От х:

Днес в x:

Гета за деца

Домовете за деца все повече се превръщат в гета. Това е горчивата истина в момента.

Допреди няколко месеца, когато бях психолог в Министерството на образованието, ние започнахме проверки първо в приютите за деца с противообществени прояви, за които имахме сигнали за нередности.

Паралелно с това обаче аз получавах десетки сигнали от колеги за проблеми в домовете за сираци и деца със забавено умствено развитие. Тъй като те не са под наша юрисдикция, направихме уговорка с Държавната агенция за закрила на детето да започне проверки и в тях.

Онова, което за съжаление е масова практика в тези домове, е събирането под един покрив на напълно здрави деца и такива с умствена изостаналост.

Прави се, от една страна, защото липсва инструментариум, чрез който да се прецени какво точно е увреждането на дадено дете. Дори малчугани, които просто са социално занемарени, често пъти се класифицират като умствено изостанали и се пращат в подобни домове. Където след това вече наистина се забавя развитието им.

Методите, с които местните комисии правят преценка за състоянието на децата, са на моя възраст и напълно неефективни. От друга страна, персоналът на подобни домове по този начин иска да си запълни бройката, за да получи държавна субсидия, и не се вълнува много какви деца му пращат.

За мен беше потресаващо откритие да видя как в интерната в село Лик има цял шкаф с успокоителни инжекции със забранени медикаменти, които се биеха на децата, за да не буйстват.

И това е практика и в други домове за съжаление.

Надявам се част от тези проблеми да бъдат решени чрез новия закон за училищното образование, който трябва да реши въпроса за интеграцията на тези деца. Но до момента проектът не включва подобен раздел. А идеята е постепенно децата със специални образователни потребности да се интегрират в масовите училища, тези с по-лека умствена изостаналост да получат възможност да усвоят професия, за да не останат на улицата след 18-годишната си възраст. За съжаление обаче в момента май никой не работи по този въпрос.

Иван Игов, психолог/за Стандарт

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини