Тристранният съвет между държавата, работодателите и синдикатите одобри в понеделник ревизираната версия на проекта на Бюджет 2026, както и финансовия план на Държавното обществено осигуряване. Единствено по държавния бюджет има глас „въздържал се“ от страна на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Социалните партньори смятат бюджета за приемлив, като подчертаха, че са направили компромиси. От АИКБ казаха, че са гласували „въздържал се“, тъй като настояват още сега автоматичните механизми за определяне на заплатите в отбраната, МВР, НСО и висшето образование отпаднат от съответните закони. Министерството на финансите предложи автоматичната формула да се изключи само за 2026 г.
Впоследствие обаче вицепремиерът Томислав Дончев поясни, че между трите страни в диалога има консенсус по две основни теми, по които ще се работи в следващите месеци - развързване на всички плащания от средната работна заплата и обявяване на курс към бюджетна консолидация, тоест свиване на дефицита до 0%.
От КНСБ казаха, че са подкрепили бюджета с условието да се осигурят допълнителни средства за заплати в „БДЖ-Пътнически превози“, което е пред стачка, както и 7.8 млн. евро за „Български пощи“. Нужните 15 млн. лв. за градския транспорт в София са осигурени, подчерта президентът на синдиката Пламен Димитров.
Преди заседанието на тристранката премиерът Росен Желязков обяви, че ако не се постигне консенсус със социалните партньори, правителството ще предложи удължителен закон за бюджета.
Миналата седмица кабинетът оттегли първата версия на Бюджет 2026 след мащабни протести. Впоследствие синдикатите и работодателите приеха новия бюджет, но ПП-ДБ се обяви срещу него.
От ревизираната версия отпадна вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, увеличаването на данък „дивидент“ на 10%, както и въвеждането на софтуера за продажбите на търговците.
Правителството даде крачка назад и за автоматичното увеличение на заплатите в секторите „Сигурност“, „Отбрана“ и „Образование“, без обаче да премахва текстовете от съответните закони за постоянно.
Увеличението на възнагражденията в обществения сектор ще е 10%, а не 5%, предвижда още ревизираният бюджет.
Росен Желязков отбеляза, че бюджетната рамка за следващата година е сред най-обсъжданите, но по парадоксален начин е оставила впечатление като най-малко обсъждана. Той подчерта, че настоящият проект на бюджет трябва да бъде възможен не само за парламентарното мнозинство, но и за социалните партньори, за да изпълни социалните и икономическите цели, особено през първата половина на 2026 г.
Премиерът заяви, че е ключово проектът да бъде подкрепен от тристранния съвет, а не просто „приемлив“ за социалните партньори. „Това не е политически смокинов лист за бъдещето на кабинета. Това е необходимо, за да влезем в 2026 г. с бюджет, приет от Народното събрание, възможно най-консенсусно“, каза той.
Според него предстоящата година ще бъде трудна заради необходимостта от защита на покупателната способност на домакинствата в сложна международна и вътрешнополитическа среда. Желязков каза, че е редно да признаят, че кабинетът е носил политическа отговорност за това, че по-рано е търсил предимно подкрепата на мнозинството, а не на социалните партньори.
Желязков определи проектобюджета като балансиран - нито разточителен, нито рестриктивен, и подчерта социалния му характер. Желязков настоя, че в него са заложени мерки за защита на уязвимите групи и на голяма част от работещите и неработещите граждани, включително във връзка с планираното плавно въвеждане на еврото в началото на 2026 г. „Очаквам от вас ясно и категорично изразяване на позициите. Време е всички да бъдем откровени, открити и честни“, обърна се той към представителите на социалните партньори.
Премиерът подчерта, че е необходимо тристранният диалог да бъде откровен „дори и в посока, която не изглежда политически угодна“. По думите му социалните партньори са „гласът на разума“ в обществото и затова е важно да бъдат чути както подкрепящите, така и неподкрепящите предложенията на кабинета. Желязков заяви, че България е изправена пред значителни предизвикателства през следващите години, произтичащи от обстановката в света и Европа, и подчерта, че институциите нямат моралното, политическото или човешкото право да неглижират процесите или „да напуснат кораба“ в този критичен момент.
