Бумът на системи за съхранение на ток в България е провокиран от евросубсидиите и когато те се изчерпят, мащабните проекти ще се успокоят, а развитието ще е при малките и средни предприятия и домакинствата. Проблем на енергийната система е, че в момента батерийните паркове се строят на принципа където може да бъдат присъединени към мрежата, а не където трябва и ще има най-голяма полза от тях. Хаотичното разположение на батериите ги прави уязвими на кибер атаки, а отделно от това всеки оператор на подобни съоръжения ги управлява както се иска. Това налага вземането на управленски решения за определяне на зони за инвестиране в съоръжения за съхранение и когато те са над определена мощност да се управляват на централно ниво.
Това са част от акцентите от дискусия по време но форума Energy of Tomorrow, организиран от изданието Investor.bg във вторник. В него участваха както представители на бизнеса с възобновяеми енергийни източници, така и неправителствени експерти.
„Работи се на принципа да има където може, а не където трябва“, заяви относно строежа на батерии Димитър Белелиев, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ). Според него проблемът не е дали ще се изградят батерии, а дали ще се изградят там, където са нужни за системата.
Батериите за ток у нас се готвят за „студен“ резерв
Освен проблема с безразборния строеж на соларни паркове и батерии, той отбеляза още две основни слабости в енергийната система на страната. Преносната мрежа изостава – операторът ЕСО не може да догони темпото на инвеститорите, а бюрократичните пречки са тежки и субективни, което създава несигурност. Липсват и стимули за т.нар. просюмъри – малките производители потребители, чието потребление в голяма степен се покрива от собствените ВЕИ и не се налага плащането на солидни суми за балансиране. Това би спестило огромни загуби, смята Белелиев.
„В момента всеки инсталира каквото си иска, не се знае кой как управлява самата батерия“ заяви той. Причината е, че това се прави от инвеститорите, а на централно ниво мрежовите операторите не са наясно. Според него трябва да се стандартизира начинът на управление на батериите над определена мощност и достъп до такова да имат „Електроенергийният системен оператор“ и електроразпределителните дружества.
„При батериите рискуваме да повторим грешката от ВЕИ – много проекти, но не там, където носят най-голяма стойност“, предупреди Белелиев. Решението е стратегия за батериите на по-високо ниво, която да определи зони за инвестиране съобразно нуждите на мрежата, в съчетание с работеща администрация и стимули, насочени към правилните места, смята той и обърна внимание и на киберсигурността на батериите.
Специалистът прогнозира, че мащабните проекти за батерии ще приключат с изчерпването на субсидиите, докато сегментите на малките и средни предприятия и домакинствата ще продължат да се развиват. Преживените кризи – пандемията и войната в Украйна – са засилили търсенето на енергийна сигурност, което прави батериите добра инвестиция за бизнеса и гражданите. „Аз съм умерен песимист за това, което ни чака в България – защото изоставаме с реалните решения“, заключи председателят на БАСЕЛ.
КЕВР отвори по-широко вратата за инвеститорите във ВЕИ и батерии за ток
За да бъде ефективно управлявана една батерия, са необходими доста сложни и комплексни алгоритми, както и изключително голям брой сделки на високочестотна търговия с десетки сделки на минута за всяко едно съоръжение, коментира ефективното управление на тези съоръжения Мартин Георгиев, главен оперативен директор на търговеца на ток „Електрохолд Трейд“. Според него хибридният модел за изграждане на ВЕИ мощност и система за съхранение на произвежданата от нея енергия е най-разпространеният, защото позволява частично споделяне на рисковете при ценообразуването на свободния пазар.
Позитивното за България е, че с бързото въвеждане на големи батерии в този мащаб се превърнахме в хъб за съхранение, допълни Мартин Георгиев, подчертавайки и бързата работа на институциите като ключов фактор. Освен по-малките дружества и домакинствата България вече има 28 хил. електрически автомобила и по подобие на западните страни те могат да бъдат интегрирани в системи за виртуални батерии, отбеляза той.
