Всеки ще може да оказва спешна помощ с автоматичен външен дефибрилатор, предвиждат окончателно приети от Народното събрание на второ четене промени в Закона за здравето. Поправките целят да насърчат добронамереното оказване на първа помощ, включително в случаите на внезапно спиране на сърцето – сърдечен арест, когато навременната дефибрилация може да върне сърдечния ритъм.
Досега законодателството при оказване на първа помощ беше противоречиво и извършването на здравни дейности без нужната квалификация предвижда наказание до 10 000 лева при първо и до 20 000 лева при повторно нарушение. Поправките предвиждат, че и занапред първата помощ ще се оказва преимуществено от медицински специалисти, но вече се допуска да бъде оказвана от всеки гражданин.
Вносители на поправките са депутатите Александър Симидчиев (ПП-ДБ) и Костадин Ангелов (ГЕРБ), а техен идеолог е водещият инвазивен кардиолог и председател на Националния съвет по кардиопулмонална ресусцитация проф. Иво Петров.
Смята се, че сърдечният арест засяга над 10 000 души годишно в България, като 9 от 10 загиват преди да стигнат до болница.
Специалистите по спешна медицина от години настояват за поставянето на автоматични вънншни дефибрилатори на повече обществени места и са категорични, че вероятността свидетел на сърдечно-съдов инцидент да навреди, правейки сърдечен масаж и ранна дефибрилация, е 10 пъти по-малка, отколкото да помогне.
И в момента има поставени външни дефибрилатори на обществени места в страната, но законодателните неясноти реално възпрепятстват ефективната им употреба.
Очаква се промените да отпушат процесът по поставянето на повече автоматични дефибрилатори на обществени места, както и да има редовни обучения за използването им сред различни групи от населението – ученици, студенти, служители на ведомства и фирми.
Като цяло използавенето на външните дефибрилатори е съобразено да бъде лесно за необучени потребители. Устройствата са снабдени с подробни визуални и гласови инструкции на български и английски как да бъдат използвани стъпка по стъпка при липса на сърдечна дейност или внезапно спиране на сърцето.
При такъв инцидент бързата дефибрилация е от решаващо значение, тъй като шансът за успех намалява с до 10% при всяка минута забавяне.
Ранната дефибрилация в рамките на 3-5 минути от началото на инцидента може да увеличи шанса за оцеляване с между 50 до 70%.
Същевременно в най-добрия случай линейките пристигат за 8-11 минути и затова оцеляването на пострадалия в подобни случаи много зависи от свидетелите на инцидента и тяхната бърза реакция.
Мартина Бозукова
