От х:

Днес в x:

БРИКС: ''Нов световен ред'', но за кого?

БРИКС – противникът, от който Западът се страхува;

Силата, която ще промени новия световен ред, наложен от Запада;

БРИКС – новата глобална сила, която ще промени света.

С подобни заглавия български медии и публикации в социалните мрежи внушават, че неформалната група държави, известна с акронима БРИКС, е реална алтернатива на съществуващия икономически и политически ред.

Какво обаче е БРИКС, колко значима е тази „сила“ и какъв е потенциалът ѝ да „промени света“?

Китай и др.

Акронимът БРИК е използван за първи път през 2001 г. от председателя на изследователския екип за световна икономика в „Голдман Сакс“ Джим О‘Нийл. С него той описва групата от т.нар. „нововъзникващи пазари“ Бразилия, Русия, Индия, Китай, които изпъкват с бурния си икономически растеж и претендират за по-съществено място в глобалното икономическо управление. През 2010 г. по предложение на Китай към групата се присъединява и Република Южна Африка, а към акронима е добавена още една буква – С.

Макар и много различни, четирите държави инициаторки си поставят обща цел – да намерят място сред световния икономическия и политически елит, доминиран от „старите“ развити държави. Макар да не са част от Групата на 7-те (Г-7), всички държави от БРИКС са членове на Г-20 – групата на 20-те най-големи икономики в света. Само Русия за кратко беше приета в клуба на 7-те (по това време Г-8), но беше изключена след като анексира Крим през 2014 г.

Общото население на страните от БРИКС представлява 3,27 млрд. души или 42% от световното население. Съвкупният им БВП възлиза на 26 трилиона долара, което е малко повече от БВП на САЩ и представлява една четвърт от световната икономика.

Респектиращите икономически показатели обаче се дължат почти изцяло на Китай. БВП на Китай е повече от два пъти по-голям от този на останалите държави, взети заедно.

Би било нелюбезно, но не и несправедливо да се отбележи приликата с известната реплика, приписвана на албанския комунистически лидер Енвер Ходжа „Заедно албанците и китайците са една четвърт от световното население“, отбелязва анализаторът Пол Макнамара в коментар за „Файненшъл таймс“.

Сензационните темпове на икономически растеж, които привличат вниманието към БРИКС през първото десетиление на 21 в. обаче през второто започват да се успокояват, а в случая на Бразилия и Русия икономическото представяне е „разочароващо“, по думите на кръстника на БРИКС Джим О Нийл.

Разделени заедно

Независимо от амбициозните заявки, през първото десетилетие от съществуването си БРИКС си остава хлабава коалиция без особено влияние върху процесите в глобалната икономика. Основната причина е, че страните в групата повече се различават, отколкото си приличат – те са географски отдалечени, икономиките им са в различни етапи на развитие и доста различни в идеологически план.

Според глобалния индекс на Фрийдъм хаус за 2023 г. Бразилия и Южна Африка са свободни, Индия частично свободна, а Русия и Китай – несвободни държави. Индексът за демокрация на изследователския център към групата „Економист“ определя Бразилия, Индия и Южна Африка като „проблемни демокрации“, а Китай и Русия като авторитарни режими.

Всяка от държавите има свои собствени мотиви да участва в групата.

Русия вижда БРИКС като геополитическа противотежест на разширяването на влиянието на САЩ и ЕС на изток. За Южна Африка БРИКС е средство за легитимиране на ролята ѝ на икономически и политически лидер на африканския континент. Бразилия на свой ред получава възможност да играе ключова роля в оформянето на силите на „Глобалния Юг“. За Индия БРИКС е полезен мост между стремежа да се наложи като водеща сила и някогашната слава на лидер на развиващия се свят. За Китай групата е средство да постигне политическо влияние, съизмеримо с нарастващата му икономическа тежест.

Пред БНР проф. Мартин Биндер, преподавател по политология и международни отношения в университета в Рединг, коментира:

„Това винаги е била една от основните цели на страните от БРИКС – да изградят алтернативен световен ред, който не е доминиран от Съединените щати и техните западни съюзници – от техните норми, правила и институции – и в който незападните развиващи се сили играят по-голяма роля. Големият въпрос, разбира се, е доколко реалистично е тези държави да изградят такъв световен ред.“

Реформатори или алтернатива

През 2009 г. тогавашният руски президент Дмитрий Медведев призовава участниците в първата среща на върха на БРИКС в Екатеринбург да обсъдят установяване на по-справедлива международна система и параметрите на нова финансова система. Така още в самото начало са заложени двата подхода, които групата прилага, за да постигне целите си: да променя системата отвътре и същевременно, да създаде алтернативна система.

