Германия е една от най-щедрите държави в света. Тя е сред най-големите донори на финансова помощ за развиващите се страни и поддържа доста щедра социална държава. Но отслабващата икономика промени нагласите.
Смята се, че най-щедри бакшиши от всички европейци оставят германците. Това сочи проучване от миналата година, извършено от YouGov. Дори обслужването в ресторанта или в бара да е било лошо, почти 20 на сто от германците казват, че въпреки това ще оставят някакъв дребен бакшиш.
Щедри системи за държавна помощ и осигуряване
Подобна репутация на щедрост има и германското правителство. Когато става дума за държавната финансова издръжка на социалната сфера, на здравеопазването, изкуството или помощите за чужди страни, Германия често се оказва в първите редици. Тя е сред страните с най-развити системи за социално осигуряване в целия свят. Държавата редовно отделя 25-30% от брутния си вътрешен продукт за пенсии, здравеопазване, защита от безработица и други социални облаги, като по този показател е на първо място в Европа.
Страната е значителен донор на официална помощ за развитие (ОПР), с която подпомага развитието и благосъстоянието на развиващите се страни. През 2022 г. Германия е изразходвала 32 млрд. евро за тази цел, което я прави вторият най-голям донор в света и четвъртият донор на ОПР като процент от националния доход. Сега обаче всичко това може да се промени.
Какво става с германската икономика
Една от основните причини, поради които Германия дълго време можеше спокойно да изразходва средства, беше силната и стабилна икономика, ориентирана към износ. В последните години обаче ръстът на германската икономика се забави. През 2023 г. тя се сви с 0,3% - и беше единствената икономика в Европа, която не отбеляза растеж. Тази година не се очаква да бъде много по-добра. Неотдавна британското издание „Икономист“ за пореден път определи страната като „болния човек на Европа“.
Сред проблемите, които спъват икономическото развитие на Германия, анализаторите посочват прекомерната бюрокрация, липсата на публични инвестиции в иновации и инфраструктура, както и високите цени на енергията. А пенсионирането на около два милиона души през следващите пет години означава, че ще възникне въпросът кой ще осигурява постоянно нарастващите пенсионни осигуровки в Германия.
Спирачка за нови задължения - инсталация пред Финансовото министерство в Берлин Снимка: picture-alliance/dpa/R. Jensen
Друг казус, който се счита за все по-проблематичен, е „дълговата спирачка“ в Германия. Според германската конституция държавата не може да взима нов заем, който да надминава 0,35% от годишния национален доход на страната. Мненията по въпроса дали това е добре или зле за страната са разнопосочни. Някои, включително членове на Социалдемократическата партия на Германия и партията Съюз-90/Зелените, които в момента са в управляващата коалиция, искат или да реформират закона, или да го отменят. Те твърдят, че той пречи на Германия да прави необходимите инвестиции в инфраструктурата и опазването на околната среда.
Германците стават все по-пестеливи
Други като Свободната демократическа партия и християндемократическите партии в опозиция смятат, че „дълговата спирачка“ трябва да си остане непроменена. Те са на мнение, че тя принуждава политиците да бъдат фискално отговорни и спомага за поддържането на държавния дълг в разумни граници. През ноември решение на Конституционния съд принуди германското правителство да преразгледа бюджета си, като остави дефицит от 30 млрд. евро за 2024 година. На този фон нагласите на германците изглежда също са се променили.
Социологическо проучване от 2018 г. сочеше, че според 93% от германците е важно „да се помага на хората в развиващите се страни“. През ноември 2023 г. обаче бе проведено ново проучване сред жителите на Германия, в което повече от 50% от анкетираните предлагат да се пести от чуждестранната помощ за развитие. Други 32% смятат, че трябва да се понижат социалните плащания.
Експерти от Института за германска икономика смятат, че всяко засилване на антимигрантските настроения влияе върху нагласите за това колко щедри да са социалните облаги - кой какви помощи да получава и за какъв период от време. Според проучване, публикувано в средата на януари от Европейския съвет за външна политика, миграцията е най-голямото притеснение на германците. Широко разпространената обществена дискусия, че мигрантите отиват в Германия, привлечени от щедростта на германската социална система, изглежда потвърждава оценката на експертите.
От какво ще пести германското правителство?
През 2023 г. Популистката партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), въодушевена от нарастващата подкепа, на която се радва, представи редица контрапредложения за бюджетни съкращения.
Един от лидерите на АзГ - Тино Крупала представи документ, в който се предлага да бъдат съкратени на първо време държавните разходи „в областта на миграцията, опазването на околната среда и политиките за развитие“. Дори от управляващата коалиция се чуха критични гласове, като например от заместник-председателя на Свободната демократическа партия Волфганг Кубики, който заяви, че Германия „прахосва пари“ в чужбина.
Проектобюджетът за 2024 г. беше окончателно одобрен в средата на януари. В него се предвиждат икономии за всички министерства с изключение на Министерството на отбраната. Германският министър на финансите Кристиан Линднер обяви реформа на социалните помощи за дългосрочно безработните. Консервативните опозиционни ХДС и ХСС отдавна искат намаляване на социалните помощи. Други социални облаги обаче не бяха засегнати. Помощта за развитие (ОПР) ще бъде съкратена най-много: В сравнение с 2023 г. финансирането в тази област ще бъде намалено с почти 2 млрд. евро.
В същото време Германия планира да остане водещ фактор в сътрудничеството за развитие и международното финансиране на борбата срещу климатичните промени. „Ние можем да останем първенци в това отношение. Но разликата между първото и второто място, може би, ще бъде намалена“, заяви Кристиан Линднер пред вестник от медийната група „Функе“.
