От х:

Днес в x:

Задава ли се на хоризонта купувач за „Лукойл Нефтохим“

Новината, че финансовият министър Асен Василев е обсъдил във Вашингтон необходимостта от намиране на стратегически купувач за българската рафинерия „Лукойл Нефтохим Бургас“, отново изкара на дневен ред позаглъхналата тема за съдбата на дружеството и българския пазар на горива.

Министерството на финансите засега отказва информация дали е обсъждан конкретен инвеститорски интерес.

През октомври м.г. министър Василев обяви, че натискът на правителството да изтласка руските енергийни интереси от българския пазар е накарал „Лукойл“ да започне процеса на продажба на рафинерията си в Бургас.

В първата си реакция на новината „Лукойл“ отрече да търси купувач, но след известно време съобщи, че ще анализира как да оперира активите си в България. Допусна и продажбата им. Информациите дали е нает консултант за този анализ и структурира ли се вече процедурата по продажба са разнопосочни. Според някои източници руснаците всъщност въобще не планират да се разделят с „Нефтохим“ и веригата си бензиностанции в България и не са се активирали в тази посока. Други твърдят, че макар и с неохота, „Лукойл“ е принудена да търси варианти за изход от българския пазар и вече е предприела действия.

Ако не беше войната на Русия в Украйна и ако „Нефтохим“ не беше актив на руски нефтен концерн, вероятно щеше много остро да стои въпросът защо държавата, дори и да има златна акция и особен контрол, търси купувач на чужда собственост и какво би станало, ако „Лукойл“ откаже да приеме посочения от държавата нов собственик.


Държавата търси алтернативен петрол - за всеки случай

Според анализатори обаче е напълно нормално, когато става въпрос за обект със стратегическо значение, държавата да се опитва да се подсигури за вариант, в който собственикът може да каже, че не успява да намери суров петрол и това да застраши пазара.

Те смятат, че в случай на спад на преработката на нефт под 40% от капацитета на рафинерията, държавата трябва да се намеси и дори да предприеме експроприация. Това би било междинна операция за гарантиране доставките, дейността и финансирането на предприятието, за да не се наруши балансът на пазара на горивата.

Запознати твърдят, че в момента основната задача на правителството е да осигури „аварийни“ доставки на суров неруски петрол в случай, че рафинерията критично намали преработката. Вече има проявен интерес от достатъчно продавачи на суровина, коментираха пред Mediapool информирани източници.

„Усилията в последните 7-8 месеца са за осигуряване на алтернативен петрол“, заяви в сряда пред парламентарните комисии по енергетика и икономика министърът на икономиката и индустрията Богдан Богданов. Той отбеляза, че в момента са намалели доставките на суров петрол в „Нефтохим“, а съответно и преработката му.

„Но ние смятаме, че може да се осигурят минималните необходими количества за безпроблемна работа и да не се рискува оперативният капацитет на рафинерията, както и пазарът на горива“, допълни министърът.


Може ли казахстанският нефт да е руски?

Председателят на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев (ГЕРБ) съобщи миналата седмица, че в момента почти половината преработван в „Нефтохим“ петрол идва от Казахстан. Останалите количества са от Ирак - 29%, от Саудитска Арабия - 16%, и Тунис – 7%.

Логична причина да се ползва основно суровина от Казахстан е, че нейните показатели са най-близки до тези на руския нефт, с който е проектиран да работи комбинатът. Но според някои има и втора – възможно е смесването му с ембаргов суров петрол, предвид особеностите на логистиката по тръбопроводните доставки до пристанището в Новоросийск. Според данни за доставките на рафинерията става въпрос за внос на казахския петрол CPC Blend, който е смес от различни сортове, включително руски, чийто дял в блендирания сорт е около една пета.

От Агенция „Митници“ заявяват, че документацията за произхода на внасяния нефт се проследява стриктно да първичния му производител.


Ще продаде ли „Лукойл“ българските си активи?

Голямата въпросителна всъщност е дали „Лукойл“ сериозно смята да се оттегли от България, заради „натиска“, на който е подложена с предсрочното прекратяване на правото да внася и преработва руски петрол, както и да изнася продукти. Според запознати, дори и да не са искали, на руснаците може да им се наложи да продадат рафинерията - не само заради трудностите с доставките, но и заради отказа на банките да имат взимане даване с руски компании.

Изглежда странно, че потенциалните кандидати по-скоро чукат на вратата на държавата, която държи една златна акция в рафинерията, вместо на тази на мажоритарния собственик „Лукойл“, чийто би трябвало да е изборът на купувача на „Нефтохим“.

Анализатори обаче смятат, че това е напълно нормално, защото при такъв стратегически актив бъдещият инвеститор трябва да е приемлив и за правителството и то да има необратими гаранции за продължаване дейността на рафинерията. Според тях държавният контрол дори трябва да се разшири при структурирането на бъдеща сделка.

В края на 2023 г. управляващите ГЕРБ-ПП-ДБ и ДПС решиха, че ако „Лукойл“ иска да се раздели със свои активи в България, финалната дума ще е на парламента – но не просто одобрение, а квалифицирано мнозинство от 2/3.

Някои съзират в това капан за неосъществяване на сделка, ако все пак „Лукойл“ реши да продава и избере купувач, но според други целта е да се изключи възможността за моментно мнозинство, което може да провали намеренията на управляващите.


В полза на Азебрайджан или Турция?

Като най-сериозно желаеща „Нефтохим“ се спряга упорито азерската петролно-газова компания СОКАР, която внася 1 млрд. куб. м природен газ годишно у нас през Гърция, но и по 2 млн. куб. м дневно през Турция, които продава на борсата на газов хъб „Балкан“.

Принципно азерите имат капацитет да управляват рафинерията в Бургас, но трябва ли им тя?

СОКАР притежава най-голямото нефтопреработвателно предприятие в Турция, което захранва с руски петрол като част от сделка с „Лукойл“ за отпускане на кредит от 1.5 млрд. долара. Източници твърдят, че СОКАР не разполага със свеж финансов ресурс от 2.5-3 млрд. долара, за да купи „Нефтохим“, на колкото грубо се оценяват предприятието. Според тях за азерите би било много по-лесно, вместо да влагат подобни пари на българския пазар, ако искат да разширяват присъствието си, да го захранва с горива, произведени в Турция от евтиния руски петрол. Тук врътката е, че забраната за вноса на руския петрол и руските горива не важи когато става въпрос за „дълбоко“ преработен суров петрол и произведени от него бензин или дизел. Тоест вратата за внос на горива, произведени в Турция от руски петрол, е отворена.

Запознати с дейността на „Нефтохим“ твърдят, че бургаската рафинерия изобщо не е толкова интересен актив за покупка, заради един специфичен показател за разликата между разходите за преработката на суровия петрол и приходите от продажбата на готовите нефтопродукти. Обичайно той е отрицателен за рафинериите (изключение са били последните две години около кризата с енергийните доставки). Само мощни интегрирани петролни структури, които са затворили целия кръг – добив, транспорт на нефта, неговата преработка и продажба на продуктите, могат да оцеляват, тъй като по веригата успяват да лавират и да наместят сметките, твърдят привърженици на оставането на „Лукойл“ у нас.

Според тях гиганти като ОМВ, ШЕЛ, Тотал, Шеврон имат собствени проблеми за решаване, предвид това, че бизнесът с изкопаемите горива среща все по-големи трудности заради Зелената сделка, изискванията за намаляване на емисиите и отказа на банкови институции да финансират петролните компании за разработки на нови находища и добив. Затова и не се говори за интерес на компании от този калибър към „Нефтохим“.


Какви бяха мотивите

В последните месеци на миналата година „Лукойл“ стана мишена на яростна политическа кампания, предвождана от шефа на депутатите от ДПС Делян Пеевски и председателя на парламентарната енергийна комисия Делян Добрев (ГЕРБ). В един момент Пеевски заплаши, че правителството ще падне, ако дерогацията на „Лукойл“ не бъде незабавно отменена. Основната причина, поради която настояваше това да стане, беше „да спре да финансира с милиарди режимът на Путин“.

Натискът се засили и след разкрития на неправителствени организации, че „Нефтохим“ нарушава западните санкции срещу Русия.

ЕК все още не е излязла с данни от проверката си на тези твърдения.

Но така или иначе, политическото напрежение около „Лукойл“ се изостри до краен предел. Стигна се до абсурда Пеевски и Бойко Борисов да обвиняват ПП-ДБ, че работят в интерес на Русия, щом се съпротивляват срещу незабавната отмяна на дерогацията.

Но както сега, така и в края на миналата година беше ясно, че ако няма ясен план за действие какво ще се прави с „Нефтохим“, цялата акция срещу „Лукойл“ няма да доведе до декларираната цел – да се прекрати преработката на руски суров петрол и продажбата на продукти от него, тъй като тази дейност просто ще се пренасочи от България в Турция.


Пеевски и „Инса ойл"

Предвид трескавата активност на Пеевски по предсрочното прекратяване на дерогацията за вноса на руски суров петрол, мнозина смятат, че той има интерес от покупката или съсипването на „Нефтохим“. Но от друга страна няма процес в страната – икономически или политически, в който да не се замесва по инерция санкционираният по Магнитски депутат.

Пеевски е разглеждан като задкулисен играч в евентуална сделка за рафинерията от страна на бизнесмена Георги Самуилов, собственик на „Инса ойл“, която държи значителен дял от търговския оборот при горивата. Той е 37.5% през 2021 г. според данни на Центъра за изследване на демокрацията. „Инса“ също така преработва петролни деривати и има смесено дружество с базираната в Хюстън компания „Фокъл Пойнт Енерджи“ за разширяване на портфолиото от преработвани петролни продукти от „Инса“ и експанзия на Балканите.

Има версия, че интересът на Пеевски е по-скоро постепенното разпарчатосване и отмъкване на отделни по-интересни активи на „Нефтохим“, по модела на „Булгартабак“, КТБ и други бизнеси, свързвни пряко или косвенос депутата от ДПС. Този вариант бил по-изгоден и за СОКАР, защото ще ѝ се отвори пазарен дял, както и за Турция, която ще стане вносител на горива.

Каквито и сценарии да се развият, едно е сигурно – раздялата с „Лукойл“ ще най-вероятно сложна и мъчителна.

Всяка самодейност може да увреди сериозно интересите на България. Все пак става въпрос за едно от най-големите предприятия в страната с годишен оборот от близо 3 млрд. лв., което освен това има от най-модерните в света нефтопреработвателни мощности, но и защото става въпрос за структура на пазара на горива както в страната, така и в региона и не на последно място - за работата на хиляди хора от региона на Бургас.

 

Източник: mediapool.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини