Това беше посланието на европейските лидери, които се събраха в Брюксел вчера. И макар че тази извънредна среща на върха, свикана в отговор на заплахите на Доналд Тръмп да завладее Гренландия, да се превърна в нещо далеч по-малко драматично, тъй като американският президент оттегли заплахите 24 часа по-рано, тихото осъзнаване, че Европа е преминала своя Рубикон след 1945 г., беше още по-поразително, коментира брюкселското издание POLITICO, предаде „Offnews.bg“.

Френският президент Еманюел Макрон и германският канцлер Фридрих Мерц, двамата най-влиятелни лидери в ЕС, които напоследък не са на една вълна, се обединиха в предупреждението, че трансатлантическата криза е изстреляла блока в сурова нова реалност — такава, в която той трябва да осъзнае независимостта си.

„Знам, че трябва да работим като независима Европа“, заяви пред журналистите в края на петчасовата среща на закрито председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

За разлика от последните срещи на върха на ЕС, нямаше гръмки речи, спорове или дори решения за вземане, но срещата тихо сигнализира за мълчаливо разбиране, че има съдбоносен разрив между стария и новия ред, според четирима дипломати от ЕС и един служител, запознати с дискусиите на лидерите. Става дума за начина, по който Западът функционира от Втората световна война насам, и онова, което предстои.

Макар че нагласите за промяна към независимост са от години — откакто Тръмп за първи път влезе в Белия дом през 2017 г. — неговите безпрецедентни заплахи към Гренландия подействаха като предупреждение, което накара европейските лидери да предприемат стъпки, невъзможни дори преди няколко месеца.

Всички източници са единодушни:

„Рубиконът е преминат. Това е шокова терапия. Европа не може да се върне към предишното си състояние. Те (лидерите) говорят това от дни“, каза дипломат от ЕС от страна от източния фланг.

Какъв ще е този нов подход е предстоящ разговор. Но тази седмица имаше намеци за него. Първоначалната реакция на лидерите на ЕС към гренландската криза — споразумението за търговия ЕС–САЩ, изпращане на войски в Гренландия, заплахата с налагане на нови мита — послужи като знак за онова, което може да последва.

Всичко, наведнъж

Лидерите, както помежду си, така и публично, подчертаха, че бързата и единна реакция този месец не може да е еднократна. Тя трябва да определи подхода на блока към всичко.

„Не може да е само енергийната сигурност или отбраната, не може да е икономическата сила или търговската зависимост, трябва да е всичко, наведнъж“, е категоричен европейски дипломат.

Ключова за новата политика на независимост на Европа е степента на единство, която дълго време убягваше на блока. За страните от източния фланг – положението им на пътя на експанзионистична Русия, отдавна подхранва квазирелигиозна вяра в НАТО. Надеждните са, че САЩ имат най-голямата армия и гарантират защитата на всички останали членове и в неговата способност да възпре Москва. Съзнанието за екзистенциална зависимост от САЩ държи тези страни здраво в лагера на Вашингтон, което води до разногласия със страни по на запад, като Франция, които изповядват „стратегическа автономия“ за Европа.

Сега Франция не е изключение. Дори държави, директно изложени на руско влияние, показват готовност да се включат в политиката на независимост.

Естония е ярък пример. Малката балтийска страна заяви миналата седмица, че би обмислила изпращането на войски в Гренландия като част от „разузнавателна мисия“, организирана от НАТО. В крайна сметка Талин не изпрати войници, но самото повдигане на въпроса беше забележително.

„Когато Европа не е разделена, когато застанем заедно и когато сме ясни и силни, включително в готовността си да се защитим сами, тогава резултатите ще се появят. Мисля, че научихме нещо през последните дни и седмици“, коментира датската премиерка Метте Фредериксен. 

Полша, един от най-верните поддръжници на САЩ, също излезе от традиционната си зона на комфорт. Премиерът Доналд Туск сигнализира за отвореност към активиране на Инструмента за противодействие на принудата на ЕС — мощно оръжие за търговска политика, което позволява ограничаване на инвестиции от заплашващи държави, според дипломатите.

„Винаги сме уважавали и приемали американското лидерство“, каза Туск. „Но днес в нашата политика имаме нужда от доверие и уважение между партньорите тук, не от доминация и принуда. Това не работи.“

Научихме си урока

Подобно осъзнаване обхваща и свободно търгуващите северни страни на Европа.

Макар държави като Дания, Швеция и Нидерландия исторически да са се противопоставяли на всяко действие, което рискува да застраши търговските им отношения със САЩ, те също дадоха да се разбере, че не приемат диктата на Тръмп.

„Това е нова ера, в която няма да разчитаме повече на тях. Поне не за 3 г., докато Тръмп е на власт. Тази (гренландска) криза беше тест. Научихме си урока“, посочва друг дипломат пред изданието.

Дори Германия, чиято политическа култура е дефинирана от десетилетия във вярност към трансатлантическите отношения, преосмисля старите си принципи. Мерц намекна, че Германия може да подкрепи твърда търговска реакция срещу САЩ.

„Трябва да вземем съдбата си в собствени ръце – Украйна, продуктивност, конкурентоспособност, сигурност, стратегическа автономия. Урокът не е да казваме „не“ на всичко“, изтъкна източник на POLITICO.