Провокативен, невротичен и романтичен, "Драмата" ще ви накара да се почувствате оголени, предизвикани и нетърпеливи да говорите за шокиращия обрат във филма с абсолютно всеки, когото срещнете.

Надали друг филм тази година ще ви накара да се почувствате толкова неудобно, колкото „Драмата“ . Не го пропускайте - провокативен и неустоимо гледаем, той е своеобразна романтична комедия, която заличава самото значение на думата, като поставя любовта под микроскопа на психоаналитика и изтръгва смеха със сила от гърлата на зрителите.

Това го прави малко чудо в съвременния ни артистичен пейзаж: филм, който не залъгва публиката, нито се притеснява дали всеки винт в постройката му е на мястото си. Той е противоречив, разхвърлян, двусмислен и несъвършен, но е третиран с достатъчно деликатна ръка, за да тества моралните ни устои, без да деградира в процеса.

Зендая и Робърт Патинсън са в двете главни роли – първия от триптих съвместни проекти тази година, включващ „Одисеята“ и „Дюн: Трета част“. Те са Ема и Чарли, двойка заможни бостънци в навечерието на сватбата си. Досаден, пиянски разговор с най-близките им, женени приятели (Майк, изигран от Мамуду Ати, и Рейчъл, изигран от Алана Хайм) води до поредица от признания. Докато седят около масата, всеки от тях плахо разкрива най-лошото нещо, което някога е правил. Невярно гадже. Побойник. Безразсъдно дете. Всичко е посрещнато със смях, докато не идва редът на Ема. Споделеното от нея на секундата изсмуква въздуха в стаята.

Въпросът тук е по-малко в шокиращата стойност на големия „обрат“ в „Драмата “ – подробности за който, ако сте любопитни, вече изтекоха онлайн и предизвикват ожесточен дебат – отколкото в това, което се открива в резултат на признанията, тъй като стремежът на героите да действат по най-етично „правилния“ начин неизбежно ги разкрива като лицемери и нарцисисти. В крайна сметка, тяхната игра на признания идва директно от разговор за това дали Ема и Чарли трябва да уволнят сватбения си диджей, защото са я хванали да пуши хероин на улицата.

Това, което Ема е направила (или не е направила), само по себе си предлага отвратителен портрет на колективния американски ум, но има и по-широка гледна точка, която свързва филма с предишните творби на норвежкия сценарист и режисьор Кристофър Боргли „Писна ми от мен“ (2022) и „Съновен сценарий“ (2023) – за това до кого се простира нашата емпатия и при какви обстоятелства, и дали сме способни да постигнем мир с идеята за душата на човек, оформена по един или друг начин от общественото възприятие.

И Боргли, чийто филм е продуциран от звездата на хоръра Ари Астър, позволява на тези идеи да се реят свободно, като държи тона на повествованието в стоманена хватка. Монтажистът Джошуа Реймънд Лий постига чудеса: какъвто и хумор да има, фонът остава мрачен като смола, докато Зендая и Патинсън се въртят един около друг с трепкаща, еластична енергия.

Чарли – и публиката също – отчаяно желае да контекстуализира мислите и поведението на Ема, за да ги осмисли. До каква степен тя е продукт на своята култура? Има ли някаква травма? До каква степен фактът, че е чернокожа жена от две раси, е свързан с това, което е направила, и с начина, по който хората избират да реагират? Можем ли да повярваме, че тя вече не е човекът, който някога е била? Има ли разлика между намерение и действие?

„Драмата“ задава въпроси със сложни отговори. И от това публиката се чувства неудобно, сякаш изложена на риск. Филмът извиква необичаен подтик - да искаш да говориш за него с всеки човек, който срещнеш.

Което е и смисълът на изкуството, нали?  

От петък, 03.04, в кината, разпространява ForumFilm.