А графиката най-вярно разкрива живота и внася в него баланс, хармония
Със своето самобитно творческо присъствие в художествения живот и визуалната ни култура, изтъкнатият наш художник-график Божидар Мечев съчетава класическите ценности и съвременния експериментален дух на XXI век. Роден е на 08.01.1946 г. в Габрово. Възпитаник е на ВТУ „Св.Св. Кирил и Методий, факултет „Изобразително изкуство”- графика.Дълго време твори в Кърджали, но вече живее и работи в Габрово.Членува в СБХ и в дружествата на кърджалийските и габровските художници.
Отдаден е и на социална ангажираност, канят го да работи в някои наши рехабилитационни центрове за хора в неравностойно положение. Смята, че арттерапията отключва в тях неподозирани и скрити възможности.Участва в няколко национални и международни изложби, пленери. Негови творби притежават ценители в страната ни и в чужбина.
На рождения си ден Божидар Мечев ще покаже свои творби в самостоятелна изложба под надслов „80 години не ми стигат” в Художествената галерия „Станка Димитрова”, Кърджали.
- Влизаш във възкресенската осмица, водеща в безкрайността, Божо, навярно това ти носи усет и стремеж към нови, непознати хоризонти в творчеството ти?
- Когато достигнеш тези години, животът все повече ти изглежда като карта. А в нея всичко ти е познато и изненадите вече са рядкост. Но стремежът си остава, иначе нямаше да има изкуство и нови картини…
- Допълва или преобразява живота изкуството за теб?
- И двете. Допълва го и го преобразява. Когато рисувам, определено съм в състояние на преобразяване и на общуване с други енергии и измерения.
- Как ти въздейства баналното, повторяемото в него?
- Невъзможно е да избягаме от тази вселенска цикличност, в която всичко се повтаря. Но пък трябва да се учим от грешките си, и да не ги повтаряме. Едва тогава, може би, няма да има този репийд, това монотонно повтарящо се еднообразие. Знам ли?! Иначе, не ме впечатляват баналните неща.
- А днешното модерно, реформаторско виждане за него, допада ли ти?
- Не особено. Днес естетиката е кът. На нейно място са вписани нови изкривени хоризонти.
- Може ли днес изкуството, със своите просветления, да улови и оцелости духа на своето време?
- Да. Изкуството винаги най-точно е показвало световните влияния и нюанси. В графиката, например, те са черно-бели, а както знаем, тя най-вярно разкрива живота. И състоянията в един житейски път винаги са черно-бели. Тези два цвята са основата на всичко. Тъкмо те внасят баланс и хармония.
- Вероятно, със своите големи възможности, то организира виталната енергия и формира нови житейски идеали…
- Изкуството има този способ - да акцентира върху насоките в различните направления. Да насърчава, устремява, да основава, да сформира…
- Случва ли се, според теб, животът да копира изкуството?
- Животът е самото изкуство!
- Успя ли, Божо, за тези си 80 години да нарисуваш своята мечта и да заживееш в нея?
- Работя по една моя творба вече почти три години. Може би, това е най- дълго сътворяваната ми картина. И все още няма финал. А, сякаш, и не го искам… Затова името на изложбата ми е “80 години не ми стигат!”
- Желая ти осмицата да прояви заключеното, непроявеното творческо начало вътре в теб!
Интервюто на Лияна Фероли
