В часовете преди да бъде обявено двуседмичното прекратяване на огъня между Иран и САЩ се появиха малки знаци на надежда. Те дойдоха от Пакистан. Представител на Исламабад съобщи пред BBC, че преговорите продължават „с бързи темпове“, а именно Пакистан действа като посредник между двете страни. Според източника от пакистанска страна са участвали „много тесен кръг“ хора и атмосферата е била „сериозна и мрачна, но все още с надежда, че ще се стигне до прекратяване на военните действия“.

В последните седмици Исламабад постоянно действа като посредник между Иран и САЩ, предавайки съобщения между двете страни. Държавата има дългогодишни отношения с Техеран, споделя обща граница и често описва връзката си с него като „братска“.

Що се отнася до отношенията със САЩ, президентът Доналд Тръмп определя началника на пакистанските въоръжени сили – фелдмаршал Асим Мунир – като свой „любим“ фелдмаршал и заявява, че той познава Иран „по-добре от повечето хора“.

Споразумение обаче далеч не е било сигурно. В изказване в парламента във вторник вечерта външният министър на Пакистан Ишак Дар заявява: „До вчера бяхме много оптимистично настроени, че нещата се развиват в положителна посока, преди Израел да нанесе удар по Иран в понеделник, а Иран да атакува Саудитска Арабия“. По думите му Пакистан „продължава да се опитва да управлява ситуацията, доколкото е възможно“.

Фелдмаршал Мунир също отправя остри критики. По време на среща с военни представители той заявява, че атаката срещу Саудитска Арабия „осуетява искрените усилия за разрешаване на конфликта по мирен път“. Това е и едно от най-силните изказвания на Пакистан спрямо Иран от началото на конфликта.

Някои анализатори смятат, че именно това е увеличило натиска върху Иран. Пакистан има отбранително споразумение със Саудитска Арабия, което засега не е активирано, въпреки многократните атаки срещу страната.

След полунощ пакистанският премиер публикува в социалната мрежа X, че „дипломатическите усилия… напредват стабилно, силно и уверено с потенциал да доведат до съществени резултати в близко бъдеще“, и поиска от президента Тръмп да удължи срока с още две седмици, както и от Иран да отвори Ормузкия проток за същия период. Малко по-късно той обявява, че е постигнато споразумение за прекратяване на огъня, и кани двете страни на среща в Исламабад в петък, 10 април, за „допълнителни преговори за окончателно споразумение“.

„Все още подхождаме много предпазливо“, казва пакистанският източник пред BBC, като подчертава, че ситуацията остава „крехка“. Между двете страни все още няма доверие и позициите им са силно втвърдени.

Макар Пакистан евентуално да успее да събере двете страни на една маса, въпросът остава какво биха могли да договорят.

Защо точно Пакистан?

Ролята на Пакистан като основен посредник в напрегнатия диалог между САЩ и Иран не е случайна. Исламабад се позиционира като единствения надежден канал за комуникация, благодарение на комбинация от географски, политически и стратегически фактори.

Страната поддържа едновременно работещи отношения както с Вашингтон, така и с Техеран – рядък баланс в съвременната геополитика.

Вътрешният фактор също играе роля. Пакистан разполага с второто по големина шиитско население в света след Иран, което му дава допълнителна легитимност в диалога с Техеран. Експерти подчертават, че тази религиозна и културна връзка позволява на пакистанските дипломати да говорят на език, който има по-голяма тежест в Иран в сравнение със западните посредници. В същото време всяка ескалация в региона би могла да предизвика вътрешни сътресения в Пакистан, което допълнително мотивира страната да търси решение.

Ключов фактор е и геополитическият статус на Пакистан като ядрена държава. Това му придава различно ниво на влияние в преговорите между ядрена сила като САЩ и държава с ядрени амбиции като Иран. Анализатори посочват, че Пакистан има „реален залог“ в стабилността на региона, за разлика от други посредници в Близкия изток.

Икономическите интереси също не са за подценяване. Напрежението около Ормузкия проток и конфликтите в региона застрашават енергийните доставки и икономическата стабилност на Пакистан. Посредничеството се превръща и в опит за гарантиране на по-ниски и предвидими цени на петрола, които са ключови за икономиката на страната.

Експерти определят ролята на Пакистан като нетипична, но логична. Според анализатори от различни международни институции страната съчетава доверие и дистанция спрямо двете страни – качество, което я прави ефективен посредник. Силните връзки с Вашингтон, съчетани с достъп до иранското ръководство, поставят Исламабад в уникална позиция.

В този контекст Пакистан се очертава като ключов играч, способен да балансира интересите на САЩ, Иран и по-широкия регион, превръщайки се в един от малкото възможни мостове за диалог в един силно напрегнат международен пейзаж.