От х:

Днес в x:

Путин в интервю за Тъкър Карлсън: Над два часа още от същото

Първото след нападението срещу Украйна интервю на Владимир Путин за американец бе разпространен тази нощ и то се оказа повече от два часа от същото, което той повтаря за започнатата от него най-голяма война в Европа от 1945 г. насам, Запада, НАТО, разпадането на бившия СССР...


Записът е направен във вторник малко повече от месец преди гласуване, на което руснаците са призовани да го задържат в Кремъл до 2030 г. Разговорът е с Тъкър Карлсън, бивш водещ от популярния сред републиканците канал „Фокс нюз“, когото в чужбина дори не е наричан „журналист“, а „медийна личност“.

Интервюто не съдържаше някаква нова идея как да се приключи войната, но имаше множество твърдения какво било станало в миналото, похвали за спорни политици и цинични подмятания за западни лидери. Разговорът беше толкова разхвърлян - зададени бяха близо 60 въпроса - че дори руските издания се чудеха какво от всичко това да изведат като заглавие и часове наред пускаха през десетина минути отделни статии.

Преди това дни наред руската пропаганда излъчваше репортажи от престоя на Карлсън в Москва като за някаква светска знаменитост - в кои ресторанти е ходил, кой балет е гледал.

Сред първите оценки на видяното се открояват две. Че всичко е било още от вече добре известните тези на Путин и че е бил по-прям в призива си към САЩ да се реши съдбата на украинците „като се договорим“.

Разговорът с президента започна с въпрос защо е наредил инвазията в Украйна. Отговорът бе повече от 40 минути исторически преглед още от 9 век, която фактически повтори прочутото му есе от юли 2021 г. „За историческото единство на руснаците и украинците“. Днес то вече е смятано за опит за идеологическо оправдание на това, което последва половин година по-късно на 22 февруари 2022 г.

На въпроса „Защо вярвате, че САЩ може изведнъж да нападнат Русия, как стигнахте до подобно заключение?" Путин отвърна раздразнено „Не съм казвал това, това токшоу ли е или сериозен разговор?"

Отговорите му обикновено бяха дълги и критикуваше, когато Карлсън опитваше да го върне към войната срещу Украйна. Ето няколко от тях:
Наистина ли американците нямат какво по-добро да правят? Имате проблеми на границата. Проблеми с миграцията, проблеми с държавния дълг. Повече от 33 трилиона долара. Няма какво да се направи. Ето защо трябва да се биете в Украйна. Не е ли по-добре да се споразумеете с Русия? Да постигнем споразумение, вече разбирайки ситуацията, която се развива днес, разбирайки, че Русия ще се бори за своите интереси докрай и, разбирайки това, всъщност да се върнем към здравия разум, да започнем да уважаваме нашата страна, нейните интереси и да гледаме за какво - какво е решението?

Това е теза, която Москва повтаря под по-благовидна или по-агресивна форма - преговори за бъдещето на Украйна може да има само след приемането на реалностите, т.е. незаконното и непризнато по света заграбване на украински територии от 2014 г. насам. Освен това периодично хората на Путин напомнят, че претенциите за пренареждане на сигурността в Европа и оттеглянето на военните структури на НАТО до нивото пред ида започне разширяването на изток през 1997 г., продължават да са рамката за спиране на войната.
Г-н президентът на Украйна издаде указ, с който забрани преговорите с нас. Нека отмени този указ и това е. Никога не сме отказвали преговори. Чуваме през цялото време: готова ли е Русия, готова ли е? Да, не отказахме! Те публично отказаха. Ами нека си отмени указа и да влезе в преговори. Никога не сме отказвали. Предполагам, че са направили това по инструкции от Вашингтон. Взеха грешно решение, сега трябва да търсят изход. (...) Те направиха [грешката], нека сами я поправят.

Това е характерен объркващ другата страна ход - от една страна се очаква проява на добра воля от Киев „да се поправи“, от друга за властите там се говори като за неонацисти, за кито единственият изход е безусловна капитулация и изтребление.

Почти се бяхме договорили в Истанбул. Но след като изтеглихме нашите войски от Киев, както казах, другата страна изостави тези споразумения и се подчини на инструкциите на западните държави - европейските страни и Съединените щати - да се бори с Русия до победен край.

В Истанбул имаше разговори на ниско ниво - между специални пратеници на двамата президенти, на което дори прекратяване на огъня не може да се договори. Володимир Зеленски изпрати Давид Арахамия, председател на парламентарната група на партията „Слуга на народа“. Путин изпрати Владимир Медински, бивши министър на културата и един от множеството помощници в президента, ултраконсервативен член на идеологическия блок в Кремъл. За сериозно решение е нужно на масата да седнат министрите на отбраната и външните работи - директно или през посредник, на когото двете страни имат доверие.