До момента вторият подход се очертава по-успешен, а като най-значими постижения се открояват създаването през 2014 г. на Новата банка за развитие (НБР, NDB) и Споразумението за непредвидени резерви (CRA).

Членове на НБР, освен страните от БРИКС, са Бангладеш, ОАЕ и Египет. Банката за развитие действа като алтернатива на МВФ и Световната банка за редица държави, които не са съгласни с политиките на двете институции и с принципа „пари срещу реформи“. Споразумението за непредвидени резерви цели да подпомага членовете на групата при финансови трудности.

Някои изследователи и анализатори разглеждат БРИКС като геополитически феномен, който се опитва да се представи като лидер на „Глобалния Юг“, предоставяйки „алтернативен модел на Г-7“.

Курс към „дедоларизация“

Новоназначеният председател на Новата банка за развитие – бившият президент на Бразилия Дилма Русеф обещава, че 30% от заемите, отпускани от банката до 2026 г., ще бъдат в национални валути. Това е част от стратегията на институцията за откъсване от щатския долар.

По данни на МВФ към края на 2022 г. над 58% от световните валутни резерви са в долари. Една пета са в евро, близо 5% в британски лири, а 2,69% в китайски юани (ренминби).

Незначителният валутен дял на БРИКС на световните пазари в момента е непропорционален на общата им тежест от приблизително 16% от световната търговия, отбелязват изследователи от бостънския университет Тъфтс. Това несъответствие показва както глобалната доминация на долара, така и трудностите пред откъсването от американската валута.

Причините за тези трудности отново се откриват в различията между членовете на групата – не всички търсят скъсване с долара и не непременно веднага.

За Русия „дедоларизацията“ е неизбежна и спешна, в опит да заобиколи наложените ѝ международни санкции. Разбираемо е защо тя толкова активно налага темата и използва БРИКС като мултипликатор. Китай също има интерес неговият политически дневен ред да изглежда като широко подкрепена инициатива за “нов световен ред”, „многополюсен“ и „справедлив“ – друг въпрос е за кого.

Но други членове на БРИКС, като Бразилия и Южна Африка, са по-малко уязвими от санкциите на САЩ и имат икономики, които са по-интегрирани в доларовата система. САЩ са най-големият инвеститор в страните от БРИКС, по данни на Конференцията на ООН за търговия и развитие от 2023 г.

Макар всички членове на БРИКС да изразяват желание да намалят зависимостта си от щатския долар, не всички искат да бъдат отделени от водената от САЩ глобална финансова система. Повечето членове на БРИКС все още държат големи количества активи в щатски долари в своите резерви, така че отслабването на щатския долар автоматично би означавало загуби за тях. Засега „дедоларизацията“ се изразява в споразумения между някои държави да използват националните си валути в двустранната търговия.

И ако откъсването от долара е трудно, идеята за „обща валута“ на БРИКС изглежда направо нереалистична, тъй като не е подкрепена от никакви съществуващи икономически предпоставки или политики. Възможен вариант би бил използването на китайския юан, но икономистите смятат, че Китай не е готов да направи валутата си изцяло конвертируема и да се откаже от контрола върху нея.

За другите държави това би означавало да станат прекомерно зависими от Китай. Това с особена сила важи за Русия, която си дава сметка за рисковете и вероятно затова усилено тръби, че предстои създаването на „нова международна резервна валута“. Темата за общата валута се очаква да е основна на срещата на върха в Южна Африка през август.

Политическите бариери винаги ще ограничават разгръщането на пълния икономически потенциал на това партньорство, пише през 2017 г. Самир Саран, президент на изследователския център ORF в Индия.

Тази прогноза обаче не е предвидила руската инвазия в Украйна, започнала на 24 февруари 2022 г. Според проф. Мартин Биндер се случва точно обратното – БРИКС се трансформира все повече в политически блок.

