Защо Румен Радев спечели толкова много и защо се изненадахме от мащаба на победата му? Отговорите сякаш са много и ясни сами по себе си, пише Веселин Стойнев.

Защото хората искат да видят някой нов и силен, който да сложи край на петгодишната политическа криза. Защото Радев вдигна вълна, а вълната трудно се измерва в растеж дори от почтените социолози. Защото в тази вълна хората се поосвободиха от страх и зависимости и гласуваха за него, лъжейки до последно, че ще гласуват за друг. Защото МВР удари силно купуването на гласове, което стопи ДПС (до 230 000 гласа) и ГЕРБ (загубила 209 000 гласа спрямо предходните избори). Защото Пеевски прекали дотам, че повлече към дъното не само себе си, но и ГЕРБ, сериозна част от които се оттече към „Прогресивна България“.

И още отговори

Защото Радев изсмука много електорална кръв от „копейките“, „комунистите“, „чалгарите“, дори от „деребеите“ (оставяйки им Кърджали като последен бастион). Защото ПП-ДБ, съсредоточени върху завладяната държава и геополитическата ориентация на страната, не проявиха чувствителност към страховете на хората от инфлацията. Защото Радев внуши на мнозина, че цените са скочили заради еврото, а не заради Закона за еврото на предходните управляващи, заради обещаната, но почти неслучила се активност на регулаторите, а накрая и заради войната на Тръмп срещу Иран.

Защото Радев направи президентска кампания, в която хем не обеща почти нищо конкретно, хем в средата ѝ я изостри, обявавайки се твърдо срещу „сглобкаджиите“ и за „прагматизъм“ към Русия и ЕС, с което мобилизира още русофилски и евроскептични избиратели. Защото докато бореше купения вот, служебното правителство подписа договор с Украйна и поиска от Еврокомисията помощ срещу хибридни атаки на изборите у нас, което Радев успешно разказа като удар срещу собствената му кауза и избиратели. Най-сетне, защото народът е мъдър и знае най-добре кое е най-добре. Или защото народът е прост и все настъпва мотиката.

Два фронта, два типа коалиции

Дори бързо вглеждане в структурата на политическия конфликт и неговото евентуално разрешаване би могло що-годе да подреди всички тези обяснения, всяко от което иначе може да има своята степен на убедителност, без да може да представи достоверно цялостна картина. Двете ключови политически разделения у нас, създаващи политическа криза, са корупцията и завладяната държава, от една страна, и отношението към Русия и към ЕС, от друга. Основните политически сили стоят на по един от двата рубежа, единствено ПП-ДБ е и на двата – срещу завладяната държава и корупцията, но и срещу Русия и за повече интеграция в ЕС.

В новия парламент политическа коалиция срещу завладяната държава може да има между ПБ, ПП-ДБ и „Възраждане“ - срещу ДПС и ГЕРБ. А проевропейска и антируска коалиция може да има между ПП-ДБ и ГЕРБ, срещу ПБ и „Възраждане“. В досегашните няколко парламента, особено след войната в Украйна от 2022 година, тези разделения с други политически участници, можеха да бъдат преодолявани само след приоритизиране на единия фронт за сметка на другия. Сглобката между ГЕРБ и ПП-ДБ се случи заради приоритизиране на геополитическото разделение и надхитряне по антикорупционното, представяно като успоредна, а не второстепенна писта, която накрая обаче бе занулена.

Кое е първото – корупцията или геополитиката

Радев в момента решава успешно на старта същата задача – приоритизирайки антикорупционния вектор (срещу олигархията, по неговия речник), но подплатявайки го (засега полуконфликтно) паралелно с втория вектор – повече суверенизъм срещу ЕС и възстановяване на отношенията с Русия. А вторият фронт лесно може да се окаже стратегически първи по начина, по който антикорупционният не можа лесно да се окаже такъв при сглобката. Защото тогава имаше организационна структура на завладяната държава, която зачеркна съдебната реформа дори на конституционно ниво.

При Радев структурата на уж вторичния фронт е дълбоката русофилия, подклаждаща и евроскептицизъм. Това обаче са исторически трайни обществени нагласи, които лесно могат да се направляват и дозират и да бъдат удовлетворявани в диапазона от умерено до крайно. И срещу тях трудно се протестира – едно е да протестираш срещу правителство заради корупцията и главния прокурор (почти никоя част от населението не подкрепя корупцията или главния прокурор, най-много да е трайно апатична), друго е да протестираш срещу правителство, което завива на Изток (а не малко хора искат точно това).

Двоен провал, водещ до Орбан

Успех на двата фронта едновременно е невъзможен, независимо от коя страна на окопа си, а неуспехът на единия отслабва и другия. До определено време можеш да лавираш на единия – Борисов построи „Южен поток“, но после се присъедини към санкциите срещу Русия и подкрепата за Украйна. Пеевски беше в авангарда на помощите за Украйна, но след идването на Тръмп на власт се обърна на 180 градуса, с надеждата да паднат санкциите му по Магнитски. И двамата накрая паднаха сразени на корупционния фронт, независимо от заслугите им на геополитическия.

Орбан успешно корумпираше и западни компании, докато завладяната му държава не съсипа икономиката, ставайки изцяло зависима от руски газ, за да се сгромоляса седмица преди нашите избори. Руската зависимост няма русофилска подплата в Унгария (само преди 70 години руснаците бяха нашественици там), което отваря възможност на новия лидер Мадяр за действително прагматични отношения с Москва, докато се стоплят отношенията на Будапеща с Брюксел и отново тръгнат еврофондовете. Орбан, също като Борисов-Пеевски, падна заради колапс на корупционния фронт, довел със себе си и провал на източния.

ПП-ДБ е обречена на неуспех

ПП-ДБ е обречена на неуспех при война на два фронта, независимо дали можеше да спечели повече при по-добро състояние на конфедеративната коалиция. Просто защото дори цялото население да е готово да отиде на антикорупционния фронт, част от него е петимна и за източния. Неслучайно според някои социологически сметки (на „Мяра“ и „Тренд“, съответно) 100 000 до 130 000 избиратели от ПП-ДБ са гласували за Радев, но пък на тяхно място са били привлечени повече нови, така че накрая, според данните на ЦИК, коалицията е на плюс с 63 000 гласа. Което обаче не ѝ отрежда по-голяма тежест в парламента при абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“.

Така антикорупционното мнозинство, немалка част от което е и русофилско, дава летящ старт за Радев да поеме по пътя на Орбан, веднага след като спечели някои тактически битки, с участието вероятно и на ПП-ДБ, срещу завладяната държава. Но по още по-бърза Орбанова писта, така че „Прогресивна България“, подобно на „Фидес“, да бъде завладяна от изток.

Партийно строителство във властта

За това има още една структурна предпоставка. При всички големи вълни на персонални политически спасители у нас от последния четвърт век – тези на Царя, Бойко Борисов, Слави Трифонов, а сега и на Румен Радев, победителят създава партийна структура едва с поемането на властта. Единствен Борисов успя да превърне ГЕРБ в устойчива партия-държава, докато НДСВ се разтресе от самото начало и издържа много по-кратко, ИТН дори не успя да състави кабинет след победата си, а двете в крайна сметка се занулиха.

Корупцията е възможна единствено чрез властта, затова една управляваща партия, изграждана във властта, е много по-лесно да бъде корумпирана отвътре и от външни сили. Това може и да не се случи, ако преди това бързо се постигне санитарен минимум на независимост на правораздавателните институции, ако са подбрани читави депутати и министри, а „инженерните“ усилия от изток са били само слухове или преувеличения. Така или иначе обаче структурният риск партийното строителство да върви паралелно с властовите изкушения и скрити вътрешни и външни зависимости е по-голям от случайността на добрите намерения и усилия. Затова след по-кратко или по-дълго време може да се окаже, че политическата криза се завръща на изходните си рубежи и ще се борим срещу новата олигархия и корупция, гледайки отново към Брюксел или към Москва.