Кредитите на домакинствата продължават да нарастват, като към края на юни общият им размер вече надхвърля 31 млрд. евро. По данни на Българската народна банка това представлява увеличение от 21% спрямо година по-рано. Най-силен остава ръстът при жилищното кредитиране, където отпуснатите заеми вече са над 18 млрд. евро – с 26,4% повече на годишна база.

Въпреки високите темпове на растеж експертите смятат, че към момента няма признаци за прегряване на ипотечния пазар. Финансовият анализатор Деян Василев обясни в ефира на Нова телевизия, че статистиката е повлияна от силното кредитиране през втората половина на миналата година, както и от по-слабото предсрочно погасяване на кредити. По думите му реалното увеличение на новоотпуснатите ипотеки е около 15–16%, а не над 26%, както показват общите данни.

Ниските лихви, които в момента са около 2,4%, продължават да стимулират пазара, но купувачите вече са основно хора, които търсят собствено жилище, а не спекулативни инвеститори. Допълнителен знак за стабилност е и продължаващото двуцифрено увеличение на банковите спестявания, докато съотношението между ипотечните кредити и БВП остава сравнително ниско – около 15%.

Кредитният консултант Тихомир Тошев също очаква ипотечното кредитиране да остане активно, тъй като високите цени на жилищата все по-трудно позволяват покупка без банков заем, особено в големите градове. Според него влияние върху пазара оказва и приемането на еврото. Въпреки това той прогнозира, че до края на годината новите ипотечни кредити могат да намалеят с около 10% спрямо 2025 г., тъй като пазарът постепенно се успокоява.

По думите му повечето българи продължават да избират ипотечни кредити с плаваща лихва, която в момента варира между 2,13% и 2,6%. До края на тази година не се очакват съществени промени, но през 2027 г. е възможно постепенно повишение на лихвените проценти.

Експертите обаче предупреждават, че по-сериозният риск не идва от ипотечните, а от потребителските кредити. Според Василев, ако сегашният темп на нарастване се запази, през следващите години може да се стигне до свръхзадлъжнялост на домакинствата. Именно затова Българската народна банка вече предприема мерки за ограничаване на риска чрез повишаване на антицикличния капиталов буфер, като същевременно се очаква постепенно охлаждане и на пазара на недвижими имоти.