Клишета, пожелания, рутинни задължения и ограничени опити за реформи са заложени в програмата на кабинета „Радев“ по отношение на външната политика. Тя е в центъра на общественото внимание заради противоречивите сигнали, които излъчва правителството и заемането на някои проруски позиции, които оформят България като една от несигурните членки на ЕС и НАТО.

В програмата на правителството не се оспорва евроатлантическия избор на страната. 

„Дневният ред обаче е вече различен. Резултатът се измерва не с факта на членството, а с ефективността, с която то се използва. България има интереси, чиято защита е нейна собствена отговорност, и разполага с капацитет да допринесе за устойчивостта на съюзите, от които е част“, се посочва в документа. 

Правителството ще работи за изграждане на коалиции и отстояване на българската позиция в ЕС, НАТО, ОССЕ, ООН и Съвета на Европа. 

Вицепремиерът Иво Христов разясни пред БНТ, че външната политика на страната ще бъде мултивекторна, а не еднопосочна.

„В програмата е записано, че кабинетът ще развива двустранни отношения с всички от Изток на Запад, с които сме пряко заинтересовани“. 

Кабинетът разписва отношенията със Северна Македония като приоритет, но липсва цялостна визия по отношение на конфликта в Украйна и за Близкия изток. Планира се създаване на двустранна смесена комисия за правата на българското национално малцинство в Украйна.

Падането на американските визи остава цел, но няма записани конкретни ангажименти за постигането ѝ. 

Кабинетът „Радев“ смята, че България не е оползотворила географското си положение по отношение на енергетиката и транспорта. 

„Целта на правителството е то да се превърне в реална инфраструктура — енергиен, дигитален и транспортен възел, признат и финансиран като европейски приоритет, а не само като национален проект“. 

Поема се и ангажимент за вдигане на заплатите, но той все още не е покрит в бюджета.

Планират се законови промени и нов устройствен правилник, в които трябва да залегне носенето на конкретна отговорност.

Освен това ще се засили дипломатическото присъствие в регионите на българските интереси. Нещо, което обещава всеки един екип на МВнР. 

Поема се и ангажимент за дигитализация на услугите, който изглежда и като най-сериозната стъпка, ако бъде изпълнена. 

Кабинетът ще залага на икономическата дипломация и защитата на българския интерес в преговорите за Многогодишната финансова рамка 2028 – 2034 г., което би трябвало да е основно задължение на всяко едно управление.

Правителството ще прави и скрининг и анализ на „най-често срещаните тенденциозни и негативни наративи, свързани с приоритетите на външната политика на България, върху които следва да бъдат съсредоточени усилия за осъществяване на планирани стратегически комуникации с цел противодействие на хибридни заплахи“. 

Никола Лалов