Като президент Радев повтаряше, че помощта за Украйна може да въвлече България във война с Русия. Като премиер той допусна включването на България в логистичната подкрепа за операциите на САЩ в Близкия изток.

Докато говореше за заплахата от тактически ядрен удар в Украйна, премиерът Румен Радев включи България в логистичната подкрепа за военните операции на САЩ срещу Иран.

Като президент Радев повтаряше, че помощта за Украйна може да въвлече България във война с Русия. Като премиер днес той обяснява, че „САЩ са основен съюзник в сигурността“, че между двете държави има двустранно споразумение още от 2006 година и затова на американските военнотранспортни самолети трябва да им бъде осигурена база в България.

Споразумението позволява съвместно ползване на четири военни съоръжения в България, в т.ч. база „Безмер“ в област Ямбол, и пребиваване на до 2500 американски военни.

С решение на парламента осем американски самолета-цистерни и до 250 военни ще бъдат разположени в „Безмер“, за да подпомагат логистично военните операции на САЩ в Близкия изток. От февруари до 30 юни България вече позволи на до 15 американски самолета да използват гражданското летище „София“ за логистични операции. Срещу престоя София е получила и 6-месечната дерогация за работата на „Лукойл“, която изтичаше на 29 април.

Решението доведе и до протестна нота от Иран, в която България беше предупредена да не се превръща в „съучастник в агресия“.

Испания, за разлика от България, отказа американските самолети за въздушно дозареждане да използват нейните бази за операцията срещу Иран. След решението на Мадрид те бяха прехвърлени в други американски бази в Европа. И също за разлика от България, испанският премиер социалист Педро Санчес и неговото правителство последователно подкрепят Украйна в борбата ѝ срещу руския агресор с оръжия и финансови средства.

Критиките към позицията на „Прогресивна България"

Парламентарното мнозинство на „Прогресивна България“ (ПБ) одобри предложението на кабинета за базирането на американските самолети в „Безмер“. За пореден път заедно с депутатите от ПБ гласува и групата на ДПС.

„От една страна войната не е наша, но от друга страна на карта се поставят отношенията с може би най-стратегическия ни партньор." С тези думи Петър Витанов от „Прогресивна България“ обясни позицията на управляващите.

Аргументите на властта не останаха без критика и от парламентарната опозиция. ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ бойкотираха гласуването за самолетите. И трите формации поставиха въпроса доколко изпълнителната власт е дала достатъчно информация за характера на мисията и възможните последици за България.

В социалните мрежи се припомня какво говореше Радев месец преди изборите на 19 април, когато беше предизвестеният победител: „Сега ни лъжат, че няма пряка заплаха и проблем за България от ударите срещу Иран“. Наред с това беше заявил, че „залогът за стабилността на Близкия изток е Иран да се откаже от своята ядрена програма“, а след като не иска да го направи доброволно, „решението е това да стане принудително“.

Румен Радев не просто следва линията на Вашингтон. Той също така определя кога има риск България да бъде въвлечена във война и кога изпълнява съюзническите си задължения. Когато става дума за Украйна, рискът е представян като недопустим. А по отношение на американската операция срещу Ислямска република Иран заплахата вече се обяснява като неизбежна цена на съюзническите отношения.

Междувременно рискът за корабоплаването през Ормузкия проток и Червено море отново нарасна след последната серия американски удари срещу Иран и ответните атаки срещу съюзници на САЩ в Залива. Европейският съюз предупреди за опасност за търговските кораби и гражданската авиация. Подновените военни действия идват на фона на растящо безпокойство на петролните пазари, тъй като транзитът през Ормузкия проток остава блокиран, а световните запаси са на критично ниски нива, пише в свой анализ „Файненшъл таймс“. Цената на референтния сорт „Брент“ достигна 95 долара за барел - най-високото равнище от месец и половина, и засили страховете от ново поскъпване на горивата и допълнителен инфлационен натиск в Европа.

Страховете в Ямбол не са от вчера

Решението за американските самолети-цистерни вече предизвика съпротива там, където рискът не се възприема като абстрактна геополитика. В село Безмер започна подписка срещу базирането им, а местните жители обявиха готовност за протести. С декларация се противопоставиха и кметовете на петте общини в областта - Ямбол, Тунджа, Елхово, Стралджа и Болярово. Според тях използването на базата за подпомагане на операции в район на активни бойни действия създава рискове. Кметовете отказват изявления до петък, 24 юли, когато министърът на отбраната Димитър Стоянов ще е на посещение в района. Тогава те ще му връчат подписката.

Гражданското недоволство срещу военни съюзници не е първото в района. Преди две години местните протестираха и срещу модернизацията на военната база „Кабиле“, за да приеме 2000 военни на Многонационалната бойна група на НАТО. Подсилването на източния фланг на Алианса се наложи като приоритет след войната в Украйна.

Срещу настаняването на натовската бригада активно агитираха от „Възраждане“, тъй като щяла „да застраши сигурността в района при разширяване на конфликта в Украйна“. Партията на Костадин Костадинов, известна с прокремълските си позиции, дори организира протест пред парламента.

Какви може да са последствията

Противоречията в позициите на Румен Радев и екипа му носят политически рискове. Твърдата критика срещу военната помощ за Украйна и предупрежденията, че България може да бъде въвлечена във войната, му преляха избиратели от „Възраждане“ и БСП. Отслабването на тези позиции може да предизвика нова „миграция“ предвид президентските избори наесен.

В предизборната кампания Радев критикува служебното правителство на Андрей Гюров заради сключеното 10-годишно споразумение с Украйна в областта на отбраната. Той го порица, че „поема дългосрочни ангажименти от името на България, които покачват рисковете за националната сигурност“, а българите не очакват „въвличане във война“. Само 40 дни по-късно стана ясно, че кабинетът на Радев няма да го отменя. 

По-същественият проблем обаче не е в промяната на политическата реторика. България продължава да се ориентира в коренно променена среда за сигурност с документ от 2018 г. - когато е актуализирана Стратегията за национална сигурност. Оттогава светът премина през COVID-пандемията, Русия започна най-голямата война в Европа след Втората световна, ЕС предприе курс към ускорено превъоръжаване. А Съединените щати настояват европейските съюзници да поемат по-голяма отговорност за собствената си сигурност.

Докато светът пренарежда архитектурата на сигурността си според новите заплахи, българските политици продължават да действат конюнктурно. Липсата на нова стратегия за национална сигурност оставя без убедителен отговор въпроса защо България отказва да участва в европейската инициатива за изграждане, заедно с Украйна, на защитен щит срещу руските балистични ракети, но без колебание подпомага американска операция в Близкия изток. Така едни съюзнически инициативи се представят като неприемлив риск за националната сигурност, а други - като задължение към съюзниците.

Емилия Милчева