За да умилостивят Доналд Тръмп, много държави му обещават инвестиции за милиарди и изгодни сделки. Дори заклетият враг – Иран, когото Тръмп заплашва с война, е решил да поеме по същия път. За да убедят президента на САЩ да се съгласи на сделка по ядрената програма и да избегнат война, властите на Ислямската република искат да му предложат финансови стимули, включително инвестиции в петролния и газов сектор на страната, пише Financial Times.

Човек, запознат с техните идеи, описва това като „търговска златна мина“, която Техеран ще предложи на Тръмп, апелирайки към любовта му към сделки, носещи финансова изгода. Инвестиционните идеи „са формулирани специално за Тръмп, обещавайки значителна икономическа печалба в сферата на петрола и газа, правата за добив на природни ресурси, важни минерали и подобни“, обяснява източникът на FT.

Обсъждани са американски инвестиции в петролно-газовата индустрия на Иран, но официално предложение към Вашингтон не е било направено, разказва друг източник, запознат със ситуацията. По думите му в Техеран са разглеждали като пример ситуацията с Венецуела, където Тръмп, оказвайки натиск върху диктатора Николас Мадуро, е намалил напрежението с цел да осигури петролни договори за американски компании.

Засега САЩ не са получавали никакви търговски предложения от Иран, заявява пред FT високопоставен американски служител. „Този въпрос никога не е бил обсъждан. Президентът Тръмп ясно даде да се разбере, че Иран не може да притежава ядрено оръжие или възможност да го създаде“, добавя той.

Външният министър на Иран Абас Арагчи провежда в четвъртък в Женева нов кръг преговори с пратениците на Тръмп – Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Иранската делегация, участваща в третия кръг от ядрените преговори със САЩ в Женева, представи предложения, с които според източници се отстраняват всички аргументи и съмнения на Вашингтон по отношение на мирния характер на иранската ядрена програма, съобщи днес иранската информационна агенция ИРНА.

Според ИРНА предложенията ще покажат доколко САЩ действително са готови да търсят дипломатическо решение. Конкретни детайли за съдържанието на иранските предложения не се съобщават. Те са били предадени на Вашингтон чрез външния министър на Оман Саид Бадр бин Хамад Албусайди, който изпълнява ролята на посредник в преговорите.

Срещата в Женева е третият кръг от преговорите между Иран и САЩ този месец. Целта е да бъдат разсеяни опасенията около иранската ядрена програма, която по твърдения на Техеран е за мирни цели, и да се обсъди евентуалната отмяна на санкциите срещу страната.

Ден по-рано, преди да отпътува от Техеран за Женева, външният министър Арагчи заяви в интервю за „Индия тудей“ че постигането на „справедливо, балансирано и равнопоставено споразумение“ със САЩ е напълно възможно.

Оман Бадър Албусайди заяви днес, че САЩ и Иран са отворени за нови идеи в рамките на третия кръг от преговорите помежду им в Женева с посредничеството на Маскат, предаде Франс прес.

„Преговарящите проявяват безпрецедентна отвореност към нови и креативни идеи и решения“, посочи Албусайди в изявление, публикувано от министерството му след срещата му с американските пратеници Стив Уиткоф и Джаред Къшнър.

Междувременно Иран заяви, че ако САЩ го нападнат, всички американски военни бази в Близкия изток ще бъдат смятани за легитимни цели, което ще изложи на риск десетки хиляди американски военнослужещи. Иран също така заплаши да атакува Израел, което означава, че в Близкия изток отново може да избухне регионална война, предаде Асошиейтед прес.

„Няма да има победители – това ще бъде една опустошителна война“, заяви иранският външен министър Абас Арагчи в интервю за телевизия „Индия тудей“, направено вчера, точно преди да замине за Женева.

„Тъй като американските бази са разпръснати на различни места в региона, тогава, за съжаление, вероятно целият регион ще бъде въвлечен, така че това е един много ужасяващ сценарий“, посочи Арагчи.

Третият кръг преговори между Иран и САЩ ще се отнася само до ядрената програма, заяви говорителят на иранското Външно министерство, като потвърди, че се очаква ръководителят на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) да участва в тях, предаде Франс прес.

„Темата на преговорите е фокусирана върху ядрената програма“, заяви Есмаил Багаи, добавяйки, че Техеран ще иска отмяна на санкциите срещу страната и потвърждаване на правото на Иран „да използва ядрената енергия за мирни цели“.

„Вероятно и генералният директор на Международната агенция за атомна енергия (Рафаел Гроси – бел. АФП) ще участва в тези дискусии, както беше и при предишния кръг“, уточни той по държавната телевизия.

Агенция ИРНА съобщи, че преговорите в Женева вече са започнали. Те се организират в резиденцията на постоянния представител на Оман в ООН.

Тръмп, който събра в Близкия изток най-голямата военна групировка на САЩ от времето на нахлуването в Ирак през 2003 г., предупреди Техеран миналата седмица, че има „най-много“ 15 дни, за да постигне споразумение, иначе „ще се случат лоши неща“.

Иран далеч не е първият, който се опитва да уреди конфликти с Тръмп чрез сключване на сделки. Други държави и региони, като ЕС, Япония, Саудитска Арабия и Индия, които той се опитваше да обложи с мита, се съгласяваха да купуват американски стоки за големи суми и/или да инвестират в САЩ. Обикновено размерът на подобни обещания варира от половин трилион до един трилион долара.

Но най-невероятните предложения към Тръмп идват от Русия. Кирил Дмитриев, специален пратеник на Владимир Путин и ръководител на Руски фонд за преки инвестиции, е измислил сделки на стойност цели 14 трилиона долара, включително съвместна разработка на петролни и газови находища в Арктика и строителство на тунел между Русия и САЩ под Беринговия проток.

Предложената от Дмитриев сума е 5,6 пъти по-голяма от БВП на Русия и представлява 46% от БВП на САЩ (по данни на МВФ за 2025 г.). Тя се равнява приблизително на 28-годишни бюджета на Русия и почти три годишни бюджета на САЩ.

За инвестиции в подобни мащаби Русия не може дори да мечтае. По данни на ЮНКТАД, от 1992 до 2021 г. общият обем на преките чуждестранни инвестиции в страната възлиза на 611,5 млрд. долара – почти 23 пъти по-малко от сумата, която Кремъл сега предлага само на американците.

По данни на Централната банка на Русия, преките инвестиции от САЩ за периода 2007–2021 г. са възлизали едва на 10,7 млрд. долара – 1308 пъти по-малко от предложението на Дмитриев.

Според Александра Прокопенко, научен сътрудник в Центъра „Карнеги“ за изследване на Русия и Евразия, изчислението се прави с надеждата, че склонният към гръмки заглавия американски лидер ще бъде впечатлен и ще продължи да оказва натиск върху Киев по въпроса за мирното споразумение за Украйна, за да не изпусне потенциална трилионна изгода в Русия. Тя казва пред The Moscow Times: „Разбира се, тези трилиони нямат нищо общо с реалността. Това е приблизителна оценка на потенциалните ползи, целяща да впечатли Тръмп и да задържи вниманието му."