Днес в страната са обявени протести под мотото „Не на омразата“. Звучи красиво, звучи миролюбиво. Но ако си спомним последните седмици – на всички ни е ясно накъде вървеше тази „омраза“. Хората излязоха по улиците с плакати, с песни, с десетки хиляди гърла, и посоката беше една – срещу Делян Пеевски и срещу управлението, начело с Борисов. Протестите са срещу тях, не срещу роми, турци или помаци, не срещу мюсюлмани, евреи или будисти.
Но ето го Пеевски. След като по площадите скандираха името му, сравняваха го с животни, олицетворяващи мръсотия, и правиха всякакви символични „пожелания“, той излезе пред медиите със стандартните си монолози. И какво направи? Вместо да си даде сметка, че недоволството е срещу него – тръгна да обяснява колко било грозно да се мразят етносите и че протестиращите създавали етническо напрежение, но това е "свинска" лъжа, не е истина. Обясни, че ромите, турците и помаците били негови братя и щял да ги защитава, но от какво? Не знам какви братя му са, но ми стана ясно едно – или не е разбрал посланието на хората, или съвсем умишлено пренасочва посоката на омразата към някаква етническа тема, която никой не беше повдигал. Явно има някаква броня от огледала и тя изкриви и отрази негативната енергия и я пренасочиха в неслучайна посока, към етносите, а той оседлава коня на спасителя на тези етноси.
И тук идва големият въпрос: защо?
Дали това не е поредната политическа постановка? Дали някой не си мечтае да се появи после „на бял кон“ и да казва: „Вижте ме, само аз мога да потуша етническото напрежение, аз ви спасих от хаоса, затова съм незаменим, трябва да ме обичате“? Много удобно би било – нали?
За тази теза ще е много удобно ако тази вечер по митингите се случат провокации. Камери ще снимат, медиите ще повторят и потретят „етническо напрежение“, а на следващия ден ще осъмнем в държава, където уж омразата била навсякъде и всички сме се мразели по между си. И кой ще се яви после като „спасител“? Сещате се, но може и да не е само един, спасителите са двама-трима. Имаме политически личности, които са усвоили, а други сега усвояват магическата дарба, сутринта да създават проблем, на обяд да го задълбочат и вечерта да го решат и така в очите на хората да остане образът на спасител, без който всичко ще пропадне - ще се счупи държавата.
Впрочем, сигурен съм, че повечето хора, които ще бъдат докарани на тези митинги, изобщо няма да знаят защо са там. Не е за пръв път. Тази организация, партия или както и да я наречем, от години успява да извози хора от села и градчета, които тръгват с автобусите, без да имат идея за какво са ги събрали и къде отиват. Сега слуховете са, че кметове от ДПС имат „норматив“ – трябва да осигурят определен брой хора. И кого взимат? Социално уязвими хора, хора, които работят във фирми, близки до „кръга“, които нямат избор. Защото хлябът на семействата им зависи от това да слушат. Те ще бъдат на площадите, но с каква цел? Дали няма именно те да станат пушечното месо в някакъв сценарий за създаване на етническо напрежение? Не знам, но мирише лошо.
Омразата в обществото е видима, стеле се на талази като смог над протестиращите, да – никой не може да го отрече. Хората я подушват, като мръсния въздух излизащ от комините на ТЕЦ-овете, тя разболява и телата, и душите ни. Но тя не е към етносите, с които живеем приятелски или поне мирно от стотици години. Никой не гони роми, турци или помаци. Хората мразят арогантността, начина на управление, задкулисието, наглото отношение от страна на няколко фигури, които си мислят, че държавата им е лична собственост.
Имаме достатъчно проблеми в тази държава. И вместо управляващите да ги решават, те създават още. Та ето за това е гневът. Не заради етносите.
И дано да греша за провокациите. Искрено се надявам. Но ако някой е намислил подобно нещо – би трябвало службите, които трябвало да работят за народа, а не за политически структури или личности, вече да са си свършили работата. И да не видим тази вечер ескалация на етническо напрежение, което никой от обикновените хора не е търсил и не иска.
Христо Христозов
