Докато пожари бушуват северозападно от Атина, Гърция започна изпитания на нова система от термични спътници, която трябва да помогне на пожарникарите да откриват огнищата по-бързо и да получават по-точна информация за разпространението на пламъците. Технологията е разработена в отговор на все по-честите и трудни за овладяване пожари, свързвани с промените в климата. Системата Hellenic Fire System представлява съзвездие от четири малки нискоорбитални термични спътника, които през юни изпратиха първите си изображения към Земята.

Очаква се тя да заработи напълно през септември, като в момента гръцките пожарникари преминават обучение за използването ѝ.

Въпреки че все още не е напълно въведена в експлоатация, системата вече предоставя данни на властите, включително за мащабните пожари, които през последните седмици засегнаха популярни туристически райони на гръцки острови и областта Атика около Атина.

„Създадохме решение, но най-трудната част тепърва предстои – неговото реално използване“, коментира пред Financial Times Димитрис Билзиотис, ръководител на програмата за наблюдение на Земята в Гръцкия космически център. По думите му пожарната служба трябва да се адаптира към новия тип информация, тъй като досега е разчитала основно на други технологии.

Системата е разработена от германската сателитна компания OroraTech в сътрудничество с Гръцкия космически център. Спътниците преминават често над едни и същи райони, като търсят активни пожари или малки температурни аномалии, които могат да се превърнат в големи огнища.

Според Йоанис Лантурис, ръководител на операциите на OroraTech в Гърция, технологията може да открива източници на топлина с размери около 4 на 4 метра. Тя не просто заснема изображения, а ги обработва още на борда на спътника, след което изпраща готовите данни към Земята. Специален софтуер анализира температурните сигнали и определя дали става дума за реален пожар или фалшива тревога. След това системата използва информация за терена и силата на огъня, за да прогнозира възможната посока на разпространение на пламъците.

Сателити отдавна се използват за наблюдение на пожари, но досега повечето от тях не са били създадени специално за тази цел и не са работили като част от отделна мрежа. Основният проблем е бил свързан с ограниченията на орбитата – колкото по-далеч се намира един спътник, толкова по-рядко може да наблюдава даден район, а по-малките пожари се откриват по-трудно. По друг начин казано, досега е съществувал компромис между честотата на наблюдение и възможността да бъдат засичани малки огнища.

Новата гръцка система трябва да реши този проблем, тъй като няколко спътника работят заедно и могат да преминават над една и съща зона през по-кратки интервали. Основното предимство на технологията е, че позволява на страната да наблюдава рискови райони по-често и в моменти, избрани от самите власти.

OroraTech вече е изстреляла глобална мрежа от осем спътника за наблюдение на пожари. Сателитите, насочени специално към Гърция, използват термични сензори, способни да откриват топлина дори през дим, което може значително да подобри действията на пожарникарите при ограничена видимост.

„Това променя изцяло начина, по който възприемаме и управляваме горските пожари. Вече няма да е необходимо първо човек да подаде сигнал до пожарната. Когато системата открие признаците на пожар, анализът може да започне веднага“, коментира Лантурис.

От сателити до роботи: Новите технологии в борба с огнените стихии

Технологиите помагат борбата с горските пожари все повече да се измества от реакция след избухването на стихията към ранно откриване, прогнозиране и контролирано предотвратяване. От изкуствен интелект и сателитни системи до автономни роботи и акустично гасене – те дават на пожарникарите инструменти, които само преди години изглеждаха като научна фантастика.

Една от най-големите промени идва от използването на изкуствен интелект за ранно предупреждение. Специализирани сателитни съзвездия като Google FireSat и системи, разработвани съвместно с НАСА, използват инфрачервени сензори, за да откриват пожари още в първите минути след възникването им. Целта е огнища с размерите на футболно игрище да бъдат засичани за по-малко от 20 минути.

Подобна роля имат и т.нар. „електронни носове“ – IoT сензори, които се поставят директно в горски масиви. Те анализират газовете, отделяни при процеса на тлеене на растителността, и могат да сигнализират за опасност още преди появата на видим дим.

Паралелно с наземните системи все по-важна става ролята на автономните дронове. Те могат да летят над райони с ограничена видимост, да откриват горещи точки чрез термални камери и да изпращат в реално време координати към пожарните екипи. Някои модели, като системите тип Dragon Eggs, се използват за контролирани палежи – дронове освобождават малки запалителни устройства, които създават защитни линии и ограничават разпространението на големи пожари, като премахват горивото по пътя им.

Технологичната революция достига и до най-опасните зони, където човешкото присъствие е невъзможно. Гъсеничният робот Colossus, известен с участието си в спасителните операции при пожара в катедралата „Нотр Дам“ в Париж, може да работи при температури над 900 градуса и да прониква в нестабилни конструкции. Друг пример е американският Thermite RS3 – робот с мощност 35 конски сили, способен да изпомпва над 9000 литра вода в минута и да разчиства отломки.

Сред най-нестандартните разработки са системите за гасене със звук. Инженери от университета „Джордж Мейсън“ разработват технология, която използва нискочестотни звукови вълни между 30 и 60 Hz. Вибрациите намаляват концентрацията на кислород около пламъка и могат да прекъснат процеса на горене без използване на вода или химически вещества.

Изкуственият интелект вече намира приложение и при анализа на пожарите в реално време. Системи като Pano AI използват мрежи от 360-градусови камери, монтирани на високи кули, които непрекъснато наблюдават хоризонта. При откриване на дим алгоритмите автоматично изпращат GPS координати и видео към оперативните центрове.

Друг пример е платформата Technosylva, използвана от пожарните служби в Калифорния. Тя комбинира данни за вятър, влажност, растителност и релеф, за да прогнозира как ще се движи огънят и кои райони са застрашени в следващите часове.

Новите технологии променят и екипировката на самите пожарникари. Екзоскелети, разработвани от компании като Gowerlab и German Bionic, намаляват физическото натоварване при носене на тежко оборудване и работа с хидравлични инструменти. Смарт шлемове като C-Thru използват добавена реалност и термални камери, за да позволят на пожарникарите да виждат през гъст дим, да откриват хора и да следят температурите в помещенията.

Роботите все по-често се използват и при пожари в затворени пространства. Европейската система LUF 60 разпръсква водна мъгла на разстояние до 60 метра и се прилага при пожари в тунели, подземни паркинги и промишлени сгради. Дронът Flyability Elios 3 пък може да прониква в разрушени конструкции и места без GPS сигнал, като създава 3D карти на опасните зони преди изпращането на спасителни екипи.

Всички тези технологии показват една основна промяна – бъдещето на пожарогасенето няма да бъде само в по-бързата реакция, а в способността пожарите да бъдат откривани и ограничавани още преди да се превърнат в бедствия.