От х:

Днес в x:

Видеонаблюдение на изборите: невъзможност или нежелание

Шансовете за видеонаблюдение на броенето на бюлетините от парламентарните избори силно намаляха, след като в четвъртък вечерта Централната избирателна комисия (ЦИК) гласува да обжалва решението на Софийския административен съд, с което то беше разрешено. Дори съдът да се произнесе в оставащите две седмици до вота и да даде зелена светлина за него, времето за осъществяване на наблюдението ще е изключително кратко и поставя под въпрос доколко ефективно може да бъде организирано. Така идеята, подкрепяна от голяма част от парламентарните и извънпарламентарните партии, е на път отново да остане "на изчакване" заради съпротивата на управляващата партия ГЕРБ, която изтъква срещу нея оборими технически и законови трудности, и на държавната изборна комисия.

На свиканите през януари от президента Румен Радев консултации преди насрочването на парламентарния вот по-голямата част от партиите подкрепиха идеята броенето на бюлетините и отчитането на резултатите да бъде излъчвано онлайн от застъпници и наблюдатели като гаранция за честността на отчитането на гласовете. Беше допусната и теоретична възможност и за институционализирано наблюдение - осигурено чрез камери и технически средства от държавните органи (като ЦИК, например).

Наблюдението беше посочено като основен инструмент за предотвратяване на манипулации, в каквито мнозина от политическите играчи подозират управляващите. Опасения за честността на изборите изрази и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), която се кани да изпрати в България значително по-голяма мисия наблюдатели от обичайното.

Всичко, което трябва да знаете за изборите - четете тук.

Идеята за наблюдение не е нова - партиите периодично я лансират от години, а ДПС и "Воля" имаха подобни предложения през 2019 г., които бяха отхвърлени от мнозинството в парламента. След консултациите при президента БСП и "Демократична България" реагираха със законопроекти за промяна в Изборния кодекс, която да регламентира излъчването на броенето.

Което не е забранено е позволено или обратното

Управляващата партия ГЕРБ обаче категорично отказа да отвори Изборния кодекс преди изборите, избягвайки необходимостта да обсъжда разнопосочни предложения от всички парламентарни сили, които не одобрява. Вместо това най-належащите промени - за гласуването на хората в карантина заради коронавируса, бяха направени през промяна в закона за извънредното положение.

От мнозинството обявиха, че видеонаблюдение може да се осъществява, без да е изрично записано в изборното законодателство. "Всичко, което не е забранено, е разрешено", беше тезата, изразена от вицепремиера Томислав Дончев по време на консултациите с президента. Той добави, че е възможно на застъпниците и наблюдателите да се разреши да снимат със своя техника. В същото време обаче направи уговорката, че е нужен правен анализ на конкретните разпоредби, както и че любителските записи може да създадат множество съдебни казуси след изборите.

Секретарят на държавния глава по правни въпроси проф. Емилия Друмева опонира, че тезата на Дончев е неприложима в публичното право и че "разрешено" в този случай означава да има изричен законов текст. На сходно мнение е говорителят на ЦИК Таня Цанева (БСП), която коментира пред "Нова телевизия": "В Изборния кодекс няма записано нито може, нито не може. Но Изборният кодекс не е закон, за който можем да кажем, че всичко, което не е забранено, е разрешено".

Аргументът "Няма покритие" и версията на телекомите

Един от основните аргументи на управляващите срещу въвеждането на видеонаблюдението беше, че то трудно осъществимо заради липсата на интернет връзка на много места и това ще доведе до липса на равнопоставеност.

"Има редица села в моя избирателен район (Кърджали - бел. ред.), които нямат обхват дори на телефон", коментира на 12 януари председателят на Народното събрание Цвета Караянчева, според която наблюдението "няма как да се случи". Ден по-късно тезата й беше почти дословно повторена от председателя на парламентарната група на ГЕРБ Даниела Дариткова в интервю за "Нова телевизия".

Проверка на "Дневник" сред телекомите обаче показа, че мобилен интернет е наличен почти навсякъде в страната, с незначителни изключения.

4G мрежата на "Виваком" покрива 99.94% от населението и 97.59% от територията на страната, като максимална скорост на пренос на данните при даунлоуд е 112 Mbps, а при ъплоуд - 37.5 Mbps, отговориха от компанията. Такава скорост е напълно достатъчна за излъчване на видео в реално време.

От А1 посочиха, че в началото на 2021 г. 3G мобилната им мрежа има 99,95%, 4G - 99,5%, а 4,5G над 93% от населението на страната.

Покритие на населението от над 99%, усреднено за различните честотни ленти, постига и "Теленор", гласят данните та мобилния оператор.

Според Изборния кодекс (главата "Критерии за образуване на секции") в една избирателна секция се включват до 1000 избиратели. В населените места се образуват толкова секции, колкото пъти числото 1000 се съдържа в броя на избирателите, а при остатък може да се образува допълнителна секция. При териториално обособени населени места кметът на общината може да образува секции с не по-малко от 20 избиратели. Тъй като клетките на мобилните оператори на места се разминават, остава минимален шансът да има места в страната, в които да няма сигнал на нито един оператор и съответно невъзможност за излъчване на изборния процес.

Заснемане и лични данни

Централната избирателна комисия на практика забрани видеонаблюдението в началото на февруари, публикувайки, заедно с Комисията за защита на личните данни, указания за обработването и защитата на личните данни в изборния процес. Според тях право да снимат в изборното помещение имат само представителите на медиите, а за останалите участници в изборния процес това не е позволено поради несъвместимост между ролята им в изборния процес и целта на обработване на данните.

"Мотивът е, че образът на участник в изборния процес, от една страна, и от друга страна, неговият глас, като звуково изражение имам предвид, представлява лични данни, което следва да се ползва от съответната защита. Това, което е същественото, е, че тук двата типа представители - от една страна, на партиите и на сдруженията, от друга страна - на медиите, получават различен статут и различна възможност за участие в изборния процес, продиктувана от обстоятелството, че съгласно чл. 25 от Закона за защита на личните данни медиите се ползват с привилегии при обработката на личните данни..." , обяснява указанията членът на ЦИК Николай Николов.

Така според двете комисии ако медиите снимат членовете на изборни комисии няма проблем, но ако го правят застъпниците на партиите, тогава звуковото изражение на гласа представлява лични данни и получава пълната защита на закона. В указанията е записано, че задълженията на застъпниците и наблюдателите са изрично ограничени в Изборния кодекс до право на пряка видимост на резултатите от гласуването, получаване на копие от секционния протокол и др, но "при обработване на лични данни тези субекти не могат да излизат извън предвидените в Изборния кодекс права и задължения".

Указанията бяха оспорени от обединението "Демократична България", което се позова на практика от предишни избори и в допълнение изтъкна, че заснемането може да бъде организирано така, че да е фокусирано единствено върху броенето на бюлетините и да не включва изображенията на членовете на комисиите или друга чувствителна информация.

Да се се осигури максимална степен на прозрачност, като се осъществи заснемане, което обаче не акцентира върху лицата на участниците в процеса, е ключов момент и според изборния експерт Стоил Стоилов. За него акцентът в наблюдението трябва да бъде да се установи дали администрацията на изборния процес на ниво секционни избирателни комисии спазва методическите указания и процедурите, описани в тях.

"Важно е да се проследят от близко разстояние и да се заснемат действителните и недействителните гласове и преференции, тъй като има съмнение, че те се определят правилно", коментира Стоилов през "Дневник".

На 15 март Софийският административен съд отмени частично указанията на ЦИК, а в мотивите се посочва, че изборното помещение е обществено място и всеки, който участва в процеса, може да снима след края на изборния ден. Според съда това е в съответствие на закона и на самите указания на ЦИК - гарантиране на прозрачност, обективност и законосъобразност на изборния процес.

Ден по-късно в подкрепа на наблюдението се обяви и Общественият съвет към ЦИК. Председателят на съвета Росица Матева заяви пред БНТ, че това ще е добре не само заради прозрачността на изборния процес, но и заради пандемията от COVID-19, защото ще позволи на всички застъпници и наблюдатели да наблюдават процеса на броене при спазване на нужната социална дистанция. Тя припомни и идеята на съвета наблюдението да се осъществява чрез видеокамерите в класните стаи на училищата, където се помещават секциите.

"Така се гради авторитет"

На 18 март ЦИК реши да обжалва пред горната съдебна инстанция. Решението беше взето с 11 на 6 гласа, като "за" оспорването гласуваха членовете, издигнати от ГЕРБ, ДПС и "Обединените патриоти", а против - на БСП и Реформаторския блок. От записа на заседанието се вижда, че предложението на докладчика - Николай Николов (издигнат от БСП) е да не се обжалва, тъй като "са изложени сериозни аргументи" и заради краткото време за произнасяне до датата на изборите - 4 април.

Срещу него реагира Ерхан Чаушев (издигнат от ДПС), според когото комисията трябва да отстоява решенията, които е взела. "ЦИК трябва да има достойнство и да си държи на актовете. Така се гради авторитет на ЦИК, който напоследък ми се вижда мижав", заявява Чаушев на висок глас. Други изказвания по темата няма.

Източник: dnevnik.bg

Facebook коментари

Коментари в сайта (1)

  • 1
    Та
    така е
    0 0
    07:49, 22 мар 2021
    Заради единия келепир чиновниците пак ще гласуват за гроб и България катастрофира. И пак ми говорете .че българина в голямата си част НЕ Е боклук
Последни новини