Анализът е препубликуван от „Свободна Европа“. Днес ще се състоят три протеста с мотото „Вън мафията от здравеопазването!": в 17 ч пред Министерския съвет в София, в 17 ч пред Съдебната палата в Пловдив и в 16 ч местно време в Хага пред посолството на България.

В началото на май 2023 г. едно 15-годишно момиче почина след банален битов инцидент и поредица неуточнени обстоятелства при срещата ѝ с българското здравеопазване. Въпросът дали тази среща е минала „по стандарт“ и смъртта е била неизбежна, или има пропуски в диагностиката и лечението, се оказа щекотлив дори за институцията, призвана да дава такива отговори - Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Случаят разбуни поредица от скандали и постави цяло лечебно заведение - УМБАЛСМ „Пирогов“ - в отбранителна позиция.

Преди дни учредената на името на починалото момиче фондация „Даная“ инициира гражданска инициатива, в чиито цели са формулирани базисни изисквания за качество на медицинската помощ. В тях се говори за медицински стандарти, правила за добра медицинска практика, протоколи и системи за координация. Резюмирани грубо те са лесни за припознаване - да съществуват ясни, еднакви за всички и базирани на съвременна наука правила за клинично поведение, а отделните структури в здравеопазването „да си говорят“.

Като съучредители се подписаха и лекари.

Как се регулира системата

Здравеопазването е една от системите у нас, които се регулират с най-много и често променящи се нормативни документи. Това често води до хаос, взаимно противоречащи си или непълни правила и трудности в приложението и контрола.

Въпросът какво трябва да прави един медик в дадена ситуация е засегнат в различни документи с различна правна тежест. Това са медицинските стандарти по специалности, правилата за добра медицинска практика, фармако-терапевтичните ръководства. Съществуват също диагностично-терапевтични протоколи и алгоритми, инструкции на РЗИ, протоколи за клинично поведение на отделни лечебни заведения или на отделни структури в рамките на едно лечебно заведение.

Отделно от тях съществуват алгоритмите на клиничните процедури и клиничните пътеки, от чието изпълнение зависи дали Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) ще плати за дадена дейност.

Здравият разум ни навежда на мисълта, че цялата тази документация би следвало да чертае сходен път на пациента в сходните ситуации, без значение в кой град, в кое лечебно заведение, при кой лекар или в кой ден от седмицата той търси помощ.

На практика обаче не е така.

Медицински стандарти и правила за добра медицинска практика

Създаването на медицински стандарти и правила за добра медицинска практика са залегнали в Закона за лечебните заведения и Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина в края на миналия и началото на този век. Именно на тях се основава качеството на медицинската помощ у нас. В медицинските стандарти са разписани изискванията, на които трябва да отговарят лечебните заведения, както и основни алгоритми в дадената специалност.

Правилата за добра медицинска практика от своя страна би следвало да формулират както принципи и ценности в поведението на медиците, така и конкретни „медицински практики, клинични насоки, консенсуси, основани на доказателства, препоръки и правила за профилактика, диагностика и лечение, които създават условия за възможно най-добър изход от заболяването“, сочи разписаното в закона.

Към днешна дата обаче по някои основни и тесни медицински специалности няма утвърдени медицински стандарти, по други стандартите не са в достатъчен синхрон със съвременната медицина, а при всички са нарушени процедурите, по които Министерството на здравеопазването би следвало да ги утвърждава. Това ги прави лесни за обжалване в съда.

В същото време основните спорове около медицинските стандарти от години са свързани с количествените, а не с качествените им изисквания, противно на заложената в закона философия, че на тях се основава качеството. Истински обществен дебат какво разбираме под качество в медицината и дали наистина в сегашния си вид медицинските стандарти ни го гарантират, никога не се е състоял.

Правилата за добра медицинска практика са заложени в закона още преди две десетилетия, но промяна от края на 2018 г. им вменява по-прецизно ангажимента да регулират и до някаква степен да предопределят поведението на медиците във всяка една професионална ситуация. Задължението да ги изработят имат съответните съсловни организации - Български лекарски съюз и Български зъболекарски съюз.

Въпреки заложения тогава едногодишен срок за това, и до днес единствените правила за добра медицинска практика, извървели законовата процедура, са тези за лекарите по дентална медицина.

Според изследователи в сферата на правото, дори и да бъдат разписани, има риск правилата да не изпълнят достатъчно целите си. Още през 2019 г. адв. Герман Германов например подчертава, че има голяма вероятност правилата за добра практика просто да преповторят Кодексите за професионална етика и медицинските стандарти.

За да се избегне това, правилата трябва да са по-ясни, конкретни и прецизни. Трябва да дефинират какво разбираме под „добра практика“, „консенсуси, основани на доказателства“. Да разписват конкретни клинични насоки и препоръки и да има ясен принцип, по който е установено, че имено тези насоки и препоръки попадат в „добрата практика“.

Протоколи, алгоритми или „какво да правим, когато"

Протоколите и алгоритмите за клинично поведение указват стъпка по стъпка какво трябва да прави и да не прави медицинският специалист в определена ситуация. През миналата година Министерството на здравеопазването със заповед утвърди такива в сферата на спешната медицина. Често такива алгоритми на национално ниво целят унифициране на поведението при разпространение на дадени заразни болести - например грип или коронавирусна инфекция.

В масовия случай обаче са разписани на ниво лечебно заведение или дори отделение, не са публични и никой, освен работещите в дадената структура, не знае какво пише в тях, до каква степен то отговаря на изискването за „добра практика“ и медицина, базирана на доказателства, и дори дали изобщо съществуват.

Това създава условия за драстично разминаване в подходите и несигурност както за пациента, така и за неговите лекар и медицинска сестра.

Гражданска инициатива за професионални правила

На пръв поглед изглежда неприемливо граждани с всякакъв ценз и квалификация да се произнасят по тясно специализираните въпроси за медицинските стандарти, правила за добра практика и протоколи. Гражданската инициатива „Даная за живот“ няма да може да пренапише тези документи.

Тя обаче е ясен сигнал, че всякакво търпение за въвеждане на ред в здравеопазването е изчерпано и както работещите, така и лекуващите се изискват незабавни действия в тази посока.

Подписите се събират на хартия, а информация къде може да стане това инициаторите от фондация „Даная“ публикуват в каналите си в социалните мрежи.