От х:

Днес в x:

Под 300 000 са българите, които нямат право да отидат до урните

Ако се вярва на статистиката, на предстоящите президентски избори няма да имат право да гласуват 283 975 души от българското население, което е пренебрежително малка цифра на базата на данните от избирателните списъци.

По закон в графата на негласуващите попадат тези, които са под възпрещение и изтърпяващите наказания, както и лицата под 18 години.

Към 19 септември тази година избирателите за предстоящите президентски избори са 6 869 809, а избирателите в националния референдум са 6 868 903, сочат предварителните данни, информира БГНЕС.

Разликата от 906 души в двата избирателни списъка идва, защото тези граждани са придобили постоянен адрес за първи път в България след 8 август. По закон в националния референдум гласуват и тези, които за пръв път са получили адрес в Република България преди 8 август 2016 г. – преди насрочване на изборите

По последните данни на НСИ от 31 декември 2015 г. населението на България е 7 153 784 души /окончателното преброяване на населението в България през 2011 г. сочи 7 364 570 души/. Ако се вземат последните данни на статистиката и се съпоставят с избирателните списъци излиза, че без право да гласуват са 283 975 българи.

Юристи обаче твърдят, че това не са реалните цифри по ред обективни причини. Една от основните е това, че няма изнесена информация за национална база данни колко е населението, живеещо в България - няма информация за българите, които живеят трайно на територията на държавата. Очевидно има сериозна разлика на статистиката и национална база данни.

Статистиката на базата на статистически показатели дава плюс минус – родени, умрели, граждани. Тя е на базата на преброяването, в което обаче, ако някой не е иска да участва и не е пуснал преброителя, това лице не е преброено и не влиза в статистиката. Подобни случаи правят данните от преброяването неточни. Единствените точни данни са в ГД ГРАО „Население”, справка обаче показва, че там те са дадени по области и не са обобщени за цялата страна. Не съществуват данни и за броя на децата и на подрастващите до 18-годишна възраст.

Точни данни за населението е трудно да бъдат събрани и затова, че всеки български гражданин по Закона за българското гражданство трябва да има постоянен адрес на територията на Република България, независимо дали живее в страната, или живее на друго място. Всеки български гражданин се вписва в избирателния списък въз основа изискването за постоянен адрес, както е вписано и в Изборния кодекс. При предишни избори правилата са били идентични – това произтича от конституцията - от основен принцип за правото на всеки българин да гласува.

Български гражданин не може да е без постоянен адрес в страната. Има секции, в които по списъци има 7000 души, а реално в тях живеят едва стотици. Така в столичния район „Средец”, който е в центъра на София и е предимно с административни сгради, много малко са кооперациите с живеещи в тях, по списъци излиза, че е са 6000 избиратели, а те реално са между 300 и 500 души.

В избирателните списъци е включен всеки български гражданин. А това, че той живее извън територията на България, не го прави да не е избирател. Конституцията ясно казва, че всеки български гражданин, където и да се намира, има равни права. Това идва още от далечното време на кръглата маса, когато под натиска на СДС се постига споразумение - намиращите се извън страната да имат право да гласуват. Така идва и разминаването в цифрите, защото има реални граждани, но не живеещи в държавата, които по конституция не може да бъдат лишени от избирателни права и да не бъдат вписани в избирателните списъци.

 

Източник: http://www.actualno.com

Видеа по темата

Коментари в сайта

Последни новини