Не е необичайно – а дори вече е традиция – нов кабинет да представи първия си бюджет като наследен документ. По-необичайно е, когато едновременно с това правителството признава, че още не предлага собствените си политики, а почти едновременно възлага на одитен орган да очертае посоката на бъдещите реформи.
В понеделник вицепремиерът и финансов министър Гълъб Донев представи пред тристранния съвет първия си проектобюджет със заложен в него дефицит 5.7% и заяви: „Този бюджет не включва наши политики, но при неговата подготовка ние започваме да прилагаме нашите принципи, за които получихме доверието на избирателите. Това са реализъм, честност, отчетност, отговорност, нормализация, балансиран подход, съхраняване на права и доходи. Умелото стабилизиране на публичните финанси без шокови решения е необходимо условие за прехода към бюджет 2027, в който ще бъдат включени нашите политики“.
Очевидно, към момента това правителство не произвежда политики, а разказ за политики.
А бюджетът по дефиниция е политика. Той е най-важният политически документ на една държава, защото превежда идеологията в числа.
Междувременно управляващите предприеха и друг мъдър ход, съобщавайки, по същество, следното: „Сметната палата ще ни каже какви политики да направим“ и „След одитите ще започнем реформите."
Разбираемо, всичко е в бъдеще време. И да, наследството е лошо. Но нали именно затова хората гласуваха за партията на Румен Радев - защото повярваха на обещанието му, че ще оправи нещата.
Институционално алиби
Трите мащабни одита, възложени от правителството, разкриват най-изобретателния пиар трик на управляващите. Тъй като министерствата очевидно служат само за пресконференции, Сметната палата е натоварена със задачата да „измисли“ фискалната рамка и как да се плащат пенсиите в следващото десетилетие.
Тоест, кабинетът „Радев“ си търси институционално алиби. Сметната палата е пост-фактум контрольор. Тя проверява дали парите са похарчени законно и ефективно. Тя не е проектант. Искането с препоръките, които прави, Сметната палата да даде „базата“ или „пътна карта“ за реформи, е все едно да повикаш КАТ да ти проектира новия модел на Ферари, само защото знаят как се пишат актове за превишена скорост.
Одитите трябва да са готови до 30 септември. Колко удобно! Това означава, че през цялото лято на 2026 г., когато дефицитът от 5.7% ще пари под краката на властта, всяка критика ще бъде отбивана с оправданието: „Чакаме доклада на Сметната палата. Правим фискална инвентаризация."
Отделен е въпросът, че управляващите предпочитат да изглеждат идиоти, само и само да не се наложи да поемат отговорност и да произведат решения. Депутатите от ПБ сериозно питат дали има „структурен дисбаланс“ в НОИ от 2020 г. насам. Очаква се до септември одиторите да открият, че парите не стигат – шокиращо разкритие, което досега се криеше само в... абсолютно всеки официален доклад на НОИ от последните пет години.
В актюерските доклади черно на бяло е описано как дефицитът в пенсионния фонд се крепи единствено на огромни трансфери от държавния бюджет (захранвани с дълг). Правителството иска одит, за да разбере дали слънцето изгрява от изток.
На Сметната палата също така бе разпоредено да извърши проверка за „мантинели и чистене на храсти“. Това изглежда като класически пиар ход за отвличане на вниманието от макроикономическата катастрофа (5.7% дефицит) и парализата на управляващите какви политики ще предложат, когато дойде време за техния си бюджет. А то няма да е далеч – през есента.
Но пък така успешно постигат най-важната цел за лято 2026 г.: да прекарат три месеца в тежък институционален пиар, без да им се наложи да вземат нито едно решение.
Стояна Георгиева
