Европейският съюз се опитва да затегне правилата и да реши проблема с незаконните мигранти, които остават в страните-членки. Европейските правителства са изложени на силен натиск от крайнодесните партии и са готови да подкрепят по-строги мерки. 

Ключов момент в новите планове за ограничаване на нелегалните мигранти е създаването на центрове за връщане извън ЕС, където ще бъдат изпращани хората, чиито молби за убежище са били отхвърлени.

Предвиждат се и по-строги наказания за мигранти, които отказват да напуснат европейска територия, включително по-дълги периоди на задържане.

Друг елемент от новата политика е връщането на мигранти в страни, които не са техните страни на произход, но които Европа счита за „безопасни“.

България остава встрани от дебата за изнесените центрове и продължава да е предимно транзитна държава за нелегалните мигранти. Официалната ѝ позиция е, че трябва да бъде осигурена по-широка възможност за държавите да предприемат мерки за връщане на мигранти при спазване на човешките права. 

„България счита, че при условията на силен миграционен натиск следва да бъде призната по-широка възможност за държавите да предприемат мерки за връщане на мигранти, когато това е необходимо за защитата на националната сигурност и обществения ред“, заяви преди дни министърът на правосъдието Георги Георгиев по време на неформална конференция на министрите на правосъдието на Съвета на Европа (СЕ), която се проведе в Страсбург.

Според дипломатически източници не се очаква България да възрази по какъвто и да е начин на затягането на правилата. Kъм момента няма сондажи дали България би могла да използва изнесени центрове. 

През ноември тази година стана ясно, че България ще може временно да откаже участие в солидарния механизъм за прием на мигранти между държавите членки на Европейския съюз, тъй като сме сред най-засегнатите от миграционен натиск страни в рамките на ЕС. 

Освен България, същата възможност получават Чехия, Естония, Хърватия, Австрия и Полша, се казва в съобщение на Европейската комисия. 

Тези държави могат да поискат пълно или частично освобождаване от задължението за прием на мигранти и от финансовото участие, предвидено в новия Пакт за убежище и миграция, който влиза в сила през юни 2026 г., обясниха от ЕК.

Центрове в Африка  

Австрийското правителство обмисля да участва в транзитни лагери за бежанци в Африка, показва документ за вътрешно ползване, с който разполага вестник Der Standart.

Министърът на вътрешните работи на Австрия Герхард Карнер потвърди информацията на пресконференция, посочвайки, че „от няколко години има нужда“ да се създадат попътни центрове за временно настаняване извън Европа и да се изпълняват процедури за предоставяне на убежище извън европейския континент.

Това обаче може да се случи „само стъпка по стъпка“, каза Карнер. 

Условието е „да доразвием европейските правила, така че това да бъде възможно“, отбеляза той.

Според „Стандард“ от правителствения документ става ясно, че „транзитни центрове“ ще бъдат създадени в Уганда или в Руанда. Те са замислени като междинна стъпка, когато не е възможно незабавното репатриране на кандидадите за убежище с отхвърлени молби.

Документът очертава планове за настаняване на лица с правно обвързващи заповеди за връщане в „партньорска страна“, докато депортирането им в страната им на произход стане възможно.  

Сътрудничество с Нидерландия

Австрийското правителството е в тясна координация с други държави-членки на ЕС по въпроса – включително Нидерландия, Германия и Дания.

Нидерландия обяви подобен модел за „транзитни хъбове“ в сътрудничество с Уганда в края на октомври. 

Гърция също обяви, че има интерес към подобна възможност. 

Основата са плановете на ЕС

С двустранните разговори Австрия вероятно се подготвя за прилагането на текущите планове от Европейската комисия. През март Комисията представи предложение за нова регулация на депортирането под формата на регламент за връщане. Според това предложение, трети държави, с които съответната държава-членка на ЕС е сключила споразумение, също ще имат право на депортиране – дори ако съответното лице няма връзка с тази държава.

Това е стъпка, срещу която Комисията се обяви още през 2018 г., тъй като видя риск хора да бъдат депортирани в държави, където са изправени пред мъчения, нечовешко отношение или преследване. Под натиск от множество държави-членки, сега се наблюдава промяна в политическата парадигма с плановете за „транзитен център“. 

От средата на 2026 г. целта е драстично да се увеличи процентът на връщане, който в момента е 20 процента в целия ЕС за отхвърлени търсещи убежище. Дали това е осъществимо обаче зависи от националните и европейските върховни съдилища. 

Към днешна дата всички те са спрели подобни депортации.

Самата Уганда в момента е дом на най-големия брой бежанци от всички африкански страни: почти два милиона, предимно от Южен Судан и Демократична република Конго. В същото време страната се управлява автократично. Самата Австрия е предоставила закрила или разрешения за пребиваване по хуманитарни причини в 60% от всички решения за убежище на хора от Уганда през последните десет години.

Други страни също са обмисляли този модел. 

Великобритания се е опитвала в продължение на години да възложи процедурите за убежище на Руанда – проект, който се провали политически и правно и струваше около 800 милиона евро. 

Италия е създала центрове за депортиране в Албания, на които след множество съдебни решения е разрешено да функционират само в ограничена степен.

Човешките права 

Организациите за правата на човека и експертите по миграция предупреждават, че подобни модели представляват значителни рискове – от нарушения на правата на човека до системни злоупотреби. 

Освен това инвестициите в европейските системи за убежище често са по-ефективни. В отворено писмо през септември над 200 организации, включително Amnesty International, критикуваха плановете на Европейската комисия.

Агенцията на ЕС за основните права изисква подобни центрове да не бъдат „беззаконни пространства“ при никакви обстоятелства и да бъдат обект на строги, независими механизми за мониторинг. Както вътрешният документ на австрийското правителство, така и проектът на ЕС обаче оставят въпроси без отговор в това отношение. Документът обаче предполага, че правителството вече предвижда чувствителни въпроси: в него се посочва, че съоръженията трябва да бъдат „отворени“ и че страната партньор трябва да се ангажира със стандартите за правата на човека.

Тази статия е създадена в рамките на проект PULSE, европейска инициатива, която подкрепя трансграничното журналистическо сътрудничество. По нея са работили: Никола Лалов, Mediapool.bg, България; Il Sole 24 Ore, Италия, Der Standart (Австрия).

Der Standard, IL SOLE 24 ORE, Mediapool