Граф Игнатиев е играл ключова роля в българските исторически събития, включително църковно-националните борби. Когато научава за плановете на Христо Ботев за въстание през 1875 г., Игнатиев изпраща телеграма до руския консул в Букурещ, предупреждавайки за опасностите от такова действие.
"Т.е. за Русия през 1875-76 г. е нещастие едно българско въстание, защото ще я вкара в огъня, а там има друго статукво, след Кримското, където тя сама нищо не може да решава. Така че отдавна Русия е против всяко българско движение, което води до самостоятелно освобождение", допълни той.
"Империята би искала тя да е единственият освободител или пък тя да владее ситуацията и да насочва нашите движения в посока, която ѝ е удобна. Те си следват интересите и в това няма нищо неестествено и нелогично, въпросът е ние да не се заблуждаваме, че интересите на една империя и на един неосвободен народ съвпадат“.
Добре е да се цитират фактите коректно и да се работи на тяхна основа, а не на някакви въображаеми внушения, които се допускат и от фили и от фоби, отбеляза историкът:
„Ако ни оставят на мира, ние ще предложим един разумен прочит на историята, който, разбира се, не се харесва на тези, които работят „разделители“. А у нас има такива и платени, и ентусиасти“.
Проф. Петков подчерта още, че има много наслоения и една голяма митология, които правят разговора за историята много труден.
„И когато през 1990 г. Петър Младенов с указ, без да пита нито обществото, нито историците, направи 3 март национален празник, той го сакрализира. Оттам и граф Игнатиев, и всичко, свързано с него, и тази презумпция, че той бил автор на националния ни идеал. Това е супер унизително за нация, която смята, че има над 1300 години история. Български национален идеал има още отпреди Руско-турската война и той дори отчасти е признат със създаването на Екзархията и с приемането на нейните граници от великите сили на Цариградската конференция“.
