Готова ли е Европа?
На 3 януари 2026 американският президент и кандидат-диктатор Доналд Тръмп без съгласуване с Конгреса разпореди нападение срещу Венецуела. Оправданията са две: борба с наркотиците и сваляне на една незаконна диктатура. Режимът на Мадуро действително беше гнусен. Бедата е, че това са само оправдания.
Много ще се говори за доктрината Мънро, за някаква дълбока стратегия за сваляне цената на петрола в ущърб на Русия, а някои наивници или пък откровени циници дори ще бъбрят за освобождение на венецуелския народ. И всяка искрена реакция на тревога ще бъде удавена в океан от глупост и лъжи. Всички, които се отвращаваме от престъпника Тръмп, ще бъдем просташки обявени за привърженици на руския му ментор.
Истината е, че Тръмп и поддъжащите го милиардери извършиха чудовищно престъпление, защото не съгласуваха това нахлуване в чужда държава нито със собствения си Конгрес, нито с ООН. Тоест се държаха като Путин с Грузия, Сирия и Украйна. Американската външна политика често е била груба, но досега не е била чак толкова отчайваща. Вярно е, че техногурутата и финансовите динозаври на Америка си намериха ново игрално квадратче и спечелиха още много пари. Честно казано, вече не вярвам Щатите да се върнат към някакво подобие на нормалност. Там антиутопията вече е в ход. Много американци първо поколение, та даже и досегашни привърженици на Тръмп, ще направят добре да си се приберат в Европа преди хайките за хора да са стигнали и до тях. Възможно е САЩ да стигнат и до вътрешен конфликт.
Оттук нататък международното право е мъртво и човечеството се връща към нещастния момент, в който някогашното Общество на народите се е провалило, за да започне възходът на тоталитарните режими от ХХ в. и обратното броене към Втората световна война. Днес се проваля следвоенният ред, основан на ООН, възходът е на постмодерните диктатури - Китай, Русия и САЩ - а обратното броене е към Третата световна, защото рано или късно сегашните тирани ще се обърнат и срещу Европа, но и едни срещу други. Това е „мултиполярният“ свят на потупващи се по рамото и забиващи си ножове в гърба конкуретни фашизми.
Сега ще се развихрят много апетити и войни, които постепенно ще обхванат нещастната ни планета. Светът не просто остана без полицай - полицаят се превърна в мутра. Путин вече има моралното „право“ да продължи войната си срещу Украйна, а и да се опита да откъсне хапка от Източна Европа. Председателят Си може и смело да посегне към Тайван, а севернокорейското му приятелче - към Южна Корея. После идва ред на Сибир. Турция отдавна чака да се развихри из Източното Средиземноморие, Месопотамия и Сирия. Сърбия има такива вътрешни проблеми, които ще я накарат да нападне Босна или Косово.
Дори в България има глупаци, които възбудено и безсрамно поддакват при предвиждането на тези страхотии, а не разбират колко страшен за слабата ни страна е свят, напомнящ онзи от 1939 г. Всички любители на нагайката сега цвърчат кръвожадно и безсрамно. Нетърпеливи са за още смърт и страдания. Но не говорят за реалността на загиващите невинни, а си служат само с гръмки абстракции като „ресурси“, „жизнено пространство“ и „геополитика“. Явно като вид сме обречени да повтаряме едни и същи грешки. Забравихме уроците от 1945 и 1989 г.
След време потомството ще гледа на периода 1980-2020 като на блажен промеждутък между Студената и Третата световна. Както ние сега гледаме към La Belle Époque от 1871-1914 и на крехката Ваймарска република отпреди появата на Хитлер.
Вървяхме към сегашната предвидима трагедия поне от 2008 г. насам, когато Путин започна да показва истинското си лице пред света и никой не направи нищо срещу него. Напразно сме вярвали в НАТО. Ако Америка беше се сдобила с по-приличен президент, вероятно щяхме да имаме още няколко години фалшиво спокойствие, временно задържане на напора. Но самата Америка е трупала вътрешно напрежение. Както в Русия наследниците на КГБ са искали реванш за падането на СССР, така и в Щатите групи от милиардери от години са презирали демокрацията и са подготвяли края ѝ. Насилието в американското общество е било и симптом, и фермент, и поле за мрачна работа.
Ние в Европа ще трябва да оцелеем като съюз от нации. Ще трябва да поддържаме помежду си това приличие, от което светът се отказва. Но ще трябва и да стесним съюза, да помогнем на Украйна, да бъдем готови за една трудна солидарност с Канада и Дания заради нарастващото значение на Северния, все по-малко ледовит океан, да стегнем дисциплината, да създадем общоевропейска армия, която да защитава всички ни, както и да се откажем от илюзии за всъщност неуспешно интегриращите се в обществата ни нови малцинства. Страни като Великобритания, Австралия, Япония и Южна Корея ще са ни приятели. Може да има и други. Стига да останем Европа и да издържим на бурята.
А тя ще дойде. Ще унищожи много хора и много красота. Сетне ще отмине. Човечеството пак ще изгради някакъв относителен мир и някаква оптимистична, следвоенна култура. Но истинската, по-дълбока трагедия е, че след още век или дори по-малко отново ще има тръмповци и путиновци, които пак ще съсипят всичко, така че нашите потомци никога няма да стигнат звездите.
(Revolut: @glishev)
