От х:

Днес в x:

Ще има ли още "Да, обаче..."? - редакционната позиция на "Шарли ебдо"

Предлагаме ви редакционната статия на Жерар Биар, главният редактор на "Шарли Ебдо", публикуван на страниците на първия брой на сатиричния вестник след атентата срещу редакцията, в който миналата седмица загинаха 8 журналисти. Преводът е на "Дневник".

От седмица насам атеистичният вестник "Шарли" успя да направи повече чудеса, отколкото всички светци и пророци, взети заедно.

Това, с което се гордеем най-много, е че имате в ръцете си вестника, който винаги сме правили, в компанията на тези, които винаги са го правили. Това, на което най-много се смяхме, бяха камбаните на парижката "Нотр Дам", които биха в наша чест.

От една седмица насам "Шарли" повдига повече от планини в целия свят. От една седмица насам, "Шарли" има много нови приятели, както чудесно го изобрази Вилем (Бел.ред. - един от карикатуристите на изданието, който каза, че му се гади от това как хора, които никога не са чували за вестника, изведнъж са се обявили за негови приятели). Анонимни и световно известни, бедни и богати, атеисти и религиозни водачи, откровени и йезуити, такива, които ще запазим за цял живот, и такива, които бързо ще си заминат.

Днес приемаме всички, нямаме време и желание да ги делим. Но ние не сме наивници. Благодарим от цялото си сърце на милионите обикновени граждани и на представителите на институциите, които наистина застанаха на наша страна, които искрено и дълбоко "са Шарли" и които ще се разпознаят.

Останалите да си гледат работата – онези, на които така или иначе не им пука...

Има един въпрос, който ни тормози: Ще изчезне ли най-накрая от политическия и интелектуалния език мръсната дума: "интегрист секуларист"? Ще спрат ли най-накрая да изобретяват семантични съчетания, с които да квалифицират по един и същ начин убийците и техните жертви.

През последните години се чувствахме малко самотни, опитвайки се с моливи да отблъскваме както откровените простотии, така и псевдоинтелектуалните претенции, хвърляни в лицата ни и в лицата на приятелите ни, които ревностно защитаваха секуларизма.

Бяхме ислямофоби, християнофоби, провокатори, безотговорни, наливащи масло в огъня, расисти... "Да, ние заклеймявахме тероризма, но...". "Да, не е хубаво да заплашваш карикатуристи със смърт, обаче...".

Ние и нашите приятели чухме всичко това. Опитвахме се да им се смеем, защото това можем да правим най-добре. Но сега бихме искали да се смеем на други неща. Защото започваме отново.

Кръвта на Кабю, Шарб, Оноре, Тинюс, Волински, Елза Каят, Бернар Марис, Мустафа Урад, Мишел Рено, Франк Бринсоларо, Фредерик Боасо, Ахмед Мерабе, Клариса Жан-Филип, Филип Браам, Йохан Коен, Йоав Хатаб, Франсоа-Мишел Саада още не беше изсъхнала, когато Тиери Мейсан обясни на феновете си във Facebook, че всичко това представлява един юдейско-американско-западен заговор.

Вече се чу оттук и оттам, че многознайковците се цупят заради многолюдния марш в неделя и се канят да повтарят, открито или под сурдинка, вечните аргументи, оправдаващи тероризма и религиозния фашизъм. И между другото се възмущават как може да се отдава почит на полицията и че това е равносилно на нацисткия SS. Не, в това клане няма убийства, които са по-малко несправедливи от други.

Франк, който загина в офиса на "Шарли", както и всички негови колеги, изклани през тази варварска седмица, са мъртви, за да защитят идеи, които може би дори не са били техни.

Ние ще се опитаме да бъдем оптимисти, въпреки че сезонът не е подходящ. Ще се надяваме, че от 7 януари нататък яростната защита на светското ще бъде ръководен принцип за целия свят. Че ще престанат заради позите, сметките за печелене на избиратели или простото малодушие да легитимират и толерират комунитаризма (бел.ред. - философско течение, критикуващо либерализма) и културния релативизъм, които водят до един единствено нещо – религиозния тоталитаризъм.

Да - израелско-палестинският конфликт е реалност, да - международната геополитика е поредица от маневри и мръсни трикове, да - ситуацията, в която се намира общността на - както казват - "населението от мюсюлмански произход" във Франция, е дълбоко несправедлива, да - трябва неуморно да се борим с расизма и дискриминацията.

За щастие има много начини, чрез които да се опитаме да се справим с тези сериозни проблеми, но те няма да проработят, ако ни липсва едно нещо – секуларизмът. Не "позитивен секуларизъм", не "секуларизъм на включването" и секуларизъм-не-знам-си-какво... Просто секуларизъм – точка.

Защитавайки универсалността на правата, само секуларизмът позволява да имаме равенство, свобода, братство, сестринство... Само секуларизмът позволява пълна свобода на съзнанието, на свободата, която отричат, повече или по-малко открито, в зависимост от маркетинговото позициониране, когато всички религии напуснат територията на личното и излязат на политическата сцена. Само той позволява, по ирония на съдбата, на вярващите и на останалите да живеят мирно. Всички онези, които претендират, че защитават мюсюлманите, приемайки тоталитарната религиозна реторика, са всъщност техните палачи. Първите жертви на ислямисткия фашизъм са всъщност самите мюсюлмани.

Милионите неизвестни хора, всички институции, всички държавни глави и правителства, всички политически лидери, интелектуалци и медийни фигури, всички религиозни водачи, които тази седмица заявиха "Аз съм Шарли", трябва да знаят, че това също така означава: "Аз съм секуларист". Ние сме убедени, че за мнозинството от нашите защитници това е така.

Другите ги оставяме да вървят по дяволите.

И едно последно важно нещо: Бихме искали да изпратим съобщение на папа Франциск, който също "е Шарли" тази седмица: приемаме камбаните на "Нотр Дам" да звънят в наша чест, само ако ги бият момичетата от "Фемен".

----------------

Бел.ред. Междувременно май папата вече не е Шарли

---------------

Секуларизъм е отстояването, че политическото управление, институции и прочее трябва да стоят и да действат независимо от религията и/или религиозните вярвания. Секуларизмът предполага религиозна неутралност на държавата и свобода от налагане на някакви религиозни догми върху обществото от страна на държавната политика, както и че политическите действия трябва да се базират на актуалното и фактическото, а не на религиозно влияние.

В най-известната си форма, секуларизмът е критичен към религиозната ортодоксалност и поддържа, че религията спира човешкия прогрес (тази теория възниква особено в Европа по отношение на християнството, така че уточнението може би трябва да е, християнската религия, но същото се отнася и до мюсюлманството, виж Кемал Ататюрк), защото се фокусира върху суеверията и догмата, повече отколкото на разума и научния метод.

wikipedia.bg

Източник: dnevnik.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини