Гидът на Condé Nast Traveller за 2026 препоръчва топ кулинарни дестинации, където традиции и иновации се срещат чрез нови ресторанти, пазари, вино и коктейлна сцена

Годишната класация на Condé Nast Traveller е създадена така, че всеки да открие нещо за себе си, независимо дали мечтае за ветровити острови с удобни шезлонги, или за космополитни градове, изпълнени с изкуство и дизайн.  За мнозина обаче пътуването преди всичко е кулинарно удоволствие: да прекрачат прага на легендарни ресторанти, водени от новатори в кухнята, да седнат на пазарно столче за евтино, но незабравимо кулинарно изживяване, да търсят диви съкровища, да участват в беритба, или просто да наблюдават как други изваждат дарове от земята и ги превръщат в красиви блюда, които да опитат със затворени очи.

Именно за тях е класацията „Най-добрите места за хранене през 2026“. В нея влизат градове, щати, а понякога и отделни квартали, чиято кулинарна сцена си заслужава да планирате цялата си година около нея.

Ако ви изкушават ястия, поднесени на слънчеви тераси, насочете вниманието си към Крит, който през 2026 г. ще бъде „Европейски регион на гастрономията“. В този исторически кът на Гърция ръчно точеното фило и планинските билки се срещат с морски улов и вино от древни лози.

На другия полюс стои Меделин в Колумбия, отдавна познат със засищащите  яхнии и прочутото bandeja paisa, а днес все по-уверено утвърждаващ се като южноамерикански магнит за млади готвачи и нашумели ресторанти. Да не говорим за наелектризираната коктейлна сцена, в която майсторските напитки вече напълно съответстват на градската страст към доброто прекарване.

А може би ви се иска да сте високо над улиците в лъскав ресторант в Хонконг, където през 2026 г. най-трудното предизвикателство ще бъде да намерите място за закуска с дим сум, после пауза за bubble tea, обяд с омакасе и френско-кантонско дегустационно меню със звезда Michelin, и след това да повторите същото на следващия ден.

Вдъхновяват както дестинациите, които тепърва получават признание за своите отличителни вкусове, така и онези, които с времето стават все по-добри.

Бостън е градът, в който ще откриете всякакви вкусове  Снимка: iStock by Getty Images

Градът, който връща славата на САЩ

Имаше период, в който кулинарната сцена на Бостън беше почти толкова предвидима, колкото и Green Line в час пик: не перфектна, но достатъчна. Градът се свързваше с просто прилични стекове в зали с дървена ламперия, със северноиталиански сос в количества, сякаш отмервани на литри, в North End, както и с lobster rolls и пържени миди навсякъде, накъдето се обърнете. Да, това е класически Бостън, но не и особено смело или вълнуващо. През последните години обаче градът преживя трансформация, която спокойно може да се нарече най-голямото му обновяване. Подобно на силуета му, вече прорязан от блестящи стъклени кули, и гастрономията му все по-осезаемо се превръща в по-изискано преживяване, което си струва да бъде търсено. Днес голяма част от енергията се концентрира в Seaport. Италианската концепция Ci Siamo на Danny Meyer ще открие тук през 2026 г. първия си адрес извън Манхатън.

Гурме столицата на Европа

Гръцкият остров Крит, който през 2026 г. ще носи титлата „Европейски регион на гастрономията“, е известен със здравословния си хранителен режим и с кулинарни съкровища, част от които водят началото си още от древните минойци, чиито рушащи се дворци са разпръснати из острова.

Богатството от местни продукти в голяма степен се обяснява с разнообразните пейзажи, дълбоки клисури, високи плата и многолика брегова линия. Най-големият гръцки остров, наричан от местните Megalo Nisi, или „Големият остров“, се простира от Йерапетра на изток до Ханя на запад.

Тъй като много растения растат свободно, събирането на диви продукти тук почти се е превърнало в спорт. През пролетта местните се качват по хълмовете, за да изровят askolimbi (златен бодил) и vlita (листа от амарант) за мезета, както и диви аспержи за омлети, обогатени със staka, сметана, отделяна от овче или козе мляко.

Есента в Белите планини, обратно, е сезонът на дивите гъби и черните трюфели. Всеки от четирите региона на Крит, Ханя и Ретимнон на запад, Ираклион, столицата в центъра на острова, и по-рядко посещаваният Ласити на изток, има свои специалитети, родени от това изобилие.

Снимка: iStock by Getty Images

В Ханя ще откриете sfakianopita, баница с mizithra (козе или овче сирене), полята с мед; в Ретимнон, прясно приготвена bougatsa, традиционна сладка или солена баница; в Ираклион, прочутото пушено свинско филе apaki; а на платото Ласити, известните картофи и домати.

В Ханя изборът от отлични места за хранене е голям. На самата брегова линия традиционната таверна Kaiki е най-сигурният залог за морска храна, а Theodosi предлага креативна критска кухня, допълнена от гледки към залеза. Виното също винаги е наблизо, благодарение на изби като Manousakis в красивото село Ватолакос и Dourakis, награждавана устойчива винарна.

За гурме престой се насочете към Ikos Kissamos, първия критски курорт на Ikos. Когато отвори през април 2026 г., той ще разполага със седем гурме ресторанта с менюта, създадени от готвачи със звезди Michelin, включително Ettore Botrini и Stephanie Le Quellec.

Ако маршрутът ви включва Ретимнон, планирайте пътуването си около Cretan Diet Festival, който започва в седмицата на 1 юли. Тогава калдъръмените улици оживяват с кулинарни демонстрации, уроци за съчетаване на вино и дегустации.

Не пропускайте bougatsa в сладкарницата на Йоргос Хаципараскос, той е сред последните пекари в Гърция, които правят фило изцяло на ръка.

В красивите села на Ласити най-добре се вписват бавните обяди в семейни таверни, които работят само с най-пресните продукти. Olondi в Елунда и Xatheri в Крустас определено си струва да запомните.

Най-динамичната кулинарна сцена на Крит обаче е в  Ираклион. Отидете в Thigaterra, привърженик на slow food, който готви с най-свежи био продукти, или опитайте Apiri Greek Eatery за умело съчетание между скандинавски кулинарен почерк и висококачествени критски съставки. И не подценявайте идиличния винен маршрут около Ираклион, където можете да опитате традиционно критско вино.

Където и да се окажете на острова, трудно ще избегнете изобилието от наистина отличен екстра върджин зехтин, ключов стълб в критската кухня. Повечето местни отглеждат свои маслинови дръвчета, а  зехтинът присъства във всичко, от свежи салати до плътни, бавно готвени яхнии.

Особено показателно ястие е dakos: два пъти изпечени ечемичени сухари от селски фурни, накиснати за кратко във вода, след което покрити с паста от узрели домати, натрошено кремообразно сирене и риган.

Класика в повечето менюта и доказателство, че Крит умее да превръща простите неща в съвършенство.