Личните срещи бяха прекратени след новините за клането в Буча (Русия до днес твърди, че това е инсценировка), но продължиха по видео връзка. Решението да не се преговаря, докато Путин е в Кремъл, бе взета след анексирането на окупираните територии през септември 2022 г. Това е позиция, изкзвана и от западни лидери - че на руския лидер не може да се има никакво доверие.
Фактът, че те се подчиниха на исканията или убеждаването на бившия британски премиер Борис Джонсън, ми се струва смешен и много тъжен. (...). Къде е сега г-н Джонсън? А войната продължава. Кой, по дяволите, знае [мотивите на британския премиер], аз самият не го разбирам... Имаше общо отношение. По някаква причина - от арогантност, от чисто сърце, но не и от велик ум - у всички се установи илюзията, че Русия може да бъде победена на бойното поле.

Въпросът е не дали Русия може да бъде победена, а защо не побеждава в пъти по-малка армия. Борис Джонсън е сменен като премиер в демократичен процес и след силен медиен натиск за поведението му по време на блокирането на нормалния живот по време на пандемията от COVID-19. Путин е държавен глава вече почти четвърт век начело на авторитарен репресивен режим, който мнозина директно определят като диктатура.

Тази безкрайна мобилизация в Украйна, истерия, вътрешни проблеми, всичко това... Така или иначе рано или късно ще се споразумеем. И познай какво? Може дори да звучи странно в днешната ситуация: така или иначе отношенията между народите ще бъдат възстановени. Ще отнеме много време, но ще се възстанови. Това, което се случва, до известна степен е елемент на гражданска война. И всички на Запад смятат, че боевете завинаги са разделили едната част от руския народ от другата. Не. Обединението ще се случи. Никъде не е отишло.

Това е поредното директно отричане правото на украинците да имат собствена национална идентичност и национална държава. Тезата, че нахлуването с многохилядна армия и бомбардирането - някои от тях до пълна разруха - на градове е „гражданска война“ е разпространявана и от Московската патриаршия. Думите са поредното потвърждение как Путин си представя бъдещето на Украйна - „обединена“ с или в Русия.
Кой взриви Северен поток? Вие, разбира се. Вие лично може да имате алиби, но ЦРУ няма такова алиби. Знаете ли, няма да навлизам в подробности, но в такива случаи винаги казват: търсете някой, който има интерес. Но в случая трябва да търсим не само някой, който се интересува, но и някой, който може да го направи. Защото може да има много заинтересовани, но не всеки може да се спусне на дъното на Балтийско море и да извърши този взрив.

Москва не е предоставила нито едно доказателство за подобна теза. Дания и Германия водят собствени разследвания на взривовете, Русия каза, че поискала да я включат в процеса, но ѝ било отказано.
Страните от НАТО говорят за глобална война и ядрен конфликт и се опитват да сплашат населението си с въображаемата руска заплаха. Това е очевиден факт. И мислещите хора - не обикновените хора, а мислещите хора, анализаторите, занимаващите се с реална политика, просто умните хора - прекрасно разбират, че това е фейк. Руската заплаха се раздухва. [следва въпрос представя ли си сценарий, в който изпраща войски срещу Полша] Русия ще изпрати свои войски в Полша само в един случай: ако има нападение срещу Русия от Полша. Защо? Защото нямаме интереси нито в Полша, нито в Латвия - никъде. Защо ни е това? Ние просто нямаме интерес. Това са само само [раздухване на] заплахи.

Финландия и Швеция се отказаха от принципите си (в шведския случай стигащи близо 200 години в миналото) да бъдат военно необвързани държави и поискаха членство в НАТО заради агресивността и непредвидимостта на Москва. Говорене за ядрен конфликт има от руска страна, където пропагандата, а после и лидери, директно призовават за превръщането на Вашингтон и Лондон в радиоактивен пепел. Притеснението в чужбина започна да расте, когато отговорни руски официални лица заеха двусмислена позиция по въпроса възможно ли е руската армия да прибегне до тактическо ядрено оръжие срещу Украйна. САЩ неведнъж са заявявали, че не виждат никакви признаци през последните две години да се е променило състоянието на руските ядрени сили.

Русия доброволно и проактивно се зае с разпадането на Съветския съюз, надявайки се, че това ще бъде възприето от Запада като покана за сътрудничество и съюз. Това очакваше Русия - както от САЩ, така и от така наречения колективен Запад. (...) [Путин припомни, че] Егон Бар в частни срещи със съветското ръководство малко преди разпадането на СССР предлагаше система за сигурност в Европа с участието на САЩ, Канада, Русия и други страни от Централна Европа, но изключваща по-нататъшното разширяване на Северноатлантическия алианс. Това каза той: ако НАТО се разпространи, всичко ще бъде същото, както беше по време на Студената война, само че по-близо до границите на Русия. Това е всичко. Беше умен дядка. Никой не го послуша.

Егон Бар е един от най-влиятелните съветници на канцлера социалдемократ Вили Бранд през 60-те и началото на 70-те години на ХХ век. Смятан е за един от авторите на „Остполитик“ (Източна политика) - концепция за мирно съвместно съществуване и търговия със СССР. На тази основа той става архитект на серия договори, за които по-късно се смята, че са намалили риска от военен сблъсък със Запада, но и са стабилизирали репресивните комунистически режими в Източна Европа за 20 години.

Той е автор на мотото „Промяна чрез сближаване“, което бе поддържано десетилетия по-късно от канцлера Ангела Меркел. През 2015 г. в последната си реч, произнесена в Москва след като Путин вече бе анексирал Крим, Бар призова да бъдат премахнати санкциите и нарече абсурдна идеята на Запад, че преди Москва да може да бъде сериозен партньор, трябва да се оправи миналото си.
Все още не сме постигнали целите си в Украйна, защото една от целите е денацификацията. Това се отнася до забраната на всички неонацистки движения. Трябва да се отървем от тези хора, които следват тази теория и практика в живота и се опитват да я запазят - това е денацификацията. (...) Веднъж говорих със Зеленски за това. Казах: „Володя, какво правиш? Защо подкрепяте неонацистите в Украйна, когато баща ти се е борил срещу фашизма? Той е бил войник на фронтовата линия." Няма да казвам какво ми отговори, това е отделна тема и мисля, че е некоректно.

Започването на войната бе мотивирано от Путин в първите часове като „денацификация“, е след това бе доразвито от пропагандата и от него самия като продължаване на Втората световна война срещу нацизма. Като част от този процес за екстремистки и възхвала на нацизма бе обявен част от украинския герб и поздрава „Слава на Украйна!". Неонацисти нямаше на власт в Киев, последователи на нацизма има в цял свят, включително в Русия и Германия, където е забранен.

Подхвърлянето на частица от личен разговор е стар метод за манипулация. Целта е сега цялото внимание да бъде насочено към Зеленски и той да бъде питан кога е имало такъв разговор, наистина ли е имало такава среща, това ли са думите на Путин, какво е отговорил, защо е отговорил така, а не по друг начин и т.н. Прието е - особено в междудържавните отношения - поведение като на Путин да се смята за неприемливо, тъй като след това не може да му се има доверие и с него се говори само пред микрофони.
Не знам за кого е работил [репортерът на „Уолстрийт джърнъл“ Евън Гершковиц]. Но пак повтарям: получаването на секретна информация на конспиративна основа се нарича шпионаж, а той е работил в интерес на американските разузнавателни служби и някои други структури... Може би е бил привлечен, някой може да го е въвлякъл в този въпрос, може би е направил всичко небрежно, по собствена инициатива.

Дело срещу Гершковиц още не е започнало, той не е принал никаква вина и изданието му се бори за освобождаване. Смята се, че Русия умишлено задържа подобни хора, за да ги разменя срещу свои разкрити агенти. Така стана с баскетболистката Бритни Грайнър, осъдена на години руска затворническа колония заради притежаване на течност с екстракт от канабис, разменена срещу Виктор Бут - прочут през 90-те години глобален продавач на оръжие, наричан „Търговецът на смърт“.

Сега Путин почти директно обяви условията си, като говори за „наши жестове на добра воля, на които нкой не отговаря, но по принцип сме готови да говорим за това при насрещно движение от партньорите“. И дори посочи конкретен човек за размяна - Вадим Соколов (Красиков), осъден през 2021 г. за това, че екзекутира с пистолет със заглушител в парк в Берлин грузинския гражданин Зелимхан Хангошвили, който е бил полеви командир в Чечня и е участвал в нападения срещу руски войници. Според съда не става въпрос само за убийство, а за изпълнение на „държавна поръчка за убийство на германска земя“. Списание „Шпигел“ написа през 2019 г., че Красиков е служил в специалните части на ФСБ „Вимпел“.

„Намери се един патриот, който го ликвидира в една от европейските столици. Друг е въпросът дали го е направил по собствена инициатива или не.", каза Путин в интервюто.

 

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини