България най-накрая ще има жена президент след безпрецедентното оттегляне на държавния глава Румен Радев, който влиза в политиката със собствен политически проект. Съгласно конституцията вицепрезидентът Илияна Йотова ще встъпи в длъжността президент до края на втория мандат на Радев, който изтича в края на годината.
Тя ще трябва да назначи служебен кабинет и да проведе процедурата за съставянето на редовно правителство след предсрочните избори, които се очертават в края на март или началото на април.
От години има спекулации, че е възможно Йотова да се кандидатира за президент и на редовните избори през октомври, като различни среди в БСП твърдят, че партията може да я подкрепи или дори издигне за кандидат.
Подобна възможност допусна и сегашният лидер Атанас Зафиров.
Според източници на Mediapool Радев също е готов да обяви подкрепа за Йотова.
Тя бе много активен вицепрезидент, като често официализираше позициите и на президента Румен Радев и понякога се изявяваше като негов говорител. В последната година двамата често се появяват заедно на публични събития – включително на такива, на които няма видим смисъл. Най-вероятно това е начин да се утвърди публична представа, че Илияна Йотова е нещо като алтер его на Румен Радев и негова надеждна наследница на президентския пост.
Отношенията им далеч не изглеждаха толкова хармонични по време на първия мандат на Радев и според някои източници помежду им е имало конфликти и съперничество. Като бивша телевизионна журналистка и човек с дългогодишен опит в партийния апарат на БСП, Йотова бе обиграна и без проблеми с публичното говорене. Когато БСП утвърди бившия началник на ВВС Румен Радев за свой кандидат-президент, Йотова го предупреди, че няма да му бъде простено, ако един ден тръгне срещу интересите на БСП. Но Радев направи именно това. Той се „самоназначи“ за нещо като върховен шеф на цялата левица и започна открито да атакува лидера на партията Корнелия Нинова, особено когато тя стана вицепремиер в кабинета на Кирил Петков.
Но в крайна сметка на повърхността никога не е имало случаи на публично напрежение между Йотова и Радев, каквото бе характерно за президента Росен Плевнелиев и вицепрезидента Маргарита Попова, която си позволяваше открито да го атакува.
Йотова изпълняваше предпазливо преките си задължения - да подпомага президента, като изпълнява правомощия, възложени му от него, включително да дава гражданство, да предоставя убежище и да помилва осъдени.
Тя значително се забави с решението си да помилва бившата кметица на столичния район „Младост“ Десислава Иванчева. Това стана по-малко от година преди да ѝ изтече присъдата, въпреки обществения натиск.
За основен свой приоритет Йотова обяви българските общности зад граница.
Тя бе активна и по линия на чувствителните отношения със Северна Македония, като залагаше на твърдия тон към Скопие, наложен от Радев.
Като цяло тя не допусна големи скандали около президентската институция за двата мандата.
Илияна Йотова е в центъра на публичното внимание от началото на 90-те години на миналия век. Тя е позната още като репортер и водеща в БНТ, където се издига до шефка на дирекция „Новини и актуални предавания“.
В периода 1997 – 2007 година тя ръководи пресцентъра на Националния съвет на БСП. Член е на НС на БСП от 2000 г. до 2016 г. Избрана е за зам.-председател на Градския съвет на БСП-София през януари 2006 г. и заема тази длъжност до 2012 г. През 2012 г. е избрана за член на Изпълнителното бюро на НС на БСП и остава в него до 2016 г.
Йотова е народен представител в 40-ото Народно събрание на Република България (2005 – 2007 г.).
От юни 2007 г. е представител в Европейския парламент от Групата на прогресивния алианс на социалистите и демократите. Като евродепутат има общо три мандата.
Завършила е 9 Френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“, София и българска филология в Софийски университет „Св. Климент Охридски“.
Владее френски език. Ползва руски и английски език. Омъжена е, има син.
