Изплащането на компенсациите от 20 евро заради високите цени на горивата започва през април. Част от хората ще ги получат автоматично. Останалите обаче трябва да преминат през добре познатия български сценарий – заявления, гишета и работно време, което съвпада с тяхното. България от години говори за електронно управление, но при всяка нова социална мярка става ясно колко далеч е реалността от обещанията. И това кандидатстване за помощ ще покаже, че държавата все още не може да предложи елементарна онлайн услуга.

Как се кандидатства – стъпка по стъпка

Процедурата не е сложна като изисквания, но е неудобна като изпълнение:

1. Проверете дали имате право на помощ
– средномесечен доход до около 650 евро за 2025 г.;
– собствен или ползван автомобил (вкл. лизинг);
– валидна „Гражданска отговорност“.

2. Проверете в коя група попадате

А) Ако вече получавате социални помощи
– не подавате заявление;
– помощта ще ви бъде изплатена служебно.

Б) Ако не получавате социални помощи – трябва сами да кандидатствате

3. Попълнете заявление-декларация (само за хората от втората група)

– формулярът е достъпен на сайта на Агенцията за социално подпомагане (ТУК);
– попълват се лични данни (име, ЕГН) и начин на получаване (по банкова сметка или чрез „Български пощи“).

4. Подайте заявлението
– в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес;
– към момента няма възможност за онлайн кандидатстване.

5. Изчакайте изплащането – средствата ще се преведат през април. Важи само ако цените на горивата се задържат над 1,60 евро за три дни.

Електронно управление… но не и за тази услуга

Случаят ясно показва какво означава „електронно управление“ в България – наличие на сайт, но не и на реална услуга. Формулярът може да се изтегли онлайн, но оттам нататък дигитализацията приключва.

Справка на ФрогНюз показва, че в системата за електронни административни услуги няма възможност за подаване на заявление за тази помощ. Липсва електронна форма, липсва подаване с електронен подпис, липсва дори базова функционалност за дистанционно кандидатстване. Това е показателно, защото става дума за масова мярка, насочена към хиляди хора.

На практика държавата отново изисква физическо присъствие, въпреки че разполага с голяма част от необходимата информация – доходи, собственост на автомобил, застраховки. Данните съществуват в различни регистри, но не се използват автоматично.

България разполага с платформа за електронни административни услуги и част от процедурите вече могат да се извършват онлайн – от справки до подаване на различни заявления. Именно затова липсата на дигитална опция в този случай прави още по-силен контраста. При извънредни мерки системата очевидно не работи. 

В официалната информация е посочено, че подаването на заявления трябва да бъде възможно и по електронен път – чрез Портала за електронни услуги с квалифициран електронен подпис или ПИК от НАП и НОИ. Само че тази възможност на практика не съществува. Изрично е уточнено, че електронната услуга „е в процес на реализация“, без да се посочва кога ще бъде въведена. Така онлайн кандидатстването остава обещание без срок, а гражданите отново са насочени към гишетата. Това превръща иначе стандартна административна процедура в пореден пример за недовършено електронно управление, при което дигитализацията е описана на хартия, но не и реализирана на практика.

Реалността: Опашки, гишета и загубено време

Зад всяка подобна процедура стои добре познатата картина – опашки пред социалните служби, чакане и загубени часове. За много хора това означава да излязат в отпуск, за да подадат заявление за помощ, която е предназначена именно за облекчаване на финансовия натиск.

Администрацията работи в рамките на стандартното работно време. Това съвпада с работното време на повечето граждани. Така достъпът до услугата се превръща в допълнително усилие. Често се налага попълване на документи на място, връщане при пропусната информация или допълнителни проверки.

Този модел не просто създава неудобство. Той ограничава достъпа до социални мерки и поставя в по-неблагоприятно положение хората, които работят и нямат време да обикалят институции.

Контрастът: Украйна и единния портал Дiя

Докато България остава в аналогов модел, други държави показват, че алтернатива има. В Украйна ключова част от държавните услуги са достъпни през мобилното приложение Дiя.

Чрез него гражданите могат да подават заявления за помощи, да получават официални документи, да регистрират бизнес и да кандидатстват за различни компенсации. Процесите отнемат минути и се извършват изцяло онлайн. Не се изисква посещение на институция, не се попълват хартиени документи, не се губи време в чакане. Потребителите на Diia могат дори да предложат брак и да сключат граждански брак дистанционно – нещо, което звучи като футуристична идея, но в условията на война има съвсем практичен смисъл, когато хиляди мъже са на фронта и не могат да напуснат позициите си, за да уредят личния си живот.

Приложението обединява десетки услуги на едно място – лични документи, свидетелство за управление, регистрации, социални плащания, дори военни и административни услуги. То работи с принципа „държавата идва при теб“, а не обратното. Системата минимизира човешкия контакт в администрацията, което значително ограничава възможностите за корупция, забавяния и произвол. Всичко е проследимо, автоматизирано и прозрачно.

Именно това е голямата разлика – не просто технология, а философия. Докато в Украйна услугите се изграждат около удобството на гражданина, в България системата продължава да изисква гражданинът да се съобразява с администрацията. Затова и разликата не е само в скоростта, а в доверието – защото когато всичко се случва с няколко клика, държавата започва да работи като услуга, а не като пречка.

Особено показателно е, че тази система функционира в условията на война. Въпреки кризата, украинската държава успява да предоставя бързи и достъпни услуги. Това поставя въпроса защо България не може да постигне същото в нормална среда.

Какво липсва в България

Проблемът не е в самата помощ или в нейните критерии. Проблемът е в начина, по който тя достига до хората. Липсва реална интеграция между институциите. Липсва автоматичност. Липсва и цялостна визия за дигитална държава.

Решенията са известни от години – електронна идентификация, свързани регистри, онлайн услуги от край до край. Въпреки това всяка нова мярка се реализира по стария модел – с документи на хартия и физическо присъствие.

Така електронното управление остава повече обещание, отколкото реалност.

Урокът от 20-те евро

Помощта от 20 евро е временна мярка. Но начинът, по който се кандидатства за нея, показва дългосрочен проблем.

В България все още трябва да отидеш до гише, за да получиш услуга, за която държавата вече разполага с нужната информация. Докато този модел не се промени, всяка нова социална политика ще се сблъсква със същите ограничения. И въпросът няма да е дали помощта е достатъчна, а защо достъпът до нея остава толкова труден.

Илияна Маринкова