След случай на банкова измама потърпевши граждани задават логичния въпрос – щом България вече е част от еврозоната от 1 януари 2026 година, защо защитите, които действат в Европа, не са сработили и у нас?

Случаят започва с обява в онлайн платформата за обяви, последвана от телефонен разговор с уж реална фирма, която е проверена в търговския регистър и тя изглежда напълно редовна. Фирмата действително съществува, в получената фактурата фигурират нейните данни, ЕИК и адрес и др.. Клиента прави плащане за хиляди евро с банков превод. На пръв поглед всичко изглежда наред, но стоката не пристига в уговорения ден, телефоните с които е била провеждана комуникацията спират да отговарят, което започва да създава притеснения. След ново търсене на други контакти се оказва, че самата фирма е реална, но към нея няма нито заявка за стоката, нито преведени пари, а и сметката й не е тази която е била на фактурата.

Измамата се оказва в банковата сметка. Вместо към реалната фирма, средствата са преведени по друга сметка на физическо лице, контролирана от измамници. За обикновения клиент подобна подмяна е почти невъзможна за установяване без съдействието на банката, която знае чия е сметката на получателя.

Точно тук възниква и най-важният въпрос. След приемането на европейския Регламент (ЕС) 2024/886 банките в страните от еврозоната трябва да въведат механизъм за проверка на получателя при банков превод, за да бъдат предпазени потребителите от измами и грешни преводи. Това означава системата да сравнява името на посочения получател с титуляра на банковата сметка (IBAN) и при несъответствие да предупреждава клиента преди плащането да бъде потвърдено.

С други думи – ако в платежното нареждане е записано име на реална фирма, а сметката принадлежи на друго лице, клиентът следва да бъде предупреден, че има разминаване и преводът да бъде спрян.

Според потърпевшите именно такава защита е трябвало да предотврати измамата или поне да сигнализира навреме за риска. Вместо това преводът е преминал, към сметка на измамници, преставащи се за реална фирма. Това означава, че нито банката на клиента е направила нужната проверка, нито банката в която пристигат парите.

След сигнал до полицията и банката надеждите за възстановяване на парите остават минимални.

По подобни схеми често се използват лица "бушони", които срещу някой лев/евро са си дали личните данни, за да бъде открита сметка на тяхно име, а реалния ползвател на сметката, който обикновено оперира с дебитна карта, за да не бъде зависим от бушона, мигновено тегли парите от сметката, за да не могат те да бъдат запорирани след разкриването на измамата. Така самите измамници и реалните организатори остават скрити.

Случаят поставя сериозни въпроси към банковата система у нас. Ако България е в еврозоната, защо клиентите не получават същото ниво на защита, което европейските правила предвиждат? Ако регламентът е в сила, защо не се изпълнява? А ако не е приложен, кой носи отговорност?

Потърпевшите отправят предупреждение към всички граждани – при превод към непозната фирма изисквайте потвърждение на банковата сметка по независим канал, проверявайте внимателно документите и не разчитайте, че системата автоматично ще ви предпази, тя явно не работи.

В Еврозоната ли е България или не?