Това прие на първо четене Народното събрание с промени в закона
С промени на първо четене в закона парламентът прие да се ускори срокът на разрешителните за строежи на проекти, използващи възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
В началото на юли Европейската комисия (ЕК) предупреди България, че все още не е въвела в законодателството си правила за опростяване и съкращаване на процедурите за издаване на разрешения - както за проекти за енергия от възобновяеми източници, така и за инфраструктурни проекти, които са необходими за интегриране на допълнителния капацитет в електроенергийната система.
Директивата за ВЕИ съдържа ясни срокове за процедурите за издаване на разрешения, насочени към конкретни технологии или видове проекти. В Закона за възобновяемите източници се въвежда презумпцията, че проектите за ВЕИ и съоръженията за съхранение и свързаната мрежова инфраструктура са „обекти от по-висш обществен интерес“.
Според европейската директива държавите членки са длъжни да проектират „зони за ускорено внедряване на енергия от възобновяеми източници“, където проектите могат да се ползват от по-кратки срокове за издаване на разрешения предвид слабото въздействие върху околната среда.
„Става въпрос не само за вятърни паркове, а за българска земя, която за разлика от европейското финансиране не е възобновяема. Това е политика на постепенно изчерпване на един от най-ограничените национални ресурси“, каза Коста Стоянов от „Възраждане“ по време на дебатите. Единствено „Възраждане“ гласуваха против промените в закона.
В европейските директиви се говори за улеснена процедура за инсталиране на домашни системи, както и за фирмени до 5 мегавата за собствено потребление, но в България това често на практика е неизпълнимо.
В Интегрирания план „Енергетика и климат“ е определена национална цел за постигане на 34,9% дял на енергията от възобновяеми източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г., посочват на Министерството на енергетиката. Тази цел включва 49,34% дял на ВЕИ в сектор електрическа енергия, 44.01% – в сектор топлинна и енергия за охлаждане и 29,93% в транспорта. Последните налични статистически данни показват, че през 2024 г. България е постигнала 23,21% дял енергия от ВЕИ в брутното крайно потребление, което е с 0,65% по-висок дял от предвидения за годината в Интегрирания план, според информация от МЕ. Дългосрочните цели по плана предвиждат този дял да достигне 45,55% през 2035 г. и 60,13% през 2040 г.
