България няма реална противоракетна отбрана и в следващите 3-4 години няма и откъде да я купи
Съпредседателят на ДБ Ивайло Мирчев атакува остро премиера Румен Радев, че не само е изкарал България от „Коалицията на желаещите“, но и правителството е отказало да се присъедини към проекта FREYJA („Фрея“) - общата европейска система за защита от балистични ракети.
„Докато Европа се организира да се защитава, ние се организираме да отсъстваме. Технологично, в новата противобалистична система Украйна ще произвежда ракетите прехващачи и пусковите установки, а европейските партньори - радари, сензори, електроника, системи за управление и производствен капацитет. В такъв проект България трябва да участва от самото начало. Не защото FREYJA утре ще замени Patriot, а защото България няма реална противобалистична защита и през следващите 4-5 години няма откъде да я купи. А нова система Patriot не може да ни бъде доставена преди 2035 г., дори утре да я поръчаме“, пише депутатът в пост във „Фейсбук“.
На 13 юли в Париж бе обявено създаването на така наречената „Антибалистична коалиция“. В нея, освен домакина Франция, влязоха още Украйна, Дания, Германия, Италия, Нидерландия, Норвегия, Испания, Швеция и Великобритания. Основната ѝ цел е съвместното разработване на интегрирана европейска система за противоракетна отбрана (ПРО).
България обаче не се включи в инициативата, без каквото и да е обяснение, което предизвика и реакцията на Мирчев.
„България не трябва да се превръща в гробище за съветска техника. Трябва да купуваме натовски самолети, натовски радари и натовски системи за противовъздушна отбрана. Трябва да търсим използвани F-16, Patriot, PAC-3 и всички реални възможности за защита на българското небе. Но трябва и да участваме в създаването на следващото поколение европейска отбрана, вместо след години отново да обясняваме защо не сме достатъчно защитени от външни заплахи“, коментира той.
По негови думи парадоксът е, че FREYJA дори не е нападателен проект. „Това е чисто отбранителна система, предназначена да пази европейски градове, електроцентрали, летища и военни бази от балистични ракети. Отказът да участваш в нея е доброволен отказ да защитаваш собствените си граждани. Защото, когато руските ракети летят, не ги спират нито декларациите за мир, нито облеклото на министъра на външните работи. Спират ги радари, прехващачи и добре интегрирани системи“, пише Мирчев и добавя: „Държава, която постоянно изпуска бъдещето, накрая плаща много по-скъпо, за да купи миналото“.
Проектът
Флагман на инициативата е перспективният антибалистичен комплекс FREYJA и неговата противоракета FP-7.x, разработвани от украинската компания Fire Point. Реализацията на системата е замислена по модела на „отворена архитектура“. Украйна ще създаде пусковата установка и прехващача, а европейските партньори ще осигурят високотехнологичните компоненти, сред които радиолокационни станции, защитени мрежи за обмен на данни и системи за бойно управление и за самонасочване.
Концептуално и конструктивно FP-7.x се опира на дълбока модернизация на съветските зенитни ракети 5В55Р и 48Н6 от зенитно-ракетните комплекси С-300ПС/ПМ1. За технологична база се използват и елементи от украинската оперативно-тактическа ракета FP-7 „Пеликан“ (обсег 200 км, скорост 1500 м/с), като същевременно ще се разчита на внедряването на съвременна западна електроника.
Предвижда се противоракетата да достига максимална скорост до 2200 м/с (около 6,5 Mach). Очаква се тя да поразява аеробалистични цели в насрещен курс на дистанция до 200 км, а балистични ракети, летящи с над 4,5-5 Mach – в радиус до 80 км. Разчетната височина на прехващане е 20–25 км.
За разлика от своите съветски зенитни предшественици, които използват радиокомандно и полуактивно радиолокационно насочване, FP-7.x ще получи съвременна цифрова архитектура и специализирана система за управление, адаптирана за неутрализиране на тези високоскоростни заплахи. Интеграцията на комплекса в тактическата мрежа за обмен на данни на НАТО Link 16 ще осигури получаването на задхоризонтално целеуказване от самолети за далечно радиолокационно откриване и управление (AWACS).
Бойното приложение на FP-7.x предполага срещи със съвременните руски балистични ракети „Искандер-М“ и „Искандер-1000“. Те изпълняват противозенитни маневри с претоварвания над 20 g, което налага новата противоракета да издържа поне двойно по-големи натоварвания. По модела на Patriot - PAC-3 и Aster 30, тя ще съчетава класическо и газодинамично управление. „Пояс“ от десетки малки импулсни двигатели ще ѝ осигурява мигновена корекция на курса и екстремна маневреност (40-60 g) в последната фаза на полета, докато преследва целта.
Ключова иновация в проекта FREYJA е планираното използване на високочувствителна инфрачервена глава за самонасочване от германската компания Diehl Defence. Тя ще превърне FP-7.x в оръжие от типа „стреляй и забрави“ и позволява реализирането както на кинетични прехвати, така и поразяване чрез насочен облак от осколки.
Ракетата, около която се движи проектът
