След 14 години в Космоса, Van Allen Probe A се превърна в 600-килограмов снаряд. Магнитните бури на Слънцето промениха траекторията му и съдбата му ще се реши тази вечер

Сателит на НАСА с тегло около 590 кг препуска обратно към Земята и се очаква да извърши неконтролирано „гмуркане“ през атмосферата до часове, след близо 14 години в орбита.

Агенцията проследява апарата Van Allen Probe A и прогнозира, че той ще навлезе в атмосферата около 19:45 ч. източно американско време (около 01:45 ч. българско време в сряда), въпреки че точният момент може да варира в рамките на 24 часа. Тъй като сателитът се движи с хиляди километри в час, учените не могат да предвидят точно къде ще паднат отломките.

Очаква се сондата Van Allen Probe A на НАСА да навлезе отново в земната атмосфера почти 14 години след своето изстрелване. В периода от 2012 г. до 2019 г. космическият апарат и неговият близнак – Van Allen Probe B, прелетяха през поясите на Ван Алън – пръстени от заредени частици, уловени от магнитното поле на Земята. Целта на мисията бе да се разбере как тези частици се натрупват и губят. Поясите защитават Земята от космическа радиация, слънчеви бури и постоянния слънчев вятър, които са вредни за хората и могат да повредят технологиите, затова разбирането им е от ключово значение, съобщават от НАСА.

Към 9 март 2026 г. Космическите сили на САЩ прогнозират, че апаратът с тегло около 600 кг  ще навлезе в атмосферата приблизително в 19:45 ч. EDT на 10 март 2026 г. (01:45 ч. българско време в сряда), с марж на несигурност от +/- 24 часа. НАСА очаква по-голямата част от сондата да изгори при преминаването през атмосферата, но се предвижда някои компоненти да оцелеят. Рискът от нараняване на хора на Земята е нисък – приблизително 1 на 4200. НАСА и Космическите сили ще продължат да следят навлизането и да актуализират прогнозите.

Първоначално проектирани за двегодишна мисия, сондите Van Allen A и B бяха изстреляни на 30 август 2012 г. В продължение на почти седем години те събираха безпрецедентни данни за двата постоянни радиационни пояса на Земята, кръстени на учения Джеймс Ван Алън. НАСА прекрати мисията, след като горивото на двата апарата свърши и те вече не можеха да се ориентират към Слънцето, за да захранват системите си.

Мисията Van Allen Probes беше първата по рода си, проектирана да оперира и събира научни данни в продължение на години директно в радиационните пояси – регион около нашата планета, където повечето космически апарати и пилотирани мисии минимизират престоя си, за да избегнат опасната радиация.

Мисията на НАСА, управлявана от Лабораторията по приложна физика към университета „Джонс Хопкинс“, направи няколко големи открития, включително първите данни, доказващи съществуването на преходен трети радиационен пояс, който може да се формира по време на интензивна слънчева активност.

Когато мисията приключи през 2019 г., анализите показваха, че апаратът ще навлезе в атмосферата през 2034 г. Тези изчисления обаче бяха направени преди текущия слънчев цикъл, който се оказа далеч по-активен от очакваното. През 2024 г. учените потвърдиха, че Слънцето е достигнало своя „слънчев максимум“, предизвиквайки интензивни космически явления. Тези условия увеличиха атмосферното съпротивление върху сондата над първоначалните оценки, което доведе до по-ранното ѝ завръщане.

Данните от мисията все още играят важна роля в разбирането на космическото време и неговите ефекти. Чрез преглед на архивираните данни учените изучават радиационните пояси, което е от ключово значение за предвиждане на влиянието на слънчевата активност върху сателитите, астронавтите и дори системите на Земята, като комуникации, навигация и електрически мрежи.

Очаква се вторият сателит от мисията – Van Allen Probe B – да навлезе в атмосферата не по-рано от 2030 г.