Доброволческите формирования, които помагат при гасенето на пожари в страната, плащат тол такси за част от автомобилите, с които стигат до мястото на бедствието. Причината не е грешка на системата, а действащите правила – когато превозното средство е над 3,5 тона и не попада сред законовите изключения, за него се дължи тол такса.

За проблема сигнализираха доброволци. Според тях разходите са нараснали след увеличението на пътните такси от 1 юли и се добавят към средствата за гориво, оборудване и поддръжка, които формированията и без това трябва да осигуряват.

„Оказа се, че от 1 юли таксите са увеличени. Сумите са драстично по-големи в сравнение с миналата година“, заяви пред NOVA Владимир Топалов, ръководител на Доброволното формирование към Община Хисаря.

24 евро за пътуване до Пазарджик и обратно

Топалов даде и конкретни примери. Пътуването на автомобил на формированието до Пазарджик, където доброволците са участвали в гасенето на пожар, и обратно е струвало 24 евро. За Първомай разходът в двете посоки е бил 22 евро.

По думите му при пътуванията до Пловдив таксата е нараснала от около 60–70 евроцента до 3 евро при посочено разстояние от 13 км.

Разходите не се плащат лично от доброволците, а се поемат от общината. При еднократно пътуване сумите не са големи, но през активния пожарен сезон подобни мисии могат да бъдат многократни.

Доброволните формирования разчитат на общините и на дарители за част от необходимите им средства. Освен гориво трябва да се осигуряват оборудване, резервни части и поддръжка на автомобилите.

Защо всъщност плащат тол такса?

Важно е да се направи разграничение между тол такса и електронна винетка. За превозните средства до 3,5 тона по платената републиканска пътна мрежа се прилага винетната система. За автомобилите над 3,5 тона се прилага тол таксуване според изминатото разстояние и съответната категория на превозното средство.

Именно в тази категория попадат автомобилите, за които сигнализират доброволците.

Това не означава, че тол системата ги таксува неправомерно. Автомобилите на доброволните формирования не са автоматично освободени от пътни такси само защото се използват при пожарогасителни или спасителни действия.

От АПИ потвърждават, че действащото законодателство не предвижда освобождаването им. Според агенцията всички превозни средства с маса над 3,5 тона, които не попадат сред законовите изключения, трябва да заплащат съответната пътна такса. Тоест в случая АПИ прилага действащите правила. Въпросът е дали самите правила трябва да бъдат променени.

Доброволците искат законодателна промяна

Според Владимир Топалов решение може да бъде намерено чрез промяна в законодателството. Идеята е автомобилите на регистрираните доброволни формирования да не плащат тол такса, когато действително са изпратени за участие в пожарогасителна или спасителна операция.

Това е съществено уточнение. Евентуално освобождаване не е необходимо да означава, че даден автомобил няма да плаща пътни такси при всяко свое придвижване. Възможен подход би бил изключението да важи само при официално възложена задача и при възможност това да бъде удостоверено.

Подобен механизъм би трябвало да бъде ясно разписан, така че да обхваща конкретната дейност, за която общественият интерес е очевиден, без да създава общо освобождаване за всяко пътуване.

Не е огромен разход, но въпросът има логика

Сметка от 22 или 24 евро сама по себе си трудно може да бъде определена като сериозен финансов проблем за една община. Казусът по-скоро показва особеност в начина, по който са написани правилата.

Доброволните формирования са част от системата за защита при бедствия и могат да подпомагат професионалните служби при пожари и други извънредни ситуации. Когато бъдат изпратени извън своя район, обаче, автомобилите им остават под общия режим на пътното таксуване.

Оттук идва и въпросът дали има смисъл общински средства и дарения да се използват за тол такси точно в случаите, когато автомобилът пътува по конкретна задача към пожар или друго бедствие.

Затова казусът не е толкова спор дали АПИ правилно събира таксите – при сегашното законодателство отговорът е ясен. По-същественият въпрос е дали законодателят трябва да създаде тясно изключение за доказано участие на доброволни формирования в пожарогасителни и спасителни операции.

Не е единственият случай, в който автоматичната система не знае защо автомобилът е на пътя

Темата напомня и за периодично възникващия проблем с електронните фишове за линейки, заснети с превишена скорост. Там правната ситуация е различна – автомобилите със специален режим на движение имат определени права при изпълнение на спешна задача, а при издадени електронни фишове обстоятелствата могат да бъдат проверявани впоследствие.

Общото между двата случая е по-скоро техническо и административно. Камерата или тол системата регистрира автомобил според предварително зададени правила. Тя сама не може във всеки момент да установи защо той се движи по този начин и дали изпълнява спешна задача.

Точно затова изключенията трябва да бъдат ясно определени от закона, а не оставени на автоматичната система.

При доброволните формирования подобно изключение в момента няма. Дали трябва да бъде създадено, вече е въпрос към законодателя. Аргументът на доброволците е сравнително конкретен – когато са изпратени да помагат при пожар или бедствие, ограничените средства за дейността им да не отиват и за таксата, необходима, за да стигнат дотам.