От х:

Днес в x:

Европейският парламент каза окончателно 'да' на пакта за миграцията и убежището

След дълги години спорове и несъгласия, миналата седмица Европейският парламент прие окончателно пакта за миграцията и убежището. В него се въвежда задължителна солидарност между страните-членки в случай на наплив от мигранти и еднаква процедура към търсещите убежище по външните граници.

„Действахме и постигнахме резултат по едно от основните притеснения за европейците, това е исторически ден за Европа“, каза след вота председателката на Европейския парламент Роберта Мецола. Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен:

Миграцията е европейско предизвикателство, което трябва да бъде решено с европейски средства - ефективни и едновременно справедливи и твърди. И точно за това ни дава възможност новият пакт за миграцията и убежището. Той постига точния баланс между по-стриктни правила срещу злоупотребата със системата и грижата за най-уязвимите. Ние трябва да сме тези, които да решават кой да дойде в ЕС и при какви обстоятелства, а не трафикантите.
Пактът бе приет въпреки съпротивата на крайната левица и десница. Към тях специално се обърна белгийският премиер Александър де Кро, чиято страна в момента председателства ЕС:

Блокирането на този вот означава, че сте съгласни със статуквото и мисля, че това не е нещо добро. Според статуквото, някои страни имат проблеми с управлението на мигрантските потоци. Виждаме, че хората са обект на криминални дейности от страна на трафиканти. Надявам се, никой не би се съгласил със статуквото. И да, това е компромис, но такъв, който го разчупва.

Пактът, който обаче ще влезе в сила след две години, се подкрепя от повечето евродепутати от трите най-големи партии в Европейския парламент. Андрей Ковачев от ЕНП:

Много по-добре, отколкото предишната ситуация с Дъблинския регламент. Има повече възможности за солидарност и най-вече мобилизиране на европейски средства за опазване на външните граници. Ние, разбира се, ще искаме и тройно увеличение на наличния състав на ФРОНТЕКС. Събирането в „Евродак“ на провинили се мигранти също трябва да води, но остана да бъде решението на страните-членки за това тези хора, които са криминално проявени, да загубват правото си на убежище в ЕС и да бъдат връщани в страните, откъдето са. Също така да се продължи политиката на сключване на споразумения със страните около ЕС, както беше направено с Тунис. В момента се работи с Мавритания. Също така по възможност да се изнасят пунктовете за кандидатстване за бежански статут извън ЕС. Процедурите се уеднаквяват със сега приетите законодателни промени по пакта, така че в целия ЕС да има еднакви, бързи, ефективни процедури по решаването на това дали някой има или няма право да остане в ЕС и да получи временна защита. Ние ще имаме възможност повече европейски средства да се получат за опазването на границата, като казвам опазване, вкл. и инсталациите по границата, не само изграждането, но и поддържането във времето на такива защитни инсталации по българо-турската граница, която е външна граница за ЕС.

Елена Йончева от Прогресивния алианс на социалистите и демократите:

Аз съм председател на парламентарната група, която координира всички тези преговори със Съвета. За първи път успяхме да постигнем някакъв компромис. Смятам, че най-вече постигнахме успех за държавите, които са на първа линия и са външна граница на ЕС - България, Гърция, Испания, Италия. Какво се случва днес на този етап? ЕС на практика представлява разграден двор. Не е ясно голяма част от лицата, които влизат нерегламентирано от коя държава са. Не е ясно дали не представляват риск за националната и европейската сигурност, дали принадлежат към някакви криминални структури или терористични организации. Няма яснота дали бягат от военен конфликт или просто дават информация, че идват от район, където се водят военни действия. Друго, което е много важно е, че до този момент, а и в следващите две години, ние работим по Дъблинския регламент, който е изключително несправедлив към държавите на първа линия. Тоест, ние поемаме цялата тежест в България и няма никакво преразпределение на тази отговорност спрямо другите държави-членки.

И всичко това ще се промени с приемането на това законодателство. Това е законодателен пакет, който действително ще промени тази ситуация. Това не е идеалният законопроект, но е изключително важна посока, която ще промени динамиката на тази нелегална миграция и ще можем да я ограничим. На този етап е изключително трудно връщането към трети държави на хора, които попадат в списъка на лица, които могат да представляват заплаха за националната и европейска сигурност. С приемането на новото законодателство, този процес става много по-бърз, а отделно има специален механизъм, по който ще могат да бъдат връщани всички лица, които идват от т.нар. „сигурни държави“ - тоест, ако някой идва от Мароко, Египет или които и да било от този списък, той ще бъде връщан много по-лесно обратно в много по-кратък срок.
Илхан Кючюк от „Обнови Европа“:

След всички опити най-накрая да бъде намерено европейско решение, европейските институции успяха. Противното означава всяка държава да работи отделно с Европейската комисия. Това беше абсолютен произвол. Сега има правила, които няма да работят по начина, по който всички си го представяме, но има европейско решение - по-добър контрол на външните граници, от който България има необходимост като подход. Защото само за 9 месеца имаше 130 хиляди опита за нелегално преминаване на българо-турската граница - това са данни на българските власти в лицето на Граничната полиция. Има бързина на процеса, хората ще бъдат проверявани в рамките на една седмица. Трето, има солидарно разпределение, което е, от една страна, срещу плащане, от друга - срещу икономическа миграция в рамките на ЕС. Ясни са стълбовете и опита да бъде намерено европейско решение, което да удовлетворява всички.

• Какво конкретно очакваме да промени пакта за миграцията и убежището за България е първият ми въпрос към Антон Златанов, директор на Граничната полиция:

- Би следвало да е по-справедлив за държавите, които са на първа линия, както сме ние и да бъде по-солидарен откъм всички държави-членки на ЕС.

• Къде са в момента основните ни проблеми, може ли да ги маркираме набързо и какво можем да очакваме от ЕС като съдействие?

• Получаваме доста голяма помощ от ЕС по всички направления, както и в момента служителите удовлетвориха нашето изискване за тройно увеличение на капацитета на българо-турската граница. Колегите вече са там, работят заедно с нас в смесени патрули, получаваме финансова помощ от различни европейски фондове. Финиширахме обществена поръчка за 360 високопроходими автомобила, които трябва да започнат да идват на партиди още следващия месец и без които ние няма да имаме възможност да си опазваме границата.

Благодарение на тази помощ ще можем да се въоръжим с техника, а именно високопроходимите автомобили за планинската пресечена местност на нашата граница и да бъдем мобилни, за да можем да не допускаме в по-голяма степен нарушаването й. Също така доста финансови средства получаваме и по линия на техническото изграждане на границата с Турция, тоест, тази част, т.нар. „интелигентна граница“ която доста години беше останала необезпечена със сензорни линии и видеонаблюдение, сега финишираме процеса, обявена е обществената поръчка в сайта на агенцията за обществени поръчки и се надяваме в най-бърз порядък да бъде завършена, да бъде избран изпълнител и да започне изграждането й.

• Има ли силен мигрантски натиск през последните месеци по някой от пунктовете ни?

• Есента и зимата са най-спокойни и най-овладени от доста години назад. Това се дължи на комплекс от мерки, които предприехме - на първо място, наши, на второ, взаимодействието ни с турските власти. Имаме няколко измерителя, по които си анализираме ситуацията. Единият е за недопуснатите опити. Друг основен измерител обаче за нас е тези, които са задържани във вътрешността на страната, тоест, такива мигранти, които заедно с каналджиите, са съумели да избегнат всичките мерки, които имаме на самата гранична линия и по някакъв начин са стигнали вътрешността или изходите и там имаме сериозно намаление - близо 5 пъти в сравнение с тези месеци на миналата година. Ние ги сравняваме сезон по сезон. Очакваме, естествено, с наближаване на пролетта и лятото мигрантският натиск да се засили.

Изключително важно е да не излизат заглавия от сорта на това, че той е спрян - той е овладян до някаква степен, под контрол е, държим много по-ниски нива в момента, отколкото през 2022-2023-та. Нивата са в пъти по-ниски, което е измерител за нашата работа и този измерител е добър. По всички статистически данни ние сме добре, но мнението на самите колеги, които от години работят там на границата е, че в момента е изключително спокойно, но, естествено, когато се насажда едно такова мнение и питате хората, които живеят там и те разказват стари истории, те си разказват историите, които са от най-тежките времена. Сега не са такива. Сега е спокойно и се надяваме така да го задържим. Ще има увеличение на натиска, но се надяваме и правим всичко възможно той да е много по-нисък от предишната и по-предишната година.

• А какви са възможностите да бъде ускорено противодействието на този натиск?

• Отново казвам, комплекс от неща са. Първо, подобряване на техническото ни състояние с автомобили, видеокамери, друга техника, термокамери и т.н. Това е една от мерките, по които много ускорено процедираме за нейното изпълнение. Второто е с по-добрата ни организация чисто като сили на границата. Третото е взаимодействието ни с турските власти да продължи на такова високо и близко ниво. Четвъртото нещо, което също е много важно и на което акцентирам често е противодействието и разследването на организираните престъпни групи на каналджиите.

В последните месеци и Граничната полиция, и ГДБОП неутрализират доста такива групи. Всеки път, когато задържим група, която се занимава с трафик на мигранти, тя остане за определен брой месеци в ареста, членовете и бъдат осъдени, тя преустановява своето съществуване. Естествено, на пазара се опитват да се вмъкнат други играчи, ние започваме да работим и по тях, неутрализираме и тях и така. Последната група, която разбихме в Бургаска област, тоест, действаше там, към момента само на арестуването на членовете й, имахме данни, че те са прекарали над 30 групи мигранти. Със сигурност в хода на досъдебното производство ще се разбере, че тези групи са доста повече. Тоест, когато разбием една такава група, тя престава да прекарва мигранти през границата. Там засилваме изключително много нашата дейност и през тази година ще имаме доста добри резултати.

• Можем ли да обясним разликата между влезлите в употреба английски думи push back и prevented attempt по отношение третирането на мигрантите?

• Най-лесно е, когато го показваме на екран. Имаме такива клипове, на които много ясно се вижда какво е prevented attempts - опитват се да преминат, да срежат оградата или да я прескочат. По някакъв начин, ние сме ги забелязали - дали през видеонаблюдението или е имало наблизо патрул. Отиват нашите патрули и не допускат въобще тяхното прескачане. Тоест, когато те видят нашите патрули, се отказват да преминат границата, тъй като ще бъдат задържани. Това е prevented attempts. Рush back е да го задържиш някъде във вътрешността на страната и да го върнеш незаконно в другата страна, което ние не правим.

• Тоест, няма нарушение на правата им, така ли?

• Разбира се, че няма. Над 400 изненадващи посещения е имало от неправителствени организации от комисариата по правата на човека, така че ние сме напълно отворени на тази тема, домовете се администрират от Държавната агенция за бежанците, би следвало тези въпроси да ги отправят към тях, но работи се напълно прозрачно и никога не е отказвано съдействие на НПО.

Съдържанието е предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с OFFNews.

 

Източник: Offnews.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини