕС туристите трябва да идат отново до терминал, за да проверят самоличността си с паспорт и сканиране на лицето. Ако престоят в Шенгенската зона е посрочен, терминалът ще сигнализира на граничен служител. Същото е и, ако човекът е в криминален списък.

Внедряването на EES е отлагано пет пъти и прилагането ѝ винаги е протичало бурно, с изтощени гранични служители, надпреварващи се да обработват огромни маси от хора. Някои летища дори и цели държави, пропускат процеса, което прави цялата система неефективна. 

Идеята

Цифрова граница на ЕС беше замислена през 2008 г. Целта беше да се укрепят границите така, че да може да се прилагат стриктно правилата за миграция и да има сигурност, че пристигащите в страните членки не превишават престоя (90 до 180 дни, в зависимост от гражданството), като в крайна сметка процесът стане бърз и безпроблемен. Но едва през април 2016 г. Еврокомисията представи предложението за системата, а на следващото лято бе гласувана и правната рамка.

Много от настоящите проблеми на EES, бяха сигнализирани още тогава. Доклад на Европейския парламент от 2013-а подчерта, че след проучване на американската програма „е имало случаи, в които проверките при излизане трябваше да бъдат преустановени на изходите за заминаване, за да се избегнат закъснения на полети“. Възникнаха и спорове относно пръстовите отпечатъци, защото комисиите по граждански свободи на Европейския парламент бяха против масовото събиране на биометрични данни.

В крайна сметка регламентът беше договорен и датата на стартиране беше определена за 2020 г. Внедряването обаче бе отложено до 2022 г. заради Covid, след което пак беше отложено - за май 2023 г., а после и за есента на 2024 г. 

Проблемите

Държавите получиха фиксирана сума от 8 млн. евро (с изключение на Гърция, Малта и Кипър, които получиха повече), плюс допълнителни пари, въз основа на броя на пътниците. Но разходите бързо се увеличиха, защото летищата, пътните и пристанищни КПП трябваше да бъдат препроектирани, а в някои случаи и реконструирани. Имаше и разходи за персонал и киберсигурност.

Страните с дълги сухопътни граници и голям брой туристи, като Гърция и Франция, бяха особено силно засегнати. Много държави членки настояваха, че не са готови и предупреждаваха за евентуален колапс. 

ЕК отстъпи и EES беше смекчена до поетапно въвеждане от 12 октомври 2025 г. Скоро обаче се появиха признаци, че дори това не върви добре. През март ЕК съобщи, че три неназовани държави не изпълняват целите, поради „технически проблеми на национално ниво“, което означава, че технологията все още не е била внедрена или се е оказала дефектна. Във Франция бяха открити сериозни IT проблеми - на летище „Шарл дьо Гол“ системите се сринаха и паспортите трябваше да се обработват ръчно.

Краят на 6-месечния преходен период бе на 10 април и това беше крайният срок за пълното внедряване на EES. Но той съвпадна с пътуванията по Великденските празници. Авиационната индустрия лобира за удължаване, предупреждавайки за затруднения и сривове в големи транспортни центрове като Амстердам, Барселона и Париж в пиковите периоди. Но ЕК бе твърда, че датата 10 е април и повече отлагания няма да има. 

Великденските празници обаче наистина се оказаха нещо като точка на пречупване. Много летища обработват огромен брой туристи (например тези на Канарските острови и в Гърция приемат по 16 млн. души годишно). Те никога не са били проектирани да поберат опашки от такъв мащаб. 

В тази група попада и „Шарл дьо Гол“. През април Aeroports de Paris, която управлява хъбовете, поиска официално отлагане на EES за след лятото. В това време трябва да бъдат инсталирани още 90 биометрични терминала, както и устройства за предварително записване, за да могат редовните пътници да подават данни предварително.

Това означава нарастващи разходи, но те не са единствено за летищата. Пристанището на Барселона обяви поръчка за EES терминали на стойност 12,9 млн. евро, Люксембург докладва разходи от 1,75 млн. евро, а Франция изчисли, че обучението на 4500 допълнителни гранични служители ще струва 12 млн. евро. 

Много летища вече започнаха да използват клауза в законодателството, която позволява временно преминаване към ръчни проверки, в случай на сериозна техническа повреда или сериозни оперативни смущения на ГКПП. 

Други, като Гърция, отидоха по-далеч. Миналата седмица страната обяви, че отменя изискването за EES за британски граждани поне до септември, като министърът на туризма Олга Кефалояни посочи, че това става заради двучасовите опашки по летищата.

Португалия започна неофициално да изключва своите терминали, когато се образуват дълги опашки, и официално заяви, че ще се върне към ръчни проверки през май.

Великобритания има три пункта с EES: на гара Сейнт Панкрац (за пътуващи с Eurostar), във Фолкстоун (за LeShuttle) и на фериботното пристанище на Дувър - за влизане към Франция. В Дувър и Фолкстоун те не работят поради технически проблем.

Авиокомпаниите призоваха системата да бъде временно спряна в ключови дестинации преди празниците. Сред тях бе и Ryanair, която излезе с изявление: „Френските власти знаят от повече от три години, че EES ще заработи напълно от 10 април 2026 г., но не успяха да осигурят адекватен персонал, готовност на системата или работещи терминали.“

В крайна сметка ЕК обяви, че ако държавите членки се нуждаят от повече гъвкавост през лятото, има гратисен период до началото на септември.

Някои успехи

Въпреки множеството проблемите, схемата вече има някои успехи. През първите шест месеца - от октомври 2025 до март 2026 г., е установила 4000 лица, пресрочили визовия си престой. Регистрирани са почти 66 млн. влизания и излизания, както и 32 000 отказа за влизане, от които над 800 души са идентифицирани като представляващи заплаха за сигурността на ЕС.