От х:

Днес в x:

Проучването PISA: Уменията на българските ученици са под критичния праг

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) обяви резултатите от последното издание на проучването през 2022 г. Делът на българските ученици под критичния праг на постижения в трите изследвани области е тревожно голям - 54% по математика, 53% по четене и 48% по природни науки. Данните показват, че когнитивните компетентности на повече от половината ученици не са адекватни за решаване на ежедневни проблеми.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) e тест, разработен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), и се провежда през три години. Проучването обхваща 15-годишни ученици от цял свят, като оценява степента на придобитите от тях ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в социалния и икономическия живот. Осмото издание на изследването трябваше да се проведе през 2021 г., но заради пандемията от COVID-19 беше отложено. През 2022 г. в изследването са участват 690 хил. ученици от 81 държави.

Над 7 хил. деветокласници от 200 училища в страната участваха в изследването през 2022 г. Основната оценявана област е математическата грамотност. Тестът проверява също уменията за четене и природни науки.

Сингапур отбеляза най-високи резултати от всички изследвани страни: математика (575 точки), четене (543 точки) и природни науки (561 точки).

Пето и шесто равнище в скалата на PISA са високите постижения, а първо и второ показват ниските резултати. Делът на учениците с високи постижения на пето и шесто равнище е незначителен - едва 3% по математика, 2% по четене и 1% по природни науки. Резултатите на българските ученици в PISA 2022 и в трите области на изследването са сравними с най-ниските им постижения до момента - през 2006 г. Те са значително по-ниски от средните резултати за ОИСР, коментират от Института за изследвания в образованието.

Средните резултати за 2022 г. са по-ниски в сравнение с 2018 г. по математика и четене и почти същите като през 2018 г. по природни науки, се казва в доклада на ОИСР за България.

Резултатите по математика

По математика българските деветокласници са постигнали 417 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България е САЩ.

В България 46% от учениците са постигнали поне второ ниво на владеене на математика, при средно 69% за страните от ОИСР. Това означава, че тези ученици могат да представят математически ситуация, като сравняване на общото разстояние между два алтернативни маршрута или преобразуване на цени в различна валута.

Около 3% от учениците в България са постигнали най-високите нива - 5-о и 6-о, при средни 9% за страните от ОИСР. Тези 3% от учениците могат да моделират математически сложни ситуации и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за тяхното решаване.

Шест азиатски страни и икономики имат най-голям дял от ученици, постигнали най-високите нива: Сингапур (41%), Китайски Тайпе (32%), Макао (Китай) (29%), Хонконг (Китай) (27%), Япония (23%) и Корея (23%). Само в 16 от 81 страни над 10% от учениците са постигнали ниво 5 или 6 на владеене.

Резултатите по четене

Резултатите по четене са по-ниски - средно 404 точки са постигнали българските деветокласници. По-ниски резултати имат Индонезия и Филипините. Пред България се подреждат Бразилия и Мексико.

Близо 47% от учениците в България са постигнали ниво 2 или по-високо по четене при средно 74% за страните от ОИСР. Тези ученици могат да идентифицират основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация въз основа на ясни, макар и понякога сложни критерии, както и да посочат целта и формата на текстове, когато има изрично указание за това.

Делът на 15-годишните ученици, достигнали минимум нивата на владеене на четене (ниво 2 или по-високо) варират от 89% в Сингапур до 8% в Камбоджа.

Само 2% от българските ученици са постигнали ниво 5 или по-високо по четене при средни 7%. Това значи, че тези ученици могат да разбират дълги текстове, да се справят с абстрактни концепции, да установяват и разграничават мненията и фактите въз основа на имплицитни знаци, отнасящи се до съдържанието
или източник на информация.

Резултатите по природни науки

Познанията на българските ученици по природни науки се измерват средно в 421 точки. По-ниски резултати имат Мексико, Бразилия, Индонезия, Филипините. Една позиция преди България отново е САЩ.

Всеки втори български ученик (52%) е достигнал ниво 2 или по-високо по природни науки при средни 76%. Тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение на познати научни явления и да установят дали едно заключение е валидно въз основа на предоставените данни.

Ниво 5 и 6 са достигнали само 1% от българските деветокласници при средни 7%. Учениците, достигнали високите нива, могат творчески и самостоятелно да прилагат знанията си в разнообразие от ситуации, включително, когато те са им непознати.

Образователното министерство предприема мерки срещу ниската функционална грамотност

Вчера (4 декември), ден преди публикуването на резултатите от изследването, Министерството на образованието и науката обяви няколко мерки за повишаване на резултатите в борбата с ниската функционална грамотност. Сред тях са създаване на допълнителен модул в националните програми, насочен към учениците и квалификацията на учителите да преподават и подготвят задачи по формата на PISA, както и въвеждане на национални входни нива в девети клас по български език и литература, математика, природни науки с практически задачи по модела на PISA.

За да повиши резултатите от следващото поредно издание на изследването през 2025 г., образователното министерство ще подкрепи допълнително училищата, които ще участват в него.

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.

Още новини

Последни новини