„Политическите бариери“ не изглеждат толкова непреодолими на фона на санкциите, наложени срещу Русия от ЕС и САЩ, и опасенията, че същото може да се случи и с други държави.

Нито една от държавите в БРИКС не е подкрепила санкциите срещу Русия.

Съобщава се за нарастващ интерес към членство в групата от страна на други държави, в това число Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Египет и др.

Несъмнено, евентуална алтернативна финансова система ще привлече държави, обект на санкции от страна на САЩ и дори американски съюзници, които се надяват да насърчат собствените си валути, отбелязва „Форин афеърс“.

Преувеличено и подвеждащо е да се твърди, че БРИКС е новият, алтернативен център на власт в международните отношения, както се стремят да ни убедят държавите от групата, особено Китай и Русия. Със сигурност обаче сме свидетели на дълбоки размествания. Водещи икономисти очакват в световната икономика да се оформят два лагера – около САЩ и около Китай. Според МВФ подобно геополитическо разделение ще се отрази негативно на световната икономика в дългосрочен план. Ако това е „новият световен ред“, въпросът е за кого той е по-добър и по-справедлив.

--------

Източници

Zongyuan Zoe Liu, Mihaela Papa. 2022. Can BRICS De-dollarize the Global Financial System?, Cambridge University Press: https://www.cambridge.org/core/elements/can-brics-dedollarize-the-global-financial-system/0AEF98D2F232072409E9556620AE09B0

Ралица Ковачева. Лъжите на Кремъл за „дедоларизацията“ на световната икономика: https://factcheck.bg/lazhite-na-kremal-za-dedolarizaciyata-na-svetovnata-ikonomika/

Combined gross domestic product (GDP) of G7 countries from 2000 to 2022: https://www.statista.com/statistics/1372761/g7-gdp-combined/

G7, World Economics: https://www.worldeconomics.com/Regions/G7/

Gross domestic product (GDP) of the BRICS countries from 2000 to 2028: https://www.statista.com/statistics/254281/gdp-of-the-bric-countries/

Total population of the BRICS countries from 2000 to 2028: https://www.statista.com/statistics/254205/total-population-of-the-bric-countries/

Gross domestic product (GDP) per capita in the main industrialized and emerging countries in current prices in 2021: https://www.statista.com/statistics/256427/gdp-per-capita-in-the-main-industrialized-and-emerging-countries/

BRICS Bank de-dollarizing, promises 30% of loans in local currencies, new chief Dilma Rousseff says: https://geopoliticaleconomy.com/2023/04/15/brics-bank-dollar-local-currencies-dilma/

The next ten years of BRICS – will the relationship last?: https://www.weforum.org/agenda/2017/10/brics-first-next-ten-years/?DAG=3&gclid=CjwKCAjw__ihBhADEiwAXEazJolteSY3heN0ZMiqd9PCLXxYv9h4BrhX3xQz5eXmmrJQrQD_PT1QLBoCDTMQAvD_BwE

Gross domestic product (GDP), 2021, World Bank: https://databankfiles.worldbank.org/public/ddpext_download/GDP.pdf

Currency Composition of Official Foreign Exchange Reserves, International Monetary Fund: https://data.imf.org/?sk=E6A5F467-C14B-4AA8-9F6D-5A09EC4E62A4

Putin ICC warrant debate goes on in South Africa: What to know: https://www.aljazeera.com/news/2023/5/3/putin-icc-warrant-debate-continues-in-s-africa-all-the-details

Changing the Top Global Currency Means Changing the Patterns of Global Trade: https://carnegieendowment.org/chinafinancialmarkets/86878

BRICS, Investment report: https://unctad.org/system/files/official-document/diae2023d1_en.pdf

Ванеса Николова

Ванеса Николова е завършила журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работила е като редактор и преводач в печатни и онлайн медии. Интересува се от теми, свързани със Западните Балкани и Далечния Изток, включително ядреното разоръжаване на Корейския полуостров. Вълнува се от астрономия и астрофизика и една от целите ѝ като журналист е да направи науката по-достъпна и интересна за обикновения читател. Работи с английски, испански, италиански, френски, руски, сръбски и корейски език.

Източник: factcheck.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Трябва да сте регистриран потребител за да можете да коментирате. Правилата - тук.
Последни